My month in photos: July/Моят месец в снимки: Юли

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Август ее! Моето малко момиченце ще става на 7 след две седмици, а за нас лятната почивка още предстои…Е, как да не съм развълнувана :)! Като цяло, лятото за мен и моето семейство винаги е изпълнено с емоции, защото освен традиционното време за почивка, имам цели два рожденика в семейството, а и още десетки приятели. Всичко това превръща горещите месеци в моменти, изпълнени с веселие и усмивки. С нетърпение отварям очи всяка една сутрин, защото вярвам, че предстоят само хубави неща 🙂

Юли е един от тези месеци, в които човек усеща лятото в целия му блясък и въпреки че още не съм стигнала до морския бряг (съвсем скоро предстои), успяхме да си „откраднем“ няколко дни, за да отскочим за дълъг уикенд до планината. Посетихме Смолян и околностите и се разнообразихме доста добре от жегата и лудницата в града. Склоновете, оцветени в зелено, свежестта на въздуха и мириса на гора няма как да не те заредят положително. Успяхме да „покорим“ една еко пътека, за която ще има отделен пост и честно казано след ходенето се чувствах толкова добре и заредена, че се чудя защо не го правим по – често. Понякога се улавям, че уикендите го караме твърде мързеливо и ги прекарваме в дълги обеди, прерастващи в срещи на по кафе и после вечери (често по моловете). Това, разбира се, не е лошо, но движението и срещата с природата е незаменимо! През август също имаме планиран един уикенд в Родопите, така че се надявам всичко да се нарежда!

През целия юли с Божидара бяхме редовни посетители на парковете и тази година дори вече мога да се похваля с приятно седене на пейката и четене на книжка, докато вече голямото ми момиче кара ролкови кънки и играя с приятели. През лятото се опитваме да прекарваме максимално много време навън (извън обедните часове) и да събираме слънчеви лъчи, защото през есента всеки вече ще има задължения.

Успяхме да отскочим и до София – до Икеа и Ринг Мол, където бях много впечатлена от една от консултантките на детския щанд в Notos Galleries. Още, когато ни попита дали имаме нужда от помощ и почна да предлага стоки, без да се натрапва, бях убедена, че искам да си купя нещо :). Отбелязвам го, защото напоследък толкова рядко попадам на такива хора, че свеждам пазаруването офлайн до минимум. А е толкова хубаво да случиш на човек, който познава това, което предлага и с финес да успее да ти продаде нещо, което да харесаш и да знаеш, че сам няма да си го откриеш 🙂 Това беше малко лирично отклонение, но ми се искаше да го споделя 🙂

А за Икеа…харесах си един полилей с…нещо като хартиени цветя, но нямам къде да си го сложа! Според мъжа ми е кич, но на мен си ми харесва :(…Вие какво ще кажете? Само ми трябва голяма стая 🙂

Общо взето, юли беше прекрасен месец, а съм още по – развълнувана за август! Обичам да е лято, наистина някак всичко е изпълнено с живот! 🙂

20170725_114920-01

20170701_110854-0120170713_174804-0120170723_111716-0120170722_190619-01image-0-02-05-271559623b5db0ef3ccea00e849c46a47ffe8bf06e5fb690742f01b22764296f-V

20170730_150653-0120170730_152828-01-0120170730_180308-01

И за завършек на днешния пост умишлено избрах тази снимка, защото на всички пожелавам пътешествия през лятото, дори да са в близост до града, в който живеете – пътувайте! Зареждайте се със спомени, хубави моменти и се наслаждавайте на всичко, което е около Вас!

