My month in photos: September/ Моят месец в снимки: Септември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

На 1ви септември миналия месец аз и моето семейство бяхме на морския бряг и прекарвахме там лятната си ваканция, а днес – около 30 дни по – късно, всичко вече е доста по – различно 🙂 Когато споделих една от първите ни снимки на плажа във Facebook, я бях озаглавила „Make it a Septemer to remember“ и съвсем като на шега, то така се и оказа.

Септември беше месец, наситен с много нови крачки напред. Не бих казала, че имам достатъчно снимки, просто защото от толкова наситени преживявания нямах ни най – малкото време да се спра за миг и да го запечатам на телефона или апарата.

Вече знаете от поста Best of the week #38 – An emotional week, how to recognize poor quality clothes and more…, че тази година беше първият учебен ден на Божидара, съответно и голяма емоция за семейството. През тази седмица беше и моят първи работен ден на едно място, където много желаех да бъда. Радвам се, че и блогът беше този, който допринесе аз да се чувствам достатъчно уверена, че мога да се справя и с новите предизвикателства. А какво точно правя…е, скоро ще разкажа повече. Само ще отбележа, че за момента всичко е много вълнуващо, интересно и с нетърпение чакам всеки нов работен ден!

Септември беше и месецът, в който предприехме дълго освежителен ремонт вкъщи. Като че ли този път попаднахме на правилните хора и се надявам накрая всичко да се получи така, както си го представям. Измежду цялата тази вихрушка, се радвам, че намерих и време да отида на едно участие на Миро и да се видя с приятелки, но със съжаление отбелязвам, че през останалата част от месеца не успях да видя почти никого. Определено работният режим не е лесна работа и отсега умувам как ще се завърна и към пилатеса. Органайзерът ми е пълен със задачи, а точно как аз успявам да се организирам, може да намерите тук. Обещавам, че ще направя всичко възможно да не оставям блога, защото наистина с времето осъзнавам колко много ми е дало това наглед лесно и приятно хоби. Затова и призовавам: Ако понякога се замисляте да направите нещо подобно, не се чудете: изразяването ви на лист хартия или в онлайн пространството, може само да ви помогне – да разберете по -добре себе си и да откриете какво ви прави щастливи.

И май вече ще приключа с приказките, за да ви покажа няколко снимки от този така „богат“ на събития за мен месец. Ако сте пропуснали поста ми за почивката, може да го намерите тук, а аз ви оставям в компанията на снимките от септември:

20170904_194516-01.jpeg20170903_193639-01.jpegimage-0-02-05-7938ad092b9a38ebe571cb0dc5eec0818db7436196915d09fe1fa4d1cfa05291-V.jpgIMG-ba689d3eaf25235915b8da2c22b73fad-V.jpg20170903_100659-01.jpeg20170921_210052-01.jpeg20170921_205957-01.jpeg

Последните снимки са от едно прекрасно място, където празнувахме рождения ден на близък приятел – ресторант „Щастливци под тепето“ и ми се иска, ако идвате до Пловдив, да препоръчам да го посетите. Атмосферата е изключително уютна, а менюто – интересно и вкусно!

И…май това беше, скромно, но с много новини и текст 🙂 Май трябваше да именувам статията  нещо като“ Life update“, но се надявам, че все пак съм успяла да ви покажа нещо ново!

Нека октомври да е прекрасен и вълнуващ, усмивки!

 

 

 

Advertisements

My month in photos: August/Моят месец в снимки: Август

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

…и добре дошъл, септември! Усеща се вече във въздуха, особено през последната седмица, как август бавно отстъпва и прави път на първия месец от есента 🙂 Е, това не е толкова лошо, когато си си прекарал хубаво през лятото и си натрупал много нови спомени и преживявания, които да те зареждат положително през по – студените месец. Обичам кръговрата на природата и като че ли не бих заменила усещането за смяната на сезоните.

