5 things to do in December/5 неща, които да направя през декември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

1/3 – та от декември почти си мина, а аз имам чувството, че няма да успея да свърша всичко, което съм си планувала. Преди няколко часа гледах „Палави мамчета по Коледа“ и там имаше няколко готини момента, от които става ясно, че понякога Коледа за родителите си е изтощителна работа. Мдам, докато си на 7 още си вярваш, че дядо Коледа носи подаръци, а не се буташ в навалицата в мола и не се сражаваш с останалите да докопаш заветната кукла/камионче или играчка, която се оказва, че май всички деца на твоята възраст я искат 🙂

Затова и ми дойде идеята да си направя този списък, да си го имам тук и да се опитвам максимално да се придържам към него…Та си започвам по ред:

1. Без много стрес – да си го кажем честно, празниците може да са стресиращи – подаръци, гости, партита. Е, аз отказвам да се връзвам на цялата лудница. Ще си го давам спокойно, ще си повтарям мантрата, че има време за всичко и ще се опитам да не се „връзвам“ на глупости :)!

2. Да купя подаръци предварително – остава още един уикенд преди коледния, така че ми се иска до 20.12. да съм приключила с идеите и със закупуването на подаръци. Няма да изпадам в истерия и тази година съм решила да подарявам преживявания на любимите си хора!

3. Да намеря време за почивка – малко последните три месеца ги ударих на педал и чувствам, че имам нужда от малко време за себе си. Да си постоя вкъщи, да почета книга и да се погушкам с дъщеря си! Все малки неща, но толкова важни!

4. Да се позабавлявам добре с приятелите – и да, това е и времето, в което се виждаме с приятелите, излизаме заедно, танцуваме си се събираме колкото можем повече. Трудно е за организиране през работните дни, но празниците означават повече почивка и време за любими хораа!

5. Да бъда благодарна за отминалата година – да, често забравяме да си направим равносметка и да се обърнем назад. Но за мен точно дните около Нова година са времето, в което си анализирам 365 – те дни зад мен и съм благодарна на факта, че сме живи и здрави всички заедно. Обръщам поглед напред с надежда, че хубавото все още предстои и че ни очаква още една година, изпълнена с хубави емоции!

Е, това е моят скромен списък, който смятам да си спазвам стриктно, за да може да изпратя декември в прекрасно настроение и с положителна нагласа…Както винаги се опитвам ;)!

Пожелавам на всички да не се стресирате около празниците и да намерите време за всичко и всички! И най – важното е да се усмихваме, нали!?

december

 

Advertisements

My work/Моята работа

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

20171117_105938.jpg

Здравейте усмивки,

Четвъртък е време за нова публикация, а тази си ми е много на сърце…Малко по – лична е и няма да е свързана с грим, козметика или лайфстайл. Просто един монолог от моя страна за нещо, което ме вдъхновява напоследък и се случи благодарение на блога.

Всъщност, до преди две години, не знаех, че писането ми доставя такова удоволствие и спокойствие…Учила съм маркетинг и винаги съм била по – скоро икономически насочена в това, което правех. Но така се стекоха нещата, че започнах Smileystylelady и цялата идея на себеизразяване и комуникация по този начин, много ми допадна. Радвах се на всеки един от вас, който ме чете и се чувствах доволна, че имам какво да споделя – понякога важно, понякога – не толкова!

Обичам да пиша, обичам да се срещам с хора, да комуникирам с най – различни личности и да се случват интересни неща около мен – и ето СЛУЧИ СЕ! В средата на септември така се стекоха нещата, че започнах да пиша за един сайт, който аз самата четях и много харесвам. Темата е родният ми град и всичко, което се случва в и около него. Та какво по – яко от това работата ти да е това, което обичаш! А най – готиното е, че освен писането моя е задачата да се срещам с различни хора по най – разнообразни поводи и така създавам страхотни запознанства. Е, те това е…- малко се получава като „плащат ми да ходя по заведенията“, но когато се прави по правилния начин и ходенето по заведение е работа, нали така!?

