Movie Sunday: „Дъвка за балончета“

Follow my blog with Bloglovin

For English, you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

В тази мрачна и дъждовна неделя няма нещо, което да ми се прави повече от редуването на филма с книгата 🙂 Затова и днес споделям препоръката си за един български филм, чиято премиера мина пред повече от три месеца, но все още може да го гледате по кината ( в Пловдив в Кино „Лъки“). Защо ми хареса и какво се случва с детските мечти може да разберете в редовете по – долу:

„Споменът от неизживяното ни преследва цял живот” – Александър Блок

Поредният български филм може би ще си помислим всички в началото, но смело мога да твърдя, че това е лента, която ни кара да се замислим – да поразсъждаваме върху въпроса в какво се превръщаме и къде изчезват мечтите ни? Дали ги осъществяваме и те просто умират или избираме да ги оставим там в миналото, защото така остават по-красиви?

Действието се развива паралелно през 80-те години на миналия век и в днешни дни. Главните герои – Калин и Биляна – вече са пораснали, но и в двамата намираме частица от детското. За мен лично Калин е много по-реалният и действителен персонаж, защото макар и леко отегчен от живота, който води, и имащ нужда от нещо разтърсващо – той е този, който остава здраво стъпил на земята. Калина, от друга страна, въпреки че твърди, че не си спомня и спомените са ненужни, сякаш е останала назад във времето и все още не може да надрасне детската си възраст. Докрая на филма тя остава леко неорентирана, действаща съвсем инфантилно и дори непоследователно.

Връщането във времето на социализма и на пионерските връзки няма как да не ни докосне, особено тези от нас, които си спомнят за тогава. Аз лично пионерска връзка не съм носила, но сякаш още държа в ръцете си картинките от дъвки „Турбо”.  Детските спомени на двамата герои са валидни за всички нас, за които това време бе изпълнено с игри, приключения и пакости. Времето, в което мечтаехме да сме каубои и индианци, или пък принцеси. Когато нямахме компютри и не живеехме във виртуалната реалност, а всичко се случваше в квартала, на детската площадка и в безгрижието на едно време, когато най-голямото наказание беше да не гледаш телевизия „до второ нареждане”.

За съжаление, от действието години по-късно, става ясно, че не всичко се развива така, както сме си го представяли. Тук сценаристите чрез Калин и Биляна ни срещат с истината, че действителността на зрялостта няма абsoлютно нищо общo с романтизма на детските представи. Любовта на 10-годишните винаги е по-лесна и проста, а на големите носи със себе си безброй усложнения. Дори и пресъздадена напред във времето чрез спомените и местата, на които са били преди, тя вече не е същата. Нещо там ѝ пречи да се разгори с пълна сила, както би било редно и тя остава просто една мечта. Тук Биляна ни оставя леко учудени, тъй като за мен и до края не беше съвсем убедителна, че това е единствената ѝ любов. Предаде се някак прекалено лесно, но може би това бе замисълът на създателите. Да ни покажат, че спомените за отминалите дни трябва да си останат там, къдета са си, че е по-добре да не убиваме мечтите като ги осъществим.  Защото нима те не са като една дъвка, на която в момента, в който ѝ свърши сока, тя вече е безвкусна и ненужна?

Пожелавам уютен неделен следобед, усмивки!

Реклами

Attraction Movie – was I attracted?/Привлече ли ме „Привличане“?

Follow my blog with Bloglovin

For English, you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Още миналата седмица успях да изгледам най – новия български филм и тъй като си мисля, че неделния мрачен и студен ден е перфектен за кино с приятели или любим човек, съм готова с едно кратко ревю. Дали обаче оправда очакванията ни и заслужава ли препоръката ми?

Още от началото жанрът романтична комедия ни оставя с впечатлението, че нищо особено няма да се случи, защото всички знаем какво става в американските такива. Е, нямаше особени изненади. Стандартен сюжет за една гимназия, който може да гледате във всеки тийнейджърски филм. Има групи, готини и задръстени. Любов, интриги, наранени чувства и това не само между учениците.

Класната тук е куул (не може да отречем, че Яна Маринова се справя доста добре в ролята си). опитва се да бъде приятел с учениците си и като че ли целият й живот са училището и танците. Танцът като част от училищния живот също не е нещо ново. Той събира и разделя. А когато към него има музика, в лицето на новия учител „господин Калин”, се получава приятна комбинация. Само дето госпожата и господинът на моменти се държаха като поверените им ученици, дори и в любовта. А може би малко трябваше да са надраснали този вид драми.