А август за мен беше…пълен! С какво ли…, може би ще се запитате, а аз без колебание споделям: с положителни емоции. Успяхме да отскочим до любимата Варна и дори успяхме да открием ново местенце наблизо, което живот и здраве ще посетим пак (Weekend in Albizia Beach Hotel, Varna and OOTD/Уикенд в хотел “Албиция Бийч”, Варна ). След това изкарахме уикенд в планината с компания и не мога да опиша колко ни беше весело за пореден път. Децата пискаха и се гонеха на воля, ние успяхме дори да помързелуваме и да се насладим на природата около нас. Защото планината е магнетична с високите върхове, зад които бавно се скрива слънцето и с безбройните аромати на цветя и бор, които се носят във въздуха. Този път бяхме малко по – далече от цивилизацията (поне за мен) и се събуждахме единствено с песента на птичките или виковете на децата рано сутрин 🙂 А ако искате само за кратко да се откъснете от големия град, припомням поста си за една екопътека близо до Смолян, където спокойно може да прекарате един ден в пикник и разходки (тук).

Август беше още среща с приятелка от гимназията, която не съм виждала от години и нейните дечица. Много се радвам, когато и нашите деца се сприятеляват и намират нещо общо, дори и говорещи на различни езици 🙂 Тя успя да ни събере за един женски ден и чакам с нетърпение следващия път, когато имат възможност да посетят България…Или пък ние им отидем на гости 🙂

Е, не мога да пропусна в разказа и МЕГА събитието на сезона – разбира се, рожденият ден на Божидара…Вие за нещо друго ли се сетихте? 🙂 Вече ще си имам ученичка, а тя беше във възторг от партито си. Честно казано, единствено това има значение, когато си родител – да виждаш детето си щастливо. Малко лирическо отклонение със 7 things that make me a proud parent/ 7 неща, които ме правят горд родител може да си припомните на линка 🙂

А тъй като аз завършвам август на морето, не мога да не Ви залея с още някоя и друга снимка от там 🙂 Отново сме на Дюни и се надявам на прекрасни залези на морския бряг. Защото август е почивка, мързеливи дни, които се превръщат в луди вечери с приятели и поле за незабравими преживявания. Надявам се да сте се възползвали максимално и да пристъпите с усмивка и също толкова голямо очакване и в септември.

20170803_201506-0120170804_202006_Richtone(HDR)-EFFECTS20170811_200502_Richtone(HDR)20170812_110955-01

IMG_20170816_182404_32520170823_181941-0120170817_20075620170817_18565720170801_210338-01

Искам също да споделя и любимият си десерт за сезона….пистачио с малини от Happy 🙂 Много е вкусно и препоръчвам  за любителите на сладкото 🙂 А съвсем скоро съм подготвила и публикация с няколко предпочитани от мен напитки. Stay tuned! 😉

Да Ви е сладък септември, усмивки!

 

My month in photos: July/Моят месец в снимки: Юли

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Август ее! Моето малко момиченце ще става на 7 след две седмици, а за нас лятната почивка още предстои…Е, как да не съм развълнувана :)! Като цяло, лятото за мен и моето семейство винаги е изпълнено с емоции, защото освен традиционното време за почивка, имам цели два рожденика в семейството, а и още десетки приятели. Всичко това превръща горещите месеци в моменти, изпълнени с веселие и усмивки. С нетърпение отварям очи всяка една сутрин, защото вярвам, че предстоят само хубави неща 🙂

Юли е един от тези месеци, в които човек усеща лятото в целия му блясък и въпреки че още не съм стигнала до морския бряг (съвсем скоро предстои), успяхме да си „откраднем“ няколко дни, за да отскочим за дълъг уикенд до планината. Посетихме Смолян и околностите и се разнообразихме доста добре от жегата и лудницата в града. Склоновете, оцветени в зелено, свежестта на въздуха и мириса на гора няма как да не те заредят положително. Успяхме да „покорим“ една еко пътека, за която ще има отделен пост и честно казано след ходенето се чувствах толкова добре и заредена, че се чудя защо не го правим по – често. Понякога се улавям, че уикендите го караме твърде мързеливо и ги прекарваме в дълги обеди, прерастващи в срещи на по кафе и после вечери (често по моловете). Това, разбира се, не е лошо, но движението и срещата с природата е незаменимо! През август също имаме планиран един уикенд в Родопите, така че се надявам всичко да се нарежда!