И цялата тази лична история беше и донякъде, за да ви вдъхнови, че нещата се случват! Може да не е сега, може да не е веднага, но тогава, когато работиш и вярваш я тях, се получават! С личния си блог нямам амбиците да бъда сред трендсетърите и инфлуенсърите (тези така звучни думички), но в работата си искам да съм на върха! И Smileystylelady ми помага за това. Е, не е съвсем така – да кажем, че и положителната нагласа, усмивката и труда, но нима това не го може всеки от нас?

Искам с този текст да акцентирам на това, че позитивното мислене има значение и че нашето отношение към това, което ни се случва и предлага има голямо значение. Със сигурност не съм постигнала нещо уникално, но в личен план за мен това, което е важно е, че правя това, което обичам и всяка сутрин имам още един повод да с будя с усмивка и хъс за действие.

А вие, усмивки?

My month in photos:November/ Моят месец в снимки: Ноември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Ноември си отмина, а аз съм толкова развълнувана за декември, че дори не осъзнах кога…Белязан беше от хубаво преживяване под формата на пътуване, за което сигурно ви писна да четете и слушате, но няма повече, обещавам :)! Само още малко снимки ще споделя, за да изпратим подобаващо месеца.

Няма да пиша повече за Италия, защото споделих достатъчно ТУК и ТУК , но ми се иска да попиша малко за ноември като усещане…Късна есен, пожълтели листа, уютни аромати и предусещане за празници! Точно, не много кратко и ясно…Някак си като че ли всеки бърза през него, за да дойде декември и да се подготвим за Коледа и изпращането на 2017 – та. За мен като цяло дните напоследък са толкова наситени с нови и забавни неща, че имам чувството, че съм на една въртележка, която яко ме превърта напред. Но това е хубаво и мисля, че дълго време чаках, за да се кача на нея :)!

Оставям ви да си насладите на още някои непоказвани кадри и ще се радвам с по една снимка и вие да представите вашия ноември  🙂

20171104_090654.jpg20171103_114327.jpg20171103_112127.jpg20171104_094504.jpg20171103_201106.jpg20171105_191332.jpgIMG_20171125_121531_343.jpgIMG_20171129_154141_041.jpg20171114_143553.jpg

И за край си оставям една есенна панорама от Градската градина в Пловдив, защото днес (поне при нас) беше истински пролетен ден и единствено пожълтелите листа по дърветата ни напомняха, че всъщност времето за коледна украса и подаръци е съвсем близо!

Пожелавам ви приятна неделна вечер, усмивки и прекрасна седмица!

 

Meet the blogger – Q&A:Mariya Ivanova/ Запознай се с блогъра – Въпроси и отговори: Мария Иванова

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

В бойна готовност ли сте преди така широко рекламирания Черен петък утре?  Мен, честно казано, тази година ме издразниха много натрапчивите рекламни кампании на повечето търговци и мисля да бойкотирам цялата тази дивотия…Особено в България със съжаление установявам, че няма изградени добри търговски практики и всяка промоция ми е малко съмнителна. Мое мнение, разбира се, но аз ще поизчакам следколедните намаления, когато си мисля, че има доста по – добри оферти.

Но, ако оставим петъка настрана, тъй като днес си е четвъртък и освен това – време за гости, аз с много голяма радост приветствам в блога Мария от Be Glamorous. Харесвам я! Чисто и просто смятам, че тя е винаги естествена и непринудена. Нещо, което напоследък ми липсва в онлайн средите. Не се страхува да бъде искрена с читателите си и според мен заслужава още фенове на блога 🙂

А какво сподели тя, може да разберете…сега :)!↓↓↓


_MG_3971

Защо започна да списваш блог?

