Movie Sunday: „Дъвка за балончета“

Follow my blog with Bloglovin

For English, you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

В тази мрачна и дъждовна неделя няма нещо, което да ми се прави повече от редуването на филма с книгата 🙂 Затова и днес споделям препоръката си за един български филм, чиято премиера мина пред повече от три месеца, но все още може да го гледате по кината ( в Пловдив в Кино „Лъки“). Защо ми хареса и какво се случва с детските мечти може да разберете в редовете по – долу:

„Споменът от неизживяното ни преследва цял живот” – Александър Блок

Поредният български филм може би ще си помислим всички в началото, но смело мога да твърдя, че това е лента, която ни кара да се замислим – да поразсъждаваме върху въпроса в какво се превръщаме и къде изчезват мечтите ни? Дали ги осъществяваме и те просто умират или избираме да ги оставим там в миналото, защото така остават по-красиви?

Действието се развива паралелно през 80-те години на миналия век и в днешни дни. Главните герои – Калин и Биляна – вече са пораснали, но и в двамата намираме частица от детското. За мен лично Калин е много по-реалният и действителен персонаж, защото макар и леко отегчен от живота, който води, и имащ нужда от нещо разтърсващо – той е този, който остава здраво стъпил на земята. Калина, от друга страна, въпреки че твърди, че не си спомня и спомените са ненужни, сякаш е останала назад във времето и все още не може да надрасне детската си възраст. Докрая на филма тя остава леко неорентирана, действаща съвсем инфантилно и дори непоследователно.

Връщането във времето на социализма и на пионерските връзки няма как да не ни докосне, особено тези от нас, които си спомнят за тогава. Аз лично пионерска връзка не съм носила, но сякаш още държа в ръцете си картинките от дъвки „Турбо”.  Детските спомени на двамата герои са валидни за всички нас, за които това време бе изпълнено с игри, приключения и пакости. Времето, в което мечтаехме да сме каубои и индианци, или пък принцеси. Когато нямахме компютри и не живеехме във виртуалната реалност, а всичко се случваше в квартала, на детската площадка и в безгрижието на едно време, когато най-голямото наказание беше да не гледаш телевизия „до второ нареждане”.

За съжаление, от действието години по-късно, става ясно, че не всичко се развива така, както сме си го представяли. Тук сценаристите чрез Калин и Биляна ни срещат с истината, че действителността на зрялостта няма абsoлютно нищо общo с романтизма на детските представи. Любовта на 10-годишните винаги е по-лесна и проста, а на големите носи със себе си безброй усложнения. Дори и пресъздадена напред във времето чрез спомените и местата, на които са били преди, тя вече не е същата. Нещо там ѝ пречи да се разгори с пълна сила, както би било редно и тя остава просто една мечта. Тук Биляна ни оставя леко учудени, тъй като за мен и до края не беше съвсем убедителна, че това е единствената ѝ любов. Предаде се някак прекалено лесно, но може би това бе замисълът на създателите. Да ни покажат, че спомените за отминалите дни трябва да си останат там, къдета са си, че е по-добре да не убиваме мечтите като ги осъществим.  Защото нима те не са като една дъвка, на която в момента, в който ѝ свърши сока, тя вече е безвкусна и ненужна?

Пожелавам уютен неделен следобед, усмивки!

Advertisements

Attraction Movie – was I attracted?/Привлече ли ме „Привличане“?

Follow my blog with Bloglovin

For English, you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Още миналата седмица успях да изгледам най – новия български филм и тъй като си мисля, че неделния мрачен и студен ден е перфектен за кино с приятели или любим човек, съм готова с едно кратко ревю. Дали обаче оправда очакванията ни и заслужава ли препоръката ми?

Още от началото жанрът романтична комедия ни оставя с впечатлението, че нищо особено няма да се случи, защото всички знаем какво става в американските такива. Е, нямаше особени изненади. Стандартен сюжет за една гимназия, който може да гледате във всеки тийнейджърски филм. Има групи, готини и задръстени. Любов, интриги, наранени чувства и това не само между учениците.

Класната тук е куул (не може да отречем, че Яна Маринова се справя доста добре в ролята си). опитва се да бъде приятел с учениците си и като че ли целият й живот са училището и танците. Танцът като част от училищния живот също не е нещо ново. Той събира и разделя. А когато към него има музика, в лицето на новия учител „господин Калин”, се получава приятна комбинация. Само дето госпожата и господинът на моменти се държаха като поверените им ученици, дори и в любовта. А може би малко трябваше да са надраснали този вид драми.