През целия юли с Божидара бяхме редовни посетители на парковете и тази година дори вече мога да се похваля с приятно седене на пейката и четене на книжка, докато вече голямото ми момиче кара ролкови кънки и играя с приятели. През лятото се опитваме да прекарваме максимално много време навън (извън обедните часове) и да събираме слънчеви лъчи, защото през есента всеки вече ще има задължения.

Успяхме да отскочим и до София – до Икеа и Ринг Мол, където бях много впечатлена от една от консултантките на детския щанд в Notos Galleries. Още, когато ни попита дали имаме нужда от помощ и почна да предлага стоки, без да се натрапва, бях убедена, че искам да си купя нещо :). Отбелязвам го, защото напоследък толкова рядко попадам на такива хора, че свеждам пазаруването офлайн до минимум. А е толкова хубаво да случиш на човек, който познава това, което предлага и с финес да успее да ти продаде нещо, което да харесаш и да знаеш, че сам няма да си го откриеш 🙂 Това беше малко лирично отклонение, но ми се искаше да го споделя 🙂

А за Икеа…харесах си един полилей с…нещо като хартиени цветя, но нямам къде да си го сложа! Според мъжа ми е кич, но на мен си ми харесва :(…Вие какво ще кажете? Само ми трябва голяма стая 🙂

Общо взето, юли беше прекрасен месец, а съм още по – развълнувана за август! Обичам да е лято, наистина някак всичко е изпълнено с живот! 🙂

20170725_114920-01

20170701_110854-0120170713_174804-0120170723_111716-0120170722_190619-01image-0-02-05-271559623b5db0ef3ccea00e849c46a47ffe8bf06e5fb690742f01b22764296f-V

20170730_150653-0120170730_152828-01-0120170730_180308-01

И за завършек на днешния пост умишлено избрах тази снимка, защото на всички пожелавам пътешествия през лятото, дори да са в близост до града, в който живеете – пътувайте! Зареждайте се със спомени, хубави моменти и се наслаждавайте на всичко, което е около Вас!

Приятна вечер, усмивки! ♥

Best of the week #28 – Fashion, travel, positive vibes and more…

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Надявам се, че сте погледнали вкусната идея за вечеря от вчера. А в случай, че не ви се готви днес, предлагам да си вземете питието в ръка, да се изтегнете удобно и да се разтоварите от работния понеделник в компанията на няколко линка, които подбрах за вас. Този път съм наблегнала на модата, пътуванията и снимките на плажа. Аз все още снимки оттам нямам, но се наслаждавам на всяка една на моите приятели. Обожавам да гледам водата и за мен тя винаги е действала успокояващо. Предполагам, че още от дете съм запазила еуфорията, която изпитвам винаги, когато видя синята шир, блеснала пред мен още по пътя от колата. Така се чувствах и като пътувах за пристанището в Италия, а на прозореца в каютата или на палубата можех да стоя с часове и просто да наблюдавам това безбрежно синьо! Но…днес няма да има линк точно за морето, а…