Започнах блога си, точно когато открих „козметичния свят“ и бях обсебена. Нон- стоп говорех за гримове и реших, че може да надувам главата и на други хора. Всъщност, всичко стана толкова импулсивно, че нямах много време да го мисля. И добре, че стана така, защото сигурно щях да го премислям още дълго време, да направя и променя 1000 неща и все да не съм доволна. В началото нямах идея какво правя и съм го казвала много пъти. Не съм скрила нито 1 публикация от блога си, точно заради това. Тогава това бях аз, учех се в процеса и съм доволна до къде съм стигнала.

Опиши блога си с 5 думи.

Разбъркан, цветен дневник, описващ мен!

Какво ти дава вдъхновение/мотивация?

Много неща мога да ми повлияят. Случва ми се да изпадна в някоя „дупка“ и ако това продължи прекалено дълго, обикновено влизам в Pinterest да потърся малко цветно вдъхновение. Цветя, слънце, нещо мраморно, шарено – какво ли не! Като цяло се опитвам да не насилвам нещата. Миналият ден просто си стоях на дивана и думите за един пост започнаха да се редят в главата ми. Не правех нищо специално, просто се бях отпуснала и си почивах. Веднага си записах нещата и продължих да си релаксирам, още по- доволна от себе си.

Как успяваш да се организираш?

Ъммм, малко трудно. Пробвах със записки на телефона, по тефтери и органайзери. В един момент обаче ( най- често, когато съм най- заета) просто забравям за тях и нещата се случват само в главата ми. Което може би обяснява разсеяността ми!

Какъв вид постове обичаш да четеш най – много?

Обичам да чета за нови придобивки, за лакове, за мода, за книги, за козметика. Много зависи в какво настроение съм и на каква вълна съм.

Колко често може да очакваме постове от теб?

В началото на годината си бях поставила задачка, да пиша по 1 пост седмично, но нещата изобщо не ми се получиха. Старая се да съм по- активна, но ако имам други ангажименти през седмицата, блогът остава най- често на заден план.

Към момента кой е любимият ти пост? (Моля, вмъкни и линк към него)

Ще избера един аутфит пост, който беше първият ми „по – сериозен пост“,  в който ме снима човек, който разбира от фотография и който не е приятелка или сестра ми.

Ето линк към него : https://beglamorous93.blogspot.bg/2017/07/wind-of-change-ootd.html

IMG_4715-horz

Какво научи от времето, прекарано като блогър?

Всъщност, научих адски много неща и съм сигурна, че ще науча още много. Блогът наистина дава много – от самата му направа, до вписването му, поддържането, връзките, които си създаваш, навиците, които изграждаш в себе си. Това са все неща, които са ми доста ценни и за които съм благодарна.

Какъв съвет би дала на някого, който желае да стартира блог?

Да бъде абсолютно искрен, като започне със себе си. Какво иска, как го иска, защо го иска и какво е готов да направи. И да бъде любознателен, да чете, да задава въпроси и да не се срамува да поиска помощ или съвет!

Какво е любимото ти нещо в блогването?

Обичам почти всички аспекти, свързани с блогването. Отключва креативността ми и ме кара винаги да подобрявам себе си. Дори и когато мисля, че това няма как да стане! И това всичко го има „черно на бяло“ и ясно мога да го видя. Разбира се, блогването ме срещна и с много страхотни хора и всеки ден ме зарежда с нещо положително.

Как обичаш да прекарваш уикендите си?

Напоследък- вкъщи. Често гледам сериали, хапвам сладички неща, пия кафенце по цял ден. Ако може да бъдат малко по- дълги уикендите – няма да имам нищо против. Все ще намеря как да ги запълня!

Кои са първите три неща от твоя списък с желания?

Кой от всички списъци? 😀

Как релаксираш?

С чаша вино в ръка, няколко свещи, любима компания и задължително- нещо вкусно за ядене. Най- много ме зареждат срещите с приятелки, с които с часове можем да си говорим за разголени мъже, парфюми и чанти!