Общо взето някакво действие не очаквайте, защото всичко се върти около 5 – 6 човека, които на фона най – често на мола и няколко известни столични заведения ни показват колко е яко да плащаш с телефон J. Шопинг, кафета и цигари в училище, бягане от час и забавление в нощните клубове – това е действителността на българските абитуриенти от частното училище според сценаристите и режисьора.  Диалозите са доста опростени, но едва ли може да очакваме повече, когато разбираме, че оценките им по история са потресаващи, а единственият път, когато написаха нещо, беше поради факта, че имаха отговорите на теста.

Продуктовото позициониране беше в почти всяка сцена и въпреки че няма как да се получи българско кино без спонсорство, леко идваше в повече. Верно ли учениците от елитната гимназия пият водка на българска марка или по – скоро биха посегнали към известна марка шампанско, която няма как обаче да рекламира у нас?

Това, което може би си струва в цялото действие, е речта на класната на бала. Макар и пълна с клишета, тя бе нещо, което е хубаво да се повтаря, да бъде осмисляна и разбирана от всяко едно поколение. Друг е въпросът колко от нас успяват да я приложат в реалния живот!

Появата на така рекламираната Николета Лозанова в самия край и аналогията с „Американски пай” изобщо не си струва да бъде коментирана, тъй като стоеше като огромна кръпка на целия филм.

И все пак, ако ви се гледа нещо неангажиращо, без претенции за него грандиозно и с уговорката, че все едно гледаме романтична американска комедия от преди няколко години, „Привличане” е идеален за разтуха, особено в случай че ученическите терзания и неволи не са ви толкова далечни.

А днес съм планирала още един български филм, за който в случай че ви е интересно, ще споделя мнение отново! Желая ви прекрасна неделя, усмивки!

 

January – photos, movies, books/Януари – снимки, кино, книги

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Тази година мисля да променя малко формата на месечните теми за снимки, за да включа и малко по – разнообразна информация. Ще включвам всичко, извън козметиката, което ми е направило по някакъв начин впечатление лично на мен. Концепцията е различна от седмичните теми Best Of , където по – скоро споделям линкове, които смятам, че може да са полезни. И стига толкова обяснения, да видим какво ще се получи, нали :)! Последните снимки от декември 2017 – а, може да намерите в този пост

Януари си е януари…времето за планове, за нови цели и обещания, но в същия момент и един те тези месеци, когато не ти се излиза от вкъщи и ти се иска да премине на бързи обороти. Е, при мен действително премина на висока скорост, но ми донесе много емоции. Отново посетихме Рим и тъй като това беше подаръкът на дядо Коледа за Божидара, съм повече от щастлива от преживяването, което успяхме да ѝ доставим. Ще споделя няколко снимчици, предимно оттам, защото мисля, че усмивките ни „говорят“ достатъчно добре!

Ако трябва да запомня януари с един филм, това е „Чудо“ и даже сега проверих и се чудя как не съм написала нещо в някоя от седмичните теми. Великолепен е и за мен гледането му си струва без капка съмнение. Не беше лесен за възприемане, особено ако сте родител, но толкова много мъдрост и доброта имаше, че смятам, че всеки от нас трабва да отдели 2 часа и да се замисли върху сюжета. Не съм чела книгата, но екранизацията е достатъчно въздействаща. Повдига доста наболели въпроси в контекста на времето, в което живеем и където външният вид и обвивка са всичко. Колко често сме предубедени и съдим хората по това как изглеждат, а не според личните им качества. Как сме много по – склонни да съдим отстрани, без да сме повървели в обувките на другия (много ми харесва този израз, зает от английския:))? Освен това, за всички нас като родители, е важно да научим детето си на толерантност и на съпричастност, включително и чрез личния си пример. Спирам с приказките, но ви призовавам, ако не сте, да го гледате и да го пуснете на децата си! Или да им прочетете книгата!

Книга на месеца за мен безспорно е „Сол при солта“ на Рута Сепетис. Роман, вдъхновен от събития почти в края на Втората световна война, когато хиляди бежанци бягат да се спасят от изживения ужас и немският кораб изглежда като техният единствен шанс. Написана от гледната точка на различните персонажи, книгата за мен беше изключително завладяваща. Едно от онези четива, които те сразяват, оставаш без думи и се чувстваш благодарен, че си жив. Дни, след като затворих и последната страница, все още мислех за героите. Това е и едно от малкото произведения, които ме накараха да се разровя в историята.  Може би това е най – ценното на една книга – когато те накара да искаш да научиш нещо повече!