1. „Как да изглеждаме по – фотогенични по бански?“ – в един от по – старите постове (тук) имаше няколко полезни съвета как да застанем в подходяща поза за снимки, но едно е да се снимаме в любим тоалет, който подчертава предимствата ни, а съвсем друго – разголени по бански. Поне аз, въпреки че се чувствам добре в тялото си, не се престрашавам да публикувам снимки по бански. Винаги се фокусирам върху нещо, което не ми се струва съвсем естетично. Е, на линка по – долу има няколко примера каква поза да заемем, за да представим фигурата си в по – добра светлина. Вие бихте ли пробвали? Аз още обмислям… 🙂

http://lazara.bg/razvlecheniq/kak-da-izglejdame-po-fotogenichni-po-banski/

2. И след като задължително сме сложили банския в куфара, време е да прибавим и останалите дрехи и аксесоари, за да сме ослепителни във всеки един момент от почивката ни. Да, обаче най – често пълним толкова много пътната си чанта, че прилагаме всякакви странни трикове и пози, за да я затворим. Някой да се разпознава в описанието? А като се замислим, тъй като прекарваме по – голямата част от деня на плажа, значи всъщност не са ни нужни 10 рокли или пък пък 5 пасващи към тях чифта официални сандали… Затова и си струва да погледнете: “ 5 съвета как да пътувате по-леко и с малко, но ефективни дрехи и аксесоари“:

http://www.momichetataotgrada.com/article/5-sveta-kak-da-ptuvate-po-leko-i-s-malko-no-efektivni-drexi.html#.WWITjIjyjIU

Май приключвам с темата за почивката за момента, за да се прехвърля на любимото на почти всяка жена…пазаруване:

3. „13 Shopping Mistakes You Should Stop Making“ – често предлагам такива линкове със съвети за пазаруване, най – вече, защото вярвам, че може да се научим да „пазаруваме правилно“. Слагам го в кавички, защото не съм убедена, че има такъв израз, който да оправдава купуването на н- тата на брой рокля, но в случай, че сме безнадеждно влюбени в нея…защо не? Особено ако тя е нещо, което може да носим в различни случаи, направена от качествен плат и с добра кройка, която да „гали“ фигурата ни например :), тоест пазете се от грешките, които често правим:

http://www.whowhatwear.co.uk/shopping-mistakes-over-30/slide7

А още полезни съвети за пазаруването на разпродажби, може да прочетете точно тук

4. А като си пишем за мода и в контекста на завръщането на chokers и тенденциите от 90 – те, въпросът е дали е дошло време за „Завръщането на ниската талия“ …Аз май предпочитам нормалната напоследък, а си спомням, че тогава постоянно носех дънки и панталони, с които сега не би ми било особено удобно да седна…още повече, ако са съчетани с актуалните crop tops 🙂 Със сигурност ще мога да ги съчетая подходящо и се надявам поне да не излезе и бельото на показ, защото това не е нещо, което ми се струва привлекателно.

http://codefashion.bg/zavrshhaneto-na-niskata-taliya

Все пак въпреки че модата се върти, 2017 – та не е 1990 и си мисля, че съм се поучила от грешките си като тийнейджърка и почитателка (тогава) на Кристина и Бритни 🙂

5.“Имам две причини да се събуждам сутрин – първата е, защото не ми се спи повече, а втората –  защото ми се живее!“  – Чарлз Буковски

И стига вече писаници…нека живеем! Навън е лято, времето е чудесно, радвайте му се и използвайте всеки повод да усмивки!

inspiration pic

 

 

My month in photos: June/Моят месец в снимки: Юни

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Посрещнахте ли изгрева в първото утро на юли? Аз си признавам без бой, че изобщо не съм от хората, които могат да стават рано и сигурно затова изгревите, които съм видяла, се броят на пръсти…Хм, залезите са друго нещо…

Всеки път си казвам, че ще стана по – рано, особено когато съм на морето и въздействието на слънчевия диск, бавно издигащ се на хоризонта, е по – голямо, но всеки път претърпявам неуспех :). Е, надявам се, че животът е пред мен и може би още следващият месец ще споделя някой изгрев, макар и не първоюлския 🙂

А ако се върнем към юни, къде изчезна този месец? Имам чувството, че вчера ви разказвах в поста за май за завършването на Божидара 🙂 А той всъщност си мина съвсем неусетно, без да е белязан от големи събития, но изпълнен с ежедневните малки радости от игрите в парка, разходките в града, хубавото настроение и все още свежестта на утрините.

Юни е за мен очакване…на същинското лято, на почивката, плануване на пътувания, на малки „бягства“ от града за уикенда и на ваканционните вечери, където не бързаш за никъде. Почивката на море е организирана, планирани са и няколко дни в любим морски град, за да се видим с приятели, които ни липсват; един уикенд на планина, където да избягаме от Пловдив и да презаредим, а и защо не за кратък дигитален детокс отново 🙂

Юни беше месецът, в който отворихме кутията с даренията от благотворителното мероприятие “ Моето сърце е съпричастно“. Резултатът може да намерите в тази тема, а аз  съм благодарна, че всичко се получи още по – добре и сумата показва, че вървим в правилната посока.  Капана Фест беше другото събитие, с което ще запомня юни и за него също ви „говорих“ малко в един от постовете в понеделник (тук). Той се превърна в традиция два пъти годишно и според мен привлича много посетители и популяризира европейската столица на културата 2019 :). Тази година реших да не правя отделен пост за него, защото видях безброй прекрасни снимки в интернет пространството, и се радвам, че всеки го беше уловил по неповторим начин. Аз бях с Божидарка и си спомням, че тя много се радваше на арт инсталацията от ленти, така популярна за снимки и селфита в Инстаграм 🙂

И за край – в един от последните дени на юни си взех двумесечна почивка от тренировките, в които смея да кажа бях изключително редовна през последните месеци. Летните месеци ще прекарам с дъщеря си в нейното последно лято преди училище и реших да замразя пилатеса до септември. Резултатът при мен беше много добър и се надявам да задържа постигнатото, за да започна от същата стартова позиция. В края на годината съм подготвила и един пост за спорта от гледната точка на човек, който с ръка на сърце си признава, че е малко мързелив. Но мисля, че най – сетне намерих това, което да ме кара да се връщам поне 3 седмично в залата 🙂

Май много приказки станаха, а къде са снимките :)?!

IMG_20170614_075127_59020170605_122328-01IMG_20170621_093405_71720170620_140636-EFFECTSIMG_20170609_192638_635IMG_20170628_091834_170IMG_20170624_125516_61520170604_133452IMG_20170620_073107_812

А какъв беше Вашият юни? Харесва ми възможността чрез тези постове да си водя един своеобразен фото дневник, към който мога да се върна и да си припомня всички онези моменти, които са ме впечатлили и докоснали. Надявам се, че е интересно и пожелавам на всички един вълшебен летен юли!

Усмивки,

My month in photos:May/ Моят месец в снимки: Май

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честит 1ви юни на всички дечица (някои пораснали, други – не още)! Пожелавам да запазим детските си усмивки, защото те са най – искрени и да се учим от децата около нас да гледаме света с малко по – розови очила и да приемаме всичко с тяхното удивление и вяра в доброто!

А какъв беше май…Емоционален! След април, през който пътувахме, имах рожден ден и прекарах време със семейството си, май беше месец за събирания с приятели. Кръщене, сватба, благотворителната инициатива, от която съм част и накрая завършването на детската градина от дъщеря ми. Е, отново със сигурност не беше скучен, а изпълнен с хубави преживявания и срещи с любими хора.

Май беше още разходки из природата, наслаждавайки се на топлите (вече) льчи на слънцето и на разцъфналата прелест. Във въздуха ухае на цветя, в парковете се чува песента на птичките и за мен това е идеалното време за разходки. Попивам си с очи и уши всичко около мен и нямам нужда дори от музика 🙂

Голям фен съм и на залезите 🙂 (както ще видите от снимките), най – вече, защото изобщо не успявам да стана за изгрева хихи. Но…има някаква магия в това да гледаш как слънцето бавно потъва в хоризонта и те „окъпва“ в „златна“ светлина или т.нар golden hour! А и след залезите следват … партитата, нали така?

Предполагам, че през летните месеци ще ме чака и едно мини ремонтче вкъщи (то не знам всъщност има ли мини ремонт, всичко си е свързано с много работа и хаос), затова и се заглеждам постоянно по някакви декорации.