Общо взето някакво действие не очаквайте, защото всичко се върти около 5 – 6 човека, които на фона най – често на мола и няколко известни столични заведения ни показват колко е яко да плащаш с телефон J. Шопинг, кафета и цигари в училище, бягане от час и забавление в нощните клубове – това е действителността на българските абитуриенти от частното училище според сценаристите и режисьора.  Диалозите са доста опростени, но едва ли може да очакваме повече, когато разбираме, че оценките им по история са потресаващи, а единственият път, когато написаха нещо, беше поради факта, че имаха отговорите на теста.

Продуктовото позициониране беше в почти всяка сцена и въпреки че няма как да се получи българско кино без спонсорство, леко идваше в повече. Верно ли учениците от елитната гимназия пият водка на българска марка или по – скоро биха посегнали към известна марка шампанско, която няма как обаче да рекламира у нас?

Това, което може би си струва в цялото действие, е речта на класната на бала. Макар и пълна с клишета, тя бе нещо, което е хубаво да се повтаря, да бъде осмисляна и разбирана от всяко едно поколение. Друг е въпросът колко от нас успяват да я приложат в реалния живот!

Появата на така рекламираната Николета Лозанова в самия край и аналогията с „Американски пай” изобщо не си струва да бъде коментирана, тъй като стоеше като огромна кръпка на целия филм.

И все пак, ако ви се гледа нещо неангажиращо, без претенции за него грандиозно и с уговорката, че все едно гледаме романтична американска комедия от преди няколко години, „Привличане” е идеален за разтуха, особено в случай че ученическите терзания и неволи не са ви толкова далечни.

А днес съм планирала още един български филм, за който в случай че ви е интересно, ще споделя мнение отново! Желая ви прекрасна неделя, усмивки!

 

10 things Pinterest got me obsessed with/10 неща, по които се запалих от Пинтерест

Follow my blog with Bloglovin

For English, you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Никога не съм крила страстта си към тази социална мрежа и затова днес реших да си направя една класация на всичко, по което се запалих покрай многобройните пинове. За съжаление напоследък нямам толкова време за ровене, но все още обожавам да си прекарвам свободните минути из различните категории и да черпя вдъхновение. Там намирам хиляи теми и всякакви нещица, от които се „раждат“ постове или просто някакви интересни размисли и страсти в моята главица. Повече за това, което ме вдъхновява за блога, може да си припомните в тази тема ТУК. Но започвам по същество с номер едно, за да не изпадна в многословни обяснения:

1. Плисираните поли – обожавам ги!!! Уших си две и мисля и това лято да добавя още цветове. Адски стилни и в същото време удобни са. Могат да бъдат съчетани както спортно, така и елегантно. Определено фотографиите в Пинтерест ме вдъхновиха много.

https://pin.it/m3csg7cojelafr

А повече снимки може да видите ТУК.

2. Шаловете – хиляди начини за връзване и за експерименти. Как да не я обичаш тази социална мрежа! Моята колекция е ТУК

https://pin.it/5v275scdvccl2o

3. Капсулният гардероб – не съм стигнала още до етапа, в който да остана с 30 – тина дрехи, но сериозно черпя вдъхновение и го обмислям. Примерен:

https://pin.it/7ml3ygqoxoyz4w

4. Съветите и триковете за красота – имам специално посветена публикация по темата и смятам, че в това отношение намирам доста полезни неща. Разбира се, винаги трябва да имаме едно наум и да не пробваме на сляпо всичко, за което четем.

https://pin.it/6mkbfabqdejqlh

5. Тоалетките – ох, колко часове прекарах в съзерцание на тоалетки, докато си мислех как ще подредя моята…Е, няма общо с това, което е по снимките, но със сигурност ми беше много приятно да разглеждам. Неслучайно посветих цяло вдъхновение на тази мебел, която никоя жена не трябва да пренебрегва 🙂

6. Дънковата риза – още една дреха в гардероба, която смятам, че е абсолютен must have. Безброй са пиновете, които съм запазила и в последните две години ризата от деним  е винаги първа опция, когато се чудя какво да облека.

https://pin.it/23vqdnzl23ny2w

7. Възелът на кръста – детайл, който за мен издига визията на друго ниво и прави тоалета много по – небрежен, но същевременно модерен.

8. Декорации по ноктите „направи си сам“ – винаги, когато реша, че искам да направя маникюра си по – ефектен и имам време, се заравям в снимките в Pinterest. Признавам си, че някои неща не са ми по силите, но пък други ми се получават и така винаги имам богат източник на модели 🙂

Мисля, че и постовете, които съм пускала тук с идеи пак са оттам 🙂 Цък и Цък

https://pin.it/zddannrdow7gk6

9. Бялата тениска и риза – ами манията ми по тях стигна дотам, че вече имам 5  модела бели ризи и няколко бели тениски с различни деколтета. Също първа опция за моментите, когато стоите пред гардероба и закъснявате тотално!