А сега в оставям в компанията на няколко кадъра и ви пожелавам приятна вечер, усмивки!

IMG-d27842210437503d53e4090b791477c4-V-01.jpeg20180127_140135.jpg20180126_151723.jpg20180126_145712.jpgIMG-b2e7b047e0eee2b472dc9694f37f4d62-V.jpg

Books 2017/Книги 2017

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Някак си не мога да не напиша един пост по темата за едно от нещата, които ме правят винаги щастлива. Книгите са нещо, което ме е съпътствало винаги досега и винаги много съм ценяла всяка минута, прекарана в компанията им. Както и миналата година, днес ще направя една равносметка с това, което ми направи впечатление и искрено препоръчвам. Този път ще има обаче и няколко негативни препоръки, тъй като смятам, че е важно да споделяме и това, което ние е разочаровало. Предишната публикация може да си припомните тук

Започвам с кратко уточнение и не без известна гордост, че успях да си прочета зададения брой от 90 книги и намерих няколко любимци, с които започвам:

1. „Ужас“ – Дан Симънс: четох тези над 800 страници точно през най – студените дни от годината и не можех да се спра. Историята на двата кораба, замръзнали в ледовете, е покъртителна и макар, че е толкова обемна, на мен това изобщо не ми направи впечатление. Страх, отчаяние, безнадеждност, студ и сивота – дори тези думи са много слаби за чувствата, които изпитвах, докато четях „Ужас“. Ако сте фен на такъв тип четива, не се плашете от обема, а я грабвайте!

2. „Чучулигата“ – Решат Нури Гюнтекин: много мъка и много любов имапе в тази книга. Историята беше…истинска, докосваща и някак си близка до читателя. Затварящ очи и сякаш усещаш емоцията. За пореден път не съжалявам, че посегнах към турски автор и въпреки, че не гледам сериалите по книгите, за мен литературата им е на високо ниво. И в предишния списък съм включила едно такова произведение.

3. „Три ябълки паднаха от небето“ – Нарине Абгарян: не вярвах, че толкова ще ме впечатли една книга, разказваща за забравено арменско селце…Е, така се получи и напълно вярно е, че четейки „Три ябълки паднаха от небето“ е неизбежно да не си направиш аналог с опустелите български селца, със старците, радващи се на всеки млад, дошъл да ги види…Животът е бил доста суров към героите, но може би точно това ги е направило сплотени и единни. Това е, което най – много ме впечатли в цялата история – общността, не отделните герои! Нарине Абгарян пише и разказва много увлекателно и е удоволствие да я четеш.

4. „Жената на посланика“ – Дженифър Стайл: прекрасна книга – съвременна и актуална. Противопоставяща ограниченията в източния свят със свободата на Запада. Авторката умело съчетава противопоставянията и ги преплита в една история, която звучи според мен почти автобиографично. Отличен контраст на всичко гореизброено и много близко до нашата женска същност.

5. „Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров: завършвам препоръките си с уговорката, че това е история, която трябва да се прочете! Книга, която прочетох на един дъх. И не защото беше лека и приятна за четене, а напротив – толкова беше истинска, докосваща, че разгръщах всяка страница със сълзи на очи и една заседнала буца в гърлото…

Е, за съжаление, имаше и няколко не толкова добри попадения, които също ще спомена:

1. „24 момичета за 7 дни“ – Алекс Брадли: не ме питайте какво съм очаквала от това заглавие. Диалозите бяха глупави, сюжетът изтъркан и без нещо, каквото и да е, което да те прикове към страниците. Довърших я единствено поради факта, че не обичам да оставям книга. Може би ми се струва твърде далечна темата за бала, но наистина не разбрах цялата „драма“ покрай него.

2. „Никога не си сама“ – Никълъс Спаркс: знаете, че обичам книгите му. Не са литературен шедьовър, но са приятни за четене и разтоварване. Тук обаче ударих на камък. Тя беше напълно предсказуема. Нито героите ми бяха симпатични, нито имаше някакъв обрат или действие, което да ми задържи интереса. А в тази публикация може да намерите няколко четива, които препоръчвам.