И стига вече приказки, нека да обърнем внимание на малко снимки, а за повече, може да ме последвате в Instagram 🙂

20170503_194652-0120170514_09513320170524_133345-0120170523_143912-0120170517_120624-0120170512_124623-0120170507_133618-0120170514_205531-0120170527_204049-0120170520_230545-01

Снимки от сватбения ми тоалет може да видите в поста от понеделник тук, а снимки от завършването на Божидарка има във Facebook страницата на блога тук.

Май ни донесе обещание за лято, а вече си е време да навлизаме в същинското през юни, така че ви пожелавам горещи дни и нощи и не пропускайте да се отбивате при мен за добро настроение и усмивки. В блога винаги важи с пълна сила цитатът на Зиг Зиглър:

„Бъди полезен. Когато видиш човек без усмивка, дай му своята.“

…Така че,  надявам се, че съм Ви полезна, усмивки!♥

My month in photos: February/ Моят месец в снимки: Февруари

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честита Баба Марта и Здравей, Март…може ли да усетите пролетта във въздуха?

За мен вече си се чувстват наближаващите по – топло време и по – дълги дни. Това ме зареди много положително през този месец и си го изпратих някак бързо и неусетно… Месецът на любовта, виното, все още в плен на зимата, но и с плахо обещание за пролет… Все още сгушена вътре в домашния уют, отпиваща от топлото кафе, но и търсеща свежестта на чийзкейка и зеленината, която срамежливо се показва навън. Малки бели кокичета, подали страхливо главички; ярки слънчеви лъчи, които все още не топлят силно,  но са ни така нужни след дългите зимни вечери….Ето такъв беше за мен февруари! И макар да не е моят любим месец, отново не мога да отрека чара му и хубавите моменти, които той ми донесе. Защото след студа и мразовитата красота на януари, сега оценявам всеки слънчев и топъл ден и се радвам като малко дете на събуждащата се природа.

Използвайте всеки момент да излезете навън, да отделите малко време за разходка и да се заредите със слънце и пролетно очакване. В България предстои и дълъг уикенд, така че нека да излезем от черупката на зимата и да се „гмурнем“ в новия сезон 🙂

Обичайте (не само през февруари), опиянявайте се (не само от виното), а и от живота и се наслаждавайте на всеки отминал ден, защото той ни прави по – мъдри и придава смисъл на живота ни, особено когато се научим да ценим мига и да се наслаждаваме на настоящето!

wp-1488443206215.jpg

wp-1488443145652.jpg

My valentine card from my 6 y/o daughter!

wp-1488443043883.jpg

wp-1488442979201.jpg

wp-1488442979200.jpgwp-1488443043879.jpgwp-1488455992109.jpgwp-1488457338800.jpg

И накрая ще е странно да не приключа месеца на любовта с едно признание в любов. Едно обяснение към себе си! Защото за да можем да обичаме хората около нас и да оценяваме заобикалящата ни красота, трябва преди всичко да сме в мир със самите нас! Да се обичаме и ценим такива, каквито сме и да приветстваме всеки нов ден с усмивка, защото няма нищо по – приятно от това да се събудиш уверен и с желание да се възползваш максимално от това, което предстои. И не че няма да падаме, не че няма да има мигове, в които няма да сме си толкова любими и дори ще се мразим, но нека те да са малко и да не ни завземат, а просто да ни учат да ценим онова, другото!

„Да си призная, не съм човек, който изглежда фантастично във всяко едно отношение, но все пак не мога да не се обичам.“ 

„Яж, моли се и обичай“ – Е. Гилбърт

Не мога да мечтая за по – добър край на тази публикация и просто приключвам с пожеланието за един още по – запомнящ се месец март!

P.S. Моля, да ми простите някои лични и лирични отклонения, но такъв е за мен февруари -пореден повод да се вгледам в себе си и да търся положителното!

Усмивки,