10. Бежово палто – за съжаление не успях да си взема на 100 % модела, който исках и съм с някакъв компромисен вариант, но се уверих, че това е горната дреха, която върви с абсолютно всичко и изглежда стилно!

https://pin.it/mlgbumuqwtuqe4

А вие използвате ли Pinterest и намирате ли го за полезен, усмивки? Ако нямате профил, бързо се регистрирайте и ме последвайте, за да си обменяме вдъхновения заедно

Smileystylelady

What I don’t like in blogs as a reader?/ Какво не харесвам в блоговете като читател?

Follow my blog with Bloglovin

For English, you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Мързеливо ли ви е вече почти в края на неделната вечер? Аз честно казано имах ползотворен уикенд, в който успях да се видя с приятели, да свърша малко работа, но и да си почина, Звучи супер, нали? Само дето с нетърпение чакам  малко повече почивни дни и едно бягство от града за малко…Скоро, скоро, може би след месец и малко 🙂

Днес обаче, мисля че съм подготвила един пост, който дълго обмислям. Няма да крия, че много преди да се престраша да пиша в моя собствен блог, аз бях запален читател на много различни блогове. Сега също не пропускам постовете на много от хората, които следя и смея да кажа, че научавам доста полезни неща и получавам вдъхновение оттам.

От друга страна в последните две – три години се наблюдава и една негативна тенденция, свързана с блогосферата, която аз няма как да пропусна да коментирам. Опитвам се да бягам от нея лично, но може би не успявам съвсем…Може би и моят начин на водене на блог да не е правилният, но не това е важното…Редовете по – долу ще са моето лично мнение и при споделянето му не визирам никого конкретно. Просто споделям няколко негативни факта, които мен като читател често ме дразнят и ме карат да кликам на следващия блог…А ние като хора, които се трудят усилено над съдържанието си не искаме това, нали!?

  1. Не харесвам концепция, построена основно върху спонсорирано съдържание – това беше причината да спра да си купувам списания преди много години. Може би това ме възпира и да отварям някои статии. Нека да има баланс и нека това, което рекламираме да е в баланс с начина, по който водим блога си. Не може 2/3 от постовете да са реклами или колаборация, къде е личното? Обичам личния опит и знам, че читателите са достатъчно умни винаги да усещат кое е написано заради компанията, с която работим и кое поради нашата лични гледна точка.
  2. Не харесвам постове само със снимки – това основно е при модните блогове, но аз като читател искам да науча повече. Какво е вдъхновението за конкретното съчетание? Защо то е актуално? Как може да се впише в стила ни? Модата не е само дрехи на закачалка, а много повече от това…тя е усещане и душа!
  3. Не харесвам фалша – личи си! Не може да пишеш дума след дума и да се опитваш да се представяш за какъвто не си! Нека бъдем истински и да не се държим изкуствено.
  4. Не харесвам назидателния тон – да, и такива постове съм чела! Нека акцентът бъде в стремежа ни да бъдем информативни, а не крайна инстанция. Поне това е моето лично усещане за нещата. Не обичам да бъда крайна.
  5. Не харесвам еднаквите постове – много често се случва, когато дадена марка изпрати така наречените PR пратки, след това пространството в рамките на седмица – две да бъде залято от сравнително еднотипни публикации и ревюта. Ами няма как след третата статия да не се отегчи човек…Разбира се, това е лично мнение и неща. които аз се опитвам да избегна!

И все пак, надявам се, да не съм прозвучала твърде негативно и аз! Има адски много хора, които чета с най – голямо удоволствие и намирам блоговете им за адски полезни. Дори бих казала, че именно в разнообразието, всеки може да намери своето място и читатели. Смятам, че всяко мнение е полезно и знам, че аз също не съм перфектна! Съвършенството се постига с много работа всекидневно и се надявам, че винаги ще има нещо, с което да ви карам да се завръщате към мен, усмивки!

Приятна неделна вечер!