Няма да продължавам повече с отрицателните отзиви, тъй като знам, че това е доста субективна класация. Припомням и темата за летните четива, а мисля и тази година да има такъв списък. Какво мислите, усмивки?

Приятна неделна вечер, а аз бързам да хвана четеца в ръка, че отново чета нещо интересно…Какво ли е!?

stack-of-books-vintage-books-book-books.jpg

 

The Zodiac Tag/ Book Tag

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Слънцето ни се усмихна, а аз най – много обичам точно този тип есенни дни. Да, може би не предразполагат за стоене вкъщи с книга в ръка, но защо да не почетем в парка, докато се любуваме на палитрата от цветове например 🙂

За днес съм подготвила едно лежерно таг – че, за което бях поканена от Мери от Mrs.Midnight Reader. Тя ми гостуваше и в рубриката Meet the blogger точно тук, като там е представена и с двата си блога. Ако търсите ревю на книга, задължително се отбийте и при нея, защото аз често ѝ се доверявам.

book tag

Та…не знам защо тага е озаглавен зодиакален и какво общо имат зодиите с книгите, но може би ще разберем…Аз започвам въпросите и отговорите 🙂

ОВЕН
Поставяте ли си цели от типа: “Този месец ще прочета толкова книги” 

Не точно, но си поставям годишна цел в Goodreads. Тази година съм решила да е 90 книги и вече почти съм я изпълнила. В началото на годината имах повече възможност да чета, но в момента ми остава време само вечер. Затова вероятно следващата година ще е някое по – малко число 🙂

ТЕЛЕЦ
Кой жанр четете най-бавно?

Като цяло мисля, че класически книги чета най – бавно и то главно защото осмислям написаното и се задълбавам в описанията. Иначе съвременните автори пишат доста по – стегнато 🙂

БЛИЗНАЦИ
Книга, която не знаете дали харесвате или мразите 

Тес от рода Д’ърбървил – имаше нещо в тази книга, което като че ли не ми допадна – не беше историята, не беше и главната героиня. Все още не мога да преценя…

РАК
Избирате ли книгите по външния им вид и каква книга никога не бихте купили? 

Не, аз главно чета на киндъла си и понякога конвертираните книги нямат корици. Водя се по – скоро по отзиви и предпочитани автори. Не мисля, че има книга, която не бих купила просто съдейки за нея по корицата.

ЛЪВ 
Книга, която според Вас е прехвалена? 

„Любов“ на Елиф Шафак, или поне аз не бях в период, в който да я разбера и да я идентифицирам със себе си.

ДЕВА
Книга с корица, която Ви харесва, но съдържанието не е по Ваш вкус

Имаше една авторка – Марлена де Бласи – мисля, че пише за Италия, а заглавието, което веднага се сещам е „Хиляда дни в Тоскана“. Обожавам да чета за Италия и почти всякаква корица и заглавие би ме привлякло, но…историята изобщо не ми допадна.

ВЕЗНИ
Подреждате ли книгите си по специфичен начин и какъв?

За съжаление вече почти не държа хартиени книги – нямам пространство за тях. Тоест няма специфична подредба, но и да си призная честно, тъй като не съм особено подредена, не мисля, че бих ги пренареждала по специфичен белег 🙂

СКОРПИОН
Има ли книга, която мразите за пред хората, но всъщност е сред любимите Ви?

„50 нюанса сиво“ – шегичка …хахахах. Всъщност аз рядко твърдя за някоя книга, че не ми харесва. Обикновено си дочитам всяка започната и все си намирам нещо, което да ме държи до края. А да твърдя, че нещо не ми харесва за пред хората, няма начин. Не намирам смисъл, а и аз си имам собствено мнение, което не е нужно да съвпада с това на всички останали. Понякога в такъв тип дискусии излизат много интересни неща 🙂

СТРЕЛЕЦ
Книга, на която сте давали повече от един шанс, но така и не Ви е допаднала?

Мисля, че с „Любов“ точно така се получи. Може би след години ще пробвам пак 🙂

КОЗИРОГ
Книга, която сте започнали с много големи очаквания?

Не си поставям очаквания към книгите, приемам ги като начин за разтоварване.

ВОДОЛЕЙ
Книга, която сте готови да защитавате, ако някой Ви каже, че не харесва? 