Приятна вечер, усмивки! ♥

My month in photos: June/Моят месец в снимки: Юни

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Посрещнахте ли изгрева в първото утро на юли? Аз си признавам без бой, че изобщо не съм от хората, които могат да стават рано и сигурно затова изгревите, които съм видяла, се броят на пръсти…Хм, залезите са друго нещо…

Всеки път си казвам, че ще стана по – рано, особено когато съм на морето и въздействието на слънчевия диск, бавно издигащ се на хоризонта, е по – голямо, но всеки път претърпявам неуспех :). Е, надявам се, че животът е пред мен и може би още следващият месец ще споделя някой изгрев, макар и не първоюлския 🙂

А ако се върнем към юни, къде изчезна този месец? Имам чувството, че вчера ви разказвах в поста за май за завършването на Божидара 🙂 А той всъщност си мина съвсем неусетно, без да е белязан от големи събития, но изпълнен с ежедневните малки радости от игрите в парка, разходките в града, хубавото настроение и все още свежестта на утрините.

Юни е за мен очакване…на същинското лято, на почивката, плануване на пътувания, на малки „бягства“ от града за уикенда и на ваканционните вечери, където не бързаш за никъде. Почивката на море е организирана, планирани са и няколко дни в любим морски град, за да се видим с приятели, които ни липсват; един уикенд на планина, където да избягаме от Пловдив и да презаредим, а и защо не за кратък дигитален детокс отново 🙂

Юни беше месецът, в който отворихме кутията с даренията от благотворителното мероприятие “ Моето сърце е съпричастно“. Резултатът може да намерите в тази тема, а аз  съм благодарна, че всичко се получи още по – добре и сумата показва, че вървим в правилната посока.  Капана Фест беше другото събитие, с което ще запомня юни и за него също ви „говорих“ малко в един от постовете в понеделник (тук). Той се превърна в традиция два пъти годишно и според мен привлича много посетители и популяризира европейската столица на културата 2019 :). Тази година реших да не правя отделен пост за него, защото видях безброй прекрасни снимки в интернет пространството, и се радвам, че всеки го беше уловил по неповторим начин. Аз бях с Божидарка и си спомням, че тя много се радваше на арт инсталацията от ленти, така популярна за снимки и селфита в Инстаграм 🙂

И за край – в един от последните дени на юни си взех двумесечна почивка от тренировките, в които смея да кажа бях изключително редовна през последните месеци. Летните месеци ще прекарам с дъщеря си в нейното последно лято преди училище и реших да замразя пилатеса до септември. Резултатът при мен беше много добър и се надявам да задържа постигнатото, за да започна от същата стартова позиция. В края на годината съм подготвила и един пост за спорта от гледната точка на човек, който с ръка на сърце си признава, че е малко мързелив. Но мисля, че най – сетне намерих това, което да ме кара да се връщам поне 3 седмично в залата 🙂

Май много приказки станаха, а къде са снимките :)?!

IMG_20170614_075127_59020170605_122328-01IMG_20170621_093405_71720170620_140636-EFFECTSIMG_20170609_192638_635IMG_20170628_091834_170IMG_20170624_125516_61520170604_133452IMG_20170620_073107_812

А какъв беше Вашият юни? Харесва ми възможността чрез тези постове да си водя един своеобразен фото дневник, към който мога да се върна и да си припомня всички онези моменти, които са ме впечатлили и докоснали. Надявам се, че е интересно и пожелавам на всички един вълшебен летен юли!

Усмивки,

My month in photos:May/ Моят месец в снимки: Май

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честит 1ви юни на всички дечица (някои пораснали, други – не още)! Пожелавам да запазим детските си усмивки, защото те са най – искрени и да се учим от децата около нас да гледаме света с малко по – розови очила и да приемаме всичко с тяхното удивление и вяра в доброто!

А какъв беше май…Емоционален! След април, през който пътувахме, имах рожден ден и прекарах време със семейството си, май беше месец за събирания с приятели. Кръщене, сватба, благотворителната инициатива, от която съм част и накрая завършването на детската градина от дъщеря ми. Е, отново със сигурност не беше скучен, а изпълнен с хубави преживявания и срещи с любими хора.