January – photos, movies, books/Януари – снимки, кино, книги

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Тази година мисля да променя малко формата на месечните теми за снимки, за да включа и малко по – разнообразна информация. Ще включвам всичко, извън козметиката, което ми е направило по някакъв начин впечатление лично на мен. Концепцията е различна от седмичните теми Best Of , където по – скоро споделям линкове, които смятам, че може да са полезни. И стига толкова обяснения, да видим какво ще се получи, нали :)! Последните снимки от декември 2017 – а, може да намерите в този пост

Януари си е януари…времето за планове, за нови цели и обещания, но в същия момент и един те тези месеци, когато не ти се излиза от вкъщи и ти се иска да премине на бързи обороти. Е, при мен действително премина на висока скорост, но ми донесе много емоции. Отново посетихме Рим и тъй като това беше подаръкът на дядо Коледа за Божидара, съм повече от щастлива от преживяването, което успяхме да ѝ доставим. Ще споделя няколко снимчици, предимно оттам, защото мисля, че усмивките ни „говорят“ достатъчно добре!

Ако трябва да запомня януари с един филм, това е „Чудо“ и даже сега проверих и се чудя как не съм написала нещо в някоя от седмичните теми. Великолепен е и за мен гледането му си струва без капка съмнение. Не беше лесен за възприемане, особено ако сте родител, но толкова много мъдрост и доброта имаше, че смятам, че всеки от нас трабва да отдели 2 часа и да се замисли върху сюжета. Не съм чела книгата, но екранизацията е достатъчно въздействаща. Повдига доста наболели въпроси в контекста на времето, в което живеем и където външният вид и обвивка са всичко. Колко често сме предубедени и съдим хората по това как изглеждат, а не според личните им качества. Как сме много по – склонни да съдим отстрани, без да сме повървели в обувките на другия (много ми харесва този израз, зает от английския:))? Освен това, за всички нас като родители, е важно да научим детето си на толерантност и на съпричастност, включително и чрез личния си пример. Спирам с приказките, но ви призовавам, ако не сте, да го гледате и да го пуснете на децата си! Или да им прочетете книгата!

Книга на месеца за мен безспорно е „Сол при солта“ на Рута Сепетис. Роман, вдъхновен от събития почти в края на Втората световна война, когато хиляди бежанци бягат да се спасят от изживения ужас и немският кораб изглежда като техният единствен шанс. Написана от гледната точка на различните персонажи, книгата за мен беше изключително завладяваща. Едно от онези четива, които те сразяват, оставаш без думи и се чувстваш благодарен, че си жив. Дни, след като затворих и последната страница, все още мислех за героите. Това е и едно от малкото произведения, които ме накараха да се разровя в историята.  Може би това е най – ценното на една книга – когато те накара да искаш да научиш нещо повече!

А сега в оставям в компанията на няколко кадъра и ви пожелавам приятна вечер, усмивки!

IMG-d27842210437503d53e4090b791477c4-V-01.jpeg20180127_140135.jpg20180126_151723.jpg20180126_145712.jpgIMG-b2e7b047e0eee2b472dc9694f37f4d62-V.jpg

When should we stop planning?/Кога трябва да спрем да планираме?

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Плановете понякога не са, това, което трябва да са! Странно заглавие и предупреждавам, че няма да е типичен пост. По – скоро ще е нещо малко по – лично, но и надявам се мотивиращо. Какво имам предвид най – вероятно ще разберете, ако прочетете и редовете по – долу!

Имаме перфектен план. Всичко до най – малката подробност е измислено, осигурено и прочие, но изведнъж се случва нещо, което тотално ни изкарва от комфортната ни зона и ни кара да пренаредим всичко! Случвало ли ви се е? Едва ли има някой, който няма да се припознае, а аз пиша всичко това, защото ми се случи вчера…

И не че нещата няма да се случат, просто сигурно ще е по трудния начин, защото въпреки всички резервации и очаквания, за момент всичко може да се обърка! Аз, както винаги, избирам да мисля позитивно и се надявам, че утре сутринта всичко ще е наред и цялото това притеснение ще е напразно.

Замислих се обаче трябва ли да сме подгтовени за неочаквани ситуации винаги, нужно ли е да имаме план „Б“ и трябва ли да се отказваме поради някакви спънки? Трябва ли да се откажем от плановете? Моят отговор е: НЕ! Някои неща няма как да се случат съвсем спонтанно, така че аз винаги с положителна нагласа организирам вече дори лятната отпуска. Плануването на мен винаги ми носи приятни емоции и трепетно очакване, така че ми е трудно да си представя, че бих се лишила от това. С деца определено е по – трудно,  но аз съм такъв човек, че мога да действам съвсем „от днес за утре“. Предпочитам да обмисля добре нещата (не, че винаги съм готова с варианти) и да имам ясна представа кое, кога, какво. Все пак…винаги си оставам и с мисълта, че понякога най – хубавите неша се случват случайно. Без очаквания и без предварителни нагласи!