Моля, остави линкове към всички профили от социалните медии, които ползваш!

Facebook – https://www.facebook.com/beglamorous93

Instagram – https://www.instagram.com/mariya9339/

Youtube – https://www.youtube.com/c/MariyafromBeGlamorous

Pinterest – https://www.pinterest.com/mariya9339/

Twitter – https://twitter.com/mariya9339

1 (1 of 1)

А аз не мога да си мечтая за по – хубав завършек на днешния пост от усмивката на Мими! Ей такива широки усмивки пожелавам на всички ни!

 

 

My month in photos: October/Моят месец в снимки: Октомври

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Съвсем като на шега октомври си замина, а аз съвсем не го усетих. Завладяна от задачи, от търчане напред – назад и опитвайки се да се справя с всичко, малко се поизгубих 🙂 Е, още днес пред мен се очертава нещо много приятно, с което ще започна месец ноември и надявам се ще успея да презаредя батериите 🙂 Къде, какво…съвсем скоро!

А дотогава ви оставям в компанията на няколко снимки от октомври, които най – подходящо бих именувала „есен в града“ – цветна, пъстра, да ти се иска по цял ден да си навън и да те гали слънцето и да те роши вятърът. Е, в последните дни не беше съвсем така, а и вече си му е време на слънчо да се поскрива, но аз се надявам искрено, че тази зима няма да е като миналата, в която един месец не можех да си изкарам колата от леда 🙂

20171021_153149-01.jpeg20171016_155427-01.jpeg20171016_095901-01.jpeg20171022_133715-01.jpeg20171016_144812-01.jpeg20171020_203705-01.jpeg20171015_190805-01.jpegIMG-26f35090a9cbb5e57fe4893a495fbb55-V-01.jpeg

Не искам да бъда многословна, а и без това съм малко развълнувана, така че завършвам с една мисъл, която не е лошо да си я повтаряме често : „Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре. „

И аз така…надявам се, че утре ме очаква един прекрасен невероятен и…още няколко такива прилателни ден! Пожелавам ви го и на вас, усмивки!

I believe in miracles!/ Вярвам в чудеса

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Вярвам в чудеса! Може би звучи странно заглавие, нямащо много общо с тематиката на блога, но идеята за този пост се роди от един разговор с дъщеря ми. Тя е на тази възраст, когато започва да се пита „Има ли дядо Коледа?“, „А къде е феята на зъбките?“ и други такива въпроси, които на нас възрастните често ни се струват излишни. Не искам да я лъжа…, но не искам да ѝ отнемам илюзиите. Така че може би и този пост ще е един вид адресиран към нея, обещавам, че веднага щом може сама да си го прочете, ще ѝ го покажа :)!

За мен най – голямото предимство на децата пред възрастните е, че умеят да гледат на света изцяло през розови очила. Те се събуждат всеки ден с мисълта и надеждата, че ще бъде прекрасен и искрено вярват в това! И не спират да вярват в чудеса! Когато Божидара ме запита миналата година дали дядо Коледа съществува, аз наистина не исках все още да разбивам илюзията за добрия старец и затова ѝ отговорих, че чудесата, вълшебствата и героите са истински за тези, които вярват в тях. Всеки избира това, в което да приеме за истина и някои предпочитат да са здраво стъпили на земята, но аз се питам: „Не е ли хубаво понякога да се надяваме на доброто и вълшебното?“

Ако това да си възрастен е свързано с факта, че ставаш здраво стъпил на земята реалист, аз не искам да порасна! Искам да си седя на моя розов облак, на който да си почивам понякога от всичко негативно около мен. Защото не зависи ли единствено от нас самите как приемаме света…Като нещо, което е чудо или като нещо обикновено!?…Въпрос на нагласа, може би…?