Май беше още разходки из природата, наслаждавайки се на топлите (вече) льчи на слънцето и на разцъфналата прелест. Във въздуха ухае на цветя, в парковете се чува песента на птичките и за мен това е идеалното време за разходки. Попивам си с очи и уши всичко около мен и нямам нужда дори от музика 🙂

Голям фен съм и на залезите 🙂 (както ще видите от снимките), най – вече, защото изобщо не успявам да стана за изгрева хихи. Но…има някаква магия в това да гледаш как слънцето бавно потъва в хоризонта и те „окъпва“ в „златна“ светлина или т.нар golden hour! А и след залезите следват … партитата, нали така?

Предполагам, че през летните месеци ще ме чака и едно мини ремонтче вкъщи (то не знам всъщност има ли мини ремонт, всичко си е свързано с много работа и хаос), затова и се заглеждам постоянно по някакви декорации.

И стига вече приказки, нека да обърнем внимание на малко снимки, а за повече, може да ме последвате в Instagram 🙂

20170503_194652-0120170514_09513320170524_133345-0120170523_143912-0120170517_120624-0120170512_124623-0120170507_133618-0120170514_205531-0120170527_204049-0120170520_230545-01

Снимки от сватбения ми тоалет може да видите в поста от понеделник тук, а снимки от завършването на Божидарка има във Facebook страницата на блога тук.

Май ни донесе обещание за лято, а вече си е време да навлизаме в същинското през юни, така че ви пожелавам горещи дни и нощи и не пропускайте да се отбивате при мен за добро настроение и усмивки. В блога винаги важи с пълна сила цитатът на Зиг Зиглър:

„Бъди полезен. Когато видиш човек без усмивка, дай му своята.“

…Така че,  надявам се, че съм Ви полезна, усмивки!♥

My month in photos: January/ Моят месец в снимки: Януари

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Поредна нова рубрика в блога, която искам да е като своеобразен дневник за изминалия месец, но в един по – различен формат: снимки.

Покрай блога се запалих да запечатвам по – често различни моменти, пейзажи и интересни неща около мен и ми се иска да се усъвършенствам в това. А какъв по – добър стимул от моите читатели?

Ако трябва да обобщя, обаче, моя януари в една дума, това ще е ЗИМА. Да, зимата се настани съвсем удобно в Пловдив и май все още не иска да си тръгне. Поради тази причина всякакви разходки и срещи с природата бяха много редки и епизодични. Направо целият месец си беше социална изолация отвсякъде, но има и такива моменти, когато имам възможност да се наслаждавам на света от вкъщи 🙂

И докато декември беше изпълнен с вълнение покрай празниците и събирания с приятели и роднини, януари според мен е един малко самотен месец, в който се връщаме към ежедневния си ритъм на живот и работната/учебната си рутина. Януари е и за поставяне на цели, за равносметка на отминалата година и поглед напред в следващите месеци. За мен той беше още един повод да погледна в себе си, да разбера какво ме прави щастлива и да се опитвам така да организирам времето си, че да отделям всеки ден поне по половин час за мен. Дали обичате да четете книга, да практикувате йога, да правите упражнения, да шиете и пр., отделете малко време за това любимо занимание, за да се заредите положително. Аз, например, винаги си повдигам настроението дори и с кратка разходка навън, затова използвам всяка възможност да се пораздвижа, да си сложа слушалките и да се наслаждавам на природата около мен (да, разтопеният сняг хич не е приятен, но ще мислим позитивно, нали? :))

Стига вече лирически отклонения, че фото постът ми ще се превърне в есе на тема „Януари“, затова…скролвайте надолу към снимките. Някои от кадрите съм ви показвала в постове, във Facebook или Instagram, но това беше януари през моите очи и камера:

wp-1483368092100.jpg

The first sunset of 2017 – when there was still no snow 🙂

wp-1483973634115.jpg

wp-1486024861427.jpgwp-1486024900070.jpg

wp-1486025101752.jpg

wp-1486025053763.jpg

wp-1486025053760.jpg

Me – not very happy with the snow 🙂

wp-1486025053758.jpg

wp-1486025101744.jpg

Sunrise in the nature – frosty morning

wp-1485784626152.jpg

wp-1486028460498.jpg

wp-1486028460524.jpg

И без значение какъв е сезонът…усмихвайте се!