„Тютюн“ и „Отнесени от вихъра“ – любими книги, които мога да препрочитам много пъти. Така че с Мери явно трябва да си поговорим на тази тема 😉

РИБИ
Книга, която обичате толкова много, че не искате да говорите за нея, защото е само Ваша 

Хм, странен въпрос – книгите не са ми притежание, за да държа да са само мои, а по – скоро с радост споделям новооткрити автори и съкровища, за да може с приятели да ги обсъждаме.

book tag 1

Аз ще оставя таг- а отворен, защото ми се иска който има желание да сподели любими книги и такива, които не харесва. Споделяйте, усмивки, и четете! Защото всяка прочетена книга е богатство! И това си го пиша съвсем сериозно, изтегнала се на дивана с лаптопа в скута и киндъла до мен 🙂 Приятна вечер и прекрасно настроение!

Summer playlist and reading list 2017

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use Google Translate Widget on the sidebar→

Здравейте усмивки,

Мисля да превърна таза публикация в традиция за лятото по няколко причини:

  1. Лятото е идеалното време да пуснем високо музиката, да се развихрим на дансинга или просто да релаксираме на плажа със слушалки в ушите.
  2. Книгите също са неотменна част от почивката на повечето от нас и именно в тези няколко дни/седмици може да си позволим с чиста съвест да се потопим в света, който те ни пресъздават.
  3. Музиката и книгите са две от 10 things that make me happy/10 неща, които ме правят щастлива и не мога без тях.

Това последното прозвуча малко егоистично, но си мисля, че и на Вас, усмивки, може би ще е забавно да прегледате моите любимци и да открием още нещо общо :). Започвам с музиката, защото и в момента слушам любима песен и си припявам…А кое парче ли?

Лятна плейлиста 2017:

1. Pascal Junior – Holdin’ On

2. Dany Kole – Pictures (Deepjack Remix)

3. Mahmut Orhan – Save Me feat. Eneli

4. Έλενα Παπαρίζου – Haide

5. Enrique Iglesias – SUBEME LA RADIO (Official Video) ft. Descemer Bueno, Zion & Lennox.  

Не може да мине каквато и класация за песни без да има поне една на моя любимец. Емоциите ми от посещението на един от неговите концерти в България може да си припомните тук

И тъй като вече си представяме, че сме на плажа, слушаме музика, гледаме вълните и усещаме лекия морски бриз, сега е моментът да изкараме и подходящо четиво, нали така…? Поне за мен перфектният ден на плажа включва: шезлонг, чадър, музикален плейър и електронния ми четец. Подготвила съм няколко книги, които са леки, но в същото време увлекателни и по мое мнение абсолютно подходящи за ваканционни четива. Включвам и линкове към блога на Мери – Mrs. Midnight Reader, защото аз много харесвам нейните ревюта и често пъти тя ме подтиква да посегна към нещо.

1. „Двор от рози и бодли“ и “ Двор от мъгла и ярост“ – Сара Дж. Маас – това е една поредица, от която вече има и трета част (не съм сигурна дали е преведена вече на български, но и това ще стане скоро). Първият ми досег до фентъзи жанра и беше тотално сполучлив. Всичко е като приказка, наситена с емоции, напрежение, страст. Да, вярно е, че някои развръзки не са особено изненадващи, но за мен си заслужава четенето и втората част е още по – интересна и всепоглъщаща от първата. Дори аз съвсем умишлено си удължавам времето до четенето на последната, за да мога да ѝ се насладя изцяло. Линк към ревюто на Мери:

https://mrsmidnightreader.wordpress.com/2017/01/27/%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D0%BC%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0-%D0%B8/

2. “ Къща на брега на морето“ – Санта Монтефиоре – Е, тук заглавието си казва всичко, тоест кога, ако не през лятото, докато сте на брега на морето, е точното място, за да вникнете още по – добре в атмосферата, която авторката ни обрисува. Една от тези книги, които те кара да вярваш в силата на любовта, описана на фона на живописни пейзажи от Италия и Англия.