И може би искам да апелирам към всички ни, бъдете деца, вярвайте в чудеса и не спирайте да сте убедени, че мечтите се сбъдват. Защото неслучайно Алберт Айнщайн е казал: „Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли не съществуват чудеса, а другият – сякаш всяко нещо е чудо.“ А аз днес, в тази прекрасна неделна октомврийска вечер питам: А Вие какво избирате?!

Пожелавам една усмихната и вълшебна седмица и не си забравяйте положителната нагласа вкъщи утре сутрин ;)!

5 blogging sins I am guilty of/ 5 блогърски грехове

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Май днес е ден за признания…Е, то истината не може да се скрие, но написаното черно на бяло си остава тук като едно напомняне за мен да не правя повече така…Дали!? Е, поне ще се опитам!

Първо, искам да уточня, че едва ли блогърските ми грехове са само 5, защото започнах Smileystylelady без предварително изградена концепция. Това може и да се приеме като грях №1, но аз не го възприемам така. Защо ли!? Защото не мисля, че „моето място“ трябва да бъде предварително планирано и да се превръща в някакъв род бизнес. Това съм просто аз, без претенции за нещо велико, но с идеята да съм искрена и истинска.

Та … след това въведение, директно преминавам към:

Грях №1 – Стоя си втора година на wordpress.com – тоест по всички правила отдавна трябваше да бъда просто smileystylelady.com например, но не…Май не е добре за откриване от търсачките и сигурно има още хиляди причини, но аз си се чувствам добре на wordpress и да, планирам собствен домейн (май така се казва), и може би е време да предприема нещо…Не знам, отлагането не е хубаво нещо, нали знаете  :)?

Грях №2 – Всеки път се каня да напиша страхотна About me страница, но…не стигам дотам – абсолютно съм наясно, че е важно някой, който за пръв път влиза в блога, да може да ме опознае по – добре чрез нея, да разбере коя съм, какво ме вълнува и какво искам да предам като послание чрез блога. Тук изобщо нямам оправдание и ще се опитам в най – скоро време да се поправя!

Грях №3 – Не си променям наименованието на снимките – което и ръководство за блогове да прочетете, ще разберете, че е важно да се именуват всички снимки за целите на SEO. Е, аз не го правя и го отчитам като грешка и сигурно не  е ок, но…да видим, ще добия ли навик, засрамена от написаното в тази статия 🙂

Грях №4 – Не пиша винаги за актуални и нови неща – това не съм убедена на 100%, че е „грях“, но аз и като цяло не харесвам идеята всички да пишем за едно и също. Съзнавам, че така понякога може да не съм актуална, но се надявам, че опитите ми на моменти да се отлича, няма да попречат на читателите ми да се насладят на съдържанието.

Грях №5 – Не винаги съм доволна от снимките в постовете – като цяло фотографията е много важна за един блог или такъв тип сайт. Аз обаче все още имам хиляди неща да уча и не знам докъде ще стигна. Опитвам се да бъда креативна и да опитвам различни неща, но не винаги съм ок с това, което се получава.  Не се оставям това да ме спира, най – вече защото всеки тръгва отнякъде и знам, че се опитвам да се усъвършенствам. Осъзнавам, че визуалното съдържание също е много важно и си обещавам, че ще се опитвам да подобря този аспект. 🙂

Е, излях си всичко и както казват: „Признат грях, половин грях!“. Със сигурност не съм перфектна, но всеки един мъничък успех – нови последователи и читатели, хубав коментар или споделяне на пост. ме мотивират, защото знам, че има смисъл и за някого там някъде може да бъда полезна и вдъхновяваща!

P.S. Взех идеята за поста от Ели от Maquilab, нейният може да прочетете тук.

P.S.2 – Знам, че имам още много грехове, но реших да не вземе да стане един твърде дълъг пост хахах 🙂

И все пак благодаря на всички, които ме четете и следите! Искрено се радвам на всеки от Вас!

♥♥

Приятна и спокойна вечер, усмивки!