Затова призовавам винаги да търсите баланса, да не се отказвате на първата пречка, но и да сте отворени за онези неща, които се случват спонтанно. Като този пост например…В планера бях оставила днес за един моден пост с няколко пуловера и манията ми по тях напоследък, но след вчерашния ден, в който нямах и време да помисля за снимки, аранжировка и прочие, реших да излея малко лични мисли пред компютъра.

Стискайте палци само утре всичко да мине, както си трябва и следете Smileystylelady тук, Facebook , Instagram!

Прекрасна вечер, усмивки!

 

 

Books 2017/Книги 2017

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Някак си не мога да не напиша един пост по темата за едно от нещата, които ме правят винаги щастлива. Книгите са нещо, което ме е съпътствало винаги досега и винаги много съм ценяла всяка минута, прекарана в компанията им. Както и миналата година, днес ще направя една равносметка с това, което ми направи впечатление и искрено препоръчвам. Този път ще има обаче и няколко негативни препоръки, тъй като смятам, че е важно да споделяме и това, което ние е разочаровало. Предишната публикация може да си припомните тук

Започвам с кратко уточнение и не без известна гордост, че успях да си прочета зададения брой от 90 книги и намерих няколко любимци, с които започвам:

1. „Ужас“ – Дан Симънс: четох тези над 800 страници точно през най – студените дни от годината и не можех да се спра. Историята на двата кораба, замръзнали в ледовете, е покъртителна и макар, че е толкова обемна, на мен това изобщо не ми направи впечатление. Страх, отчаяние, безнадеждност, студ и сивота – дори тези думи са много слаби за чувствата, които изпитвах, докато четях „Ужас“. Ако сте фен на такъв тип четива, не се плашете от обема, а я грабвайте!

2. „Чучулигата“ – Решат Нури Гюнтекин: много мъка и много любов имапе в тази книга. Историята беше…истинска, докосваща и някак си близка до читателя. Затварящ очи и сякаш усещаш емоцията. За пореден път не съжалявам, че посегнах към турски автор и въпреки, че не гледам сериалите по книгите, за мен литературата им е на високо ниво. И в предишния списък съм включила едно такова произведение.

3. „Три ябълки паднаха от небето“ – Нарине Абгарян: не вярвах, че толкова ще ме впечатли една книга, разказваща за забравено арменско селце…Е, така се получи и напълно вярно е, че четейки „Три ябълки паднаха от небето“ е неизбежно да не си направиш аналог с опустелите български селца, със старците, радващи се на всеки млад, дошъл да ги види…Животът е бил доста суров към героите, но може би точно това ги е направило сплотени и единни. Това е, което най – много ме впечатли в цялата история – общността, не отделните герои! Нарине Абгарян пише и разказва много увлекателно и е удоволствие да я четеш.

4. „Жената на посланика“ – Дженифър Стайл: прекрасна книга – съвременна и актуална. Противопоставяща ограниченията в източния свят със свободата на Запада. Авторката умело съчетава противопоставянията и ги преплита в една история, която звучи според мен почти автобиографично. Отличен контраст на всичко гореизброено и много близко до нашата женска същност.

5. „Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров: завършвам препоръките си с уговорката, че това е история, която трябва да се прочете! Книга, която прочетох на един дъх. И не защото беше лека и приятна за четене, а напротив – толкова беше истинска, докосваща, че разгръщах всяка страница със сълзи на очи и една заседнала буца в гърлото…

Е, за съжаление, имаше и няколко не толкова добри попадения, които също ще спомена:

1. „24 момичета за 7 дни“ – Алекс Брадли: не ме питайте какво съм очаквала от това заглавие. Диалозите бяха глупави, сюжетът изтъркан и без нещо, каквото и да е, което да те прикове към страниците. Довърших я единствено поради факта, че не обичам да оставям книга. Може би ми се струва твърде далечна темата за бала, но наистина не разбрах цялата „драма“ покрай него.

2. „Никога не си сама“ – Никълъс Спаркс: знаете, че обичам книгите му. Не са литературен шедьовър, но са приятни за четене и разтоварване. Тук обаче ударих на камък. Тя беше напълно предсказуема. Нито героите ми бяха симпатични, нито имаше някакъв обрат или действие, което да ми задържи интереса. А в тази публикация може да намерите няколко четива, които препоръчвам.

Няма да продължавам повече с отрицателните отзиви, тъй като знам, че това е доста субективна класация. Припомням и темата за летните четива, а мисля и тази година да има такъв списък. Какво мислите, усмивки?

Приятна неделна вечер, а аз бързам да хвана четеца в ръка, че отново чета нещо интересно…Какво ли е!?

stack-of-books-vintage-books-book-books.jpg