3. “ Буря над Прованс“ – Фредерик д’Оналия – честно казано, не съм сигурна защо тази книга е с малко нисък рейтинг в Goodreads. Мен лично много лесно ме потопи в лавандулови поля и ухание на парфюм. Мисля, че е четох точно след като се завърнахме от круиза и посещението ни в Марсилия и си спомням, че ми се прииска бързо да се върна в Прованса и да опозная по – обстойно Южна Франция. ,Линк към ревюто на Мери:

https://mrsmidnightreader.wordpress.com/2017/03/20/%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%81-%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F/

4. „Вила в Сицилия“ – Розана Лей – още една книжка, в която действието се развива в Италия, но аз съм голям фен на всичко италианско, а тук има както богати описания на сицилианския бряг, така и обстойни обяснения за местната кухня. Всичко беше толкова вкусно и прекрасно, че направо ме сърбят ръцете да запазя някой хотел в Южна Италия за следващата ни почивка. Прочетох я най – вече, след като видях поста на Мери за нея, така че надявам се ако не аз, то тя със сигурност да успее да ви убеди, че е страхотно лятно четиво.

https://mrsmidnightreader.wordpress.com/2017/05/17/%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B9/

5.“ Пощенската картичка“ – Лия Флеминг – тази книжка дълго време ми стоеше на четеца, но все я отлагах. Историята обаче, се оказа доста интересна. Авторката представя образите на три поколения в контекста на двете световни войни. което само по себе си е амбициозно начинание. Не съм се задълбавала прекалено много в историческите детайли, защото не смятам, че това е целта на романа. Основни за мен бяха чувствата на героите и техните метаморфози. Странно е, че нито една от трите главни героини не ми допадна като характер, но все пак прелиствах страниците с интерес.

И тъй като за мен голямата морска почивка все още предстои ще се радвам на препоръки от Ваша страна за книжки и музика. Не се колебайте да коментирате тук или в страницата на блога във Facebook!

Усмихната вечер от мен!

Favourite Book Quotes/ Любими цитати от книги

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Днес е денят на книгата и авторското право и като човек, който чете много, ми се искаше да го отбележа по някакъв начин. А какъв по – добър от това да споделя любимата си страст за пореден път с Вас?

Казват, че „книгите са прозорец към света“ и макар да звучи твърде клиширано, не мога да не се съглася. За себе си мога да кажа, че книгите ме карат да мечтая, с тяхна помощ мога да пътувам и да изживея различни емоции и не на последно място – те ме вдъхновяват и карат да се замислям върху нещата от живота. Дори и неангажиращата художествена литература може да даде широко поле за размисъл и аз много често си вадя цитати, които са ме впечатлили по някакъв начин. Понякога те са общовалидни истини, а друг път – само в контекста на историята, но винаги провокират у мен някакъв вид вълнения. Затова и днешният пост е посветен на една малка част от тях. (Между другото всичко, което ме докосва по някакъв начин, бива записвано в един тефтер и често се връщам да си ги препрочитам.),

10 любими цитата от книги, които за мен са мотивиращи и вдъхновяващи…А кои са Вашите?

1.“Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка, щастието не е трайно. Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е падала на готово от небето. Любовта е трайна, само когато всеки от двамата знае нейната цена и е по – добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и какво обичаш. Трябва сам да си довършен. за да можеш да преживееш една недовършена история. „

Фредерик Бегбеде – “ Любовта трае три години“

2. “ Щастието не е бляскаво и шумно като удоволствието или радостта. То е тихо, кротко и нежно, вътрешно състояние на задоволство, което започва, когато обикнеш себе си.“ – този цитат ме вдъхнови и за поста:Monday inspiration #32 – Happiness/Щастието

Исабел Алиенде – „Японският любовник“

3. „Мисля, че любовта не е да не можеш да забравиш някого, а да си го спомнящ всеки път, когато го видиш, Да изпитваш едно и също , щом се появи пред теб, колкото и години да са минали. „

Ханде Алтайлъ – „Неверни кафяви очи“

4. „Има разлика между това наистина да обичаш някого и да обичаш представата за него.“

Джилиан Флин – „Не казвай сбогом“

5. „Шансът е нож с две остирета.“

Ъруин Шоу – „Хляб по водите“

6. „Беше красива заради възможността да накара другите да се смеят, дори когато тя беше тъжна. Не, тя не беше красива заради нещо толкова временно колкото външния вид. Тя беше красива дълбоко вътре в душата си.

Йордан Йовков – „Албена“

7. „Ако ти можеш да преживееш и един ден, без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали.“

Лев Толстой – „Ана Каренина“

8. „Никога не инвестирай душата си в тези, на които е достатъчно да дадеш пари!“

Джон Стайнбек, – „На изток от рая“

9. „То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.“

Ерих Мария Ремарк – „Трима другари“

10. “ Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително.“

Ерих Мария Ремарк – „Живот назаем“

Желая Ви приятна неделна вечер, усмивки, а аз предполагам, че ще си взема книжката и ще потъна в света на фантазиите!