Vacation 2017: One of my days/Ваканция 2017: Един мой ден

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Миналата седмица по това време си се излежавах цял ден на плажа, а днес се занимавам с ремонтни дейности вкъщи…Няма как всеки ден да е почивка, уви, и трябва бързо да се връщаме в реалността. След няколко дни съвсем ще ме обземат вълненията от първия учебен ден с една малка първокласничка вкъщи и ще се увлека в ежедневието. Затова и днес набързо ще ви разкажа малко повече как прекарваме аз и моето семейство почивката си.

За втора поредна година избрахме ваканционно селище Дюни, защото останахме доволни, а и може би е едно от малкото места в България, където има добро съчетание между просторен и чист плаж, затворен тип комплекс с хубави възможности за забавление (особено за децата) и приятна и поддържана градинска част.

А ако се питате защо предпочитам толкова късна почивка, причините са няколко:

1. Все така се получава в последно време, че запазваме по – късно и специално в комплекса местата свършват много бързо. Тоест трябва да си в готовност да резервираш  до февруари, ако предпочиташ почивка в разгара на лятото.

2. От друга страна, идеята да се „пържа“ на плажа изобщо не ми допада.  А времето през септември (при късмет) е разкошно – нито прекалено горещо, че да се потиш на плажа, нито пък толкова студено, че един шал или тънко яке вечер да не те накара да се почувстваш топло.

3. Мразя твърде многото хора навсякъде – по магистралата, в хотела, на плажа. Тук, както навсякъде с безплатни чадъри и шезлонги, много често се запазват предварително, но когато комплексът не се пука по шевовете съвсем спокойно си намирахме места на приемливо разстояние от морето. Плюс е и това, че ивицата е доста широка и нищо не е прекалено наблъскано.

Сигурно мога да изредя още няколко причини, но тъй като това не е целта на поста днес, ще кажа само, че септемврийското море не бива да се подценява 🙂 Единственият голям минус за мен е, че си е доста чакане и нерви да гледаш цяло лято всички онези жарки слънчеви снимки на приятелите 🙂

Като цяло, всеки наш ден протичаше по един и същи начин, без натоварване и с много време за релакс. Обикновено ставахме със слънчевите лъчи някъде към 08:30 и за мен първата работа винаги беше да изляза на терасата. Обожавам морския пейзаж и държа по възможност да съм в стая с изглед към морето. Все пак през останалото време от годината ми се налага да гледам само сгради около мен 🙂

Следва закуска към 09:30 като с удоволствие си нарушавахме диетата с палачинки, мекички и по – обилна закуска 🙂 Все пак ни трябва енергия за плажа и борбата с вълните. Май бях писала в публикацията с 20 facts about me/20 факта за мен, че изобщо не обичам да влизам в морето, но тази година гордо заявявам, че водата в Дюни ми хареса и се престраших да вляза, не без многобройни увещания от страна на Божидарка!

Обедите преминаваха лежерно на плажния ресторант или в кратка почивка преди да атакуваме аквапарка, където особено за децата е голямо забавление. На мен ми идваше една идея твърде шумно и пълно, но всички трябва да са доволни!

Вечерите от друга страна бяха изпълнени с игри на мини голф, участие в анимационната програма, където имаше доста интересни представления и пийване на коктейли :). А ако сте пропуснали любимите ми летни напитки, може да ги намерите тук. После разходки из алеите или танци в дискотеката на плажния бар 🙂 Със сигурност успяхме да си отпочинем добре и да презаредим, макар и да имахме нужда от още :). Обещахме си другата година по възможност да е повече, а още по пътя на връщане планирахме следващо приключение. Така все още има какво да очакваме с нетърпение!

20170904_084839-0120170902_09394420170904_17105920170903_11294020170903_113839-01image-0-02-05-2d66f54cb1ce2ff2731f1814ff49e72e37ab9c25d017960fadaf6d7ac99c55a3-V-0120170901_160843image-0-02-05-fa72462c5c0494fbdcd700b31852407400e45b26817bca90f8a42a8a9e9802eb-V-01image-0-02-05-eaf2fa4469424dd8216ac09dfec13a56e0ef74a03a244c0295d97bd401378492-V20170904_194524-01

Advertisements

Meet the blogger: Q&A – Melina Mihaylova/ Запознай се с блогъра: Въпроси и отговори – Мелина Михайлова

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Днес е ден за гости, а аз с удоволствие „посрещам“ Мели от It is a Mells World. Защото тя  една прекрасна дама, с широка усмивка, обичаща животните, и както разбирам от отговорите, с огромна страст към козметиката. В нейния блог може да намерите най – разнообразна информация, свързана с красотата, но освен това и мода… а и надявам се повече лични статии, свързани с нея самата. В момента подготвя пост с отговори на зададени от читатели въпроси, така че сега е времето да я последвате и да научите още повече за света на Мели 🙂

А какво сподели тя с мен, може да научите в редовете по – долу↓↓↓


itisamellswolrd

Защо започна да списваш блог?

Ще започна от там, че един от първите ми спомени от детството ми е как си правя „вестник” с козметични съвети, майка ми до ден днешен лекичко ми се подиграва за него. Не помня колко съм била голяма – след запитване на генералния щаб, казаха, че съм била на около 4, когато съм могла да чета и пиша (мда…баба-учителка). А, пък като съм била на 2, при всеки случай, в който съм разгръщала вестник или списание и са ме питали какво чета, отговорът е бил „Как да бидем уби” (Разбирай – Как да бъдем хубави). Та, може да се каже, че желанието ми за блог датира отпреди повече от 25 години, хах J
Вече „пораснала”, идеята я обмислях от доста време, поне 4 години (доколкото си спомням). Често приятелки идваха при мен с въпроси какъв грим да изберат, какъв крем ще им препоръчам…Освен това майка ми е представител на Avon от 15тина години (ако не се лъжа) и у нас винаги сме били заринати с много козметика, която аз щастливо тествах. Първо започнах страница, посветена само на продукти Avon, но реших, че искам да е по-всеобхватен блог. Дълго време се колебах и се опитвах да се „престраша”, но все си мислех – че кой ще тръгне да ме чете точно мен?! Накрая реших, че имам нужда да правя нещо, което е различно от работата ми, за да се разсейвам и забавлявам и така се роди It is a Mells World.

Опиши блога си с 5 думи.

Личен. Семпъл. Искрен.

Какво ти дава вдъхновение/мотивация?

Други блогове, които чета, youtube-ъри, хора, които успяват в начинанията си, но най-вече – всеки един клик и лайк от хора, които посещават блога, фейсбук страницата или инстаграм. Сериозно – това, работата ти да достига до някого, да помага, да вдъхновява или да усмихва, е най-мотивиращото чувство … ЕВЪР! Добре, може би на второ място след това да видиш излекувано от теб животинче, но все пак!

Как успяваш да се организираш?

Опитвам се всичко да е планирано. Разхождам се с 3 тефтера с различни предназначения. Постоянно си правя списъци и планове…и накрая забравям списъците и плановете се променят. Миналата седмица, например, не можах да напиша планувания си пост заради забавяне на доставка, поради което трябваше да пусна планирания за следващата седмица материал…и от там нататък ми се обърква целият график, но какво да се прави – адаптация според ситуацията! 😀 С моята приятелка Ралица се шегувахме, че трябва да направим ивент агенция, която да кръстим „Изненада”, и да е с мотото „Е…к’вот’-такова!” след като се опитвахме добре да планираме нейното гостуване в Лондон. В резултат всичко, което можеше да се обърка, се обърка – трябваше да сменяме дати на билетите даже.

Какъв вид постове обичаш да четеш най – много?

Много са ми любими Monthly Favourites. Обощават най-добрите попадения на хората. Също така обожавам да чета и Q&A-тип постове – така опознавам блогърите и научавам интересни неща за живота и характерите им, а аз съм доста любопитен човек по природа. Трябва да знам всичко и трябва да го знам СЕГА!

Колко често може да очакваме постове от теб?

Старая се да поствам всяка седмица и за сега успешно се справям. Понякога имам повече от един пост готови, но си ги „пазя” за когато имам много напрегната седмица и нямам време да седна да снимам, обработвам и пиша.

Към момента кой е любимият ти пост? (Моля, вмъкни и линк към него)

Не мисля, че имам любим…всичките си ги обичам 😀 Но според статистиката хората за сега най-много харесват поста ми „Как да свалим боя от косата си без силни химикали”. Може би, ако трябва да избирам, ще се спра и аз на него, защото докато го писах трябваше да прегледам много снимки отпреди години, което донесе много спомени J
https://itisamellsworld.com/2017/02/16/how-to-remove-dye-from-your-hair-without-strong-chemicals/

Какво научи от времето, прекарано като блогър?

Ох, то това време никак не е много, ако го броим от пускането на първия ми пост, но ако трябва да обобщя, то бих казала, че много ме изненада това колко много хора ме подкрепиха и започнаха да следят блога ми…да, на фона на успели блогъри с хиляди последователи, моите не са много, но са далеч над това, което очаквах като реакция. Всички, и познати, и непознати, са изключително мили и …ъ…supportive!? (Не мога да измисля по-подходяща дума. Проблем, идващ, когато пишеш на английски и за първи път превключваш на български…не съм си забравила майчиния език, обещавам!). Друго нещо, което научих е, че трябва да се вслушваш в хората – аз, например, не мислех, че някой би бил заинтересован да проследи един ден в моята работа или въобще да пиша за професията ми, но се оказва, че това е един от най-исканите постове. В процес на разработка е в момента.

Какъв съвет би дала на някого, който желае да стартира блог?

JUST DO IT! Ще се изненадате колко хора всъщност ще искат да прочетат мнението ви! Интернет във формата, в която го познаваме днес, е невероятна възможност за споделяне на информация и трябва да се възползваме от това. Няма значение за какво ще пишете – само трябва да ви е на сърце. И петима души да четат блога ви, удоволетворението от споделянето е огромно…е, поне за мен – аз съм човек, който принципно не млъква, така че блогът ми дава прекрасната възможност да бърборя постоянно пред различна аудитория.

Какво е любимото ти нещо в блогването?

Вече споменах най-хубавата част за мен – говоря много и блогът ми дава свободата да го правя…ииии също така дава свободата на хората, които го четат да ме mute-нат, когато им е удобно (сигурна съм, че годеникът ми би бил много щастлив, ако тази опция съществуваше и на живо) 😀
Наред с това не искам да забравям и прекрасните контакти, които се създават – не съм предполагала, че ще „срещна” толкова много и готини хора, с които да си четем блоговете и да си приказваме и обменяме мнения. Супер яко е!

Как обичаш да прекарваш уикендите си?

Ох, много зависи колко е била дълга седмицата ми. Понякога е толкова натоварено на работа, че през уикенда искам просто да си седя вкъщи с половинката и да не правим нищо. Друг път пък сме с толкова плътен график, че нямаме време да си почиваме. Като е хубаво времето обичаме да излизаме с дрона (по някое време може да се наканим и да качим клипчета в YouTube от полетите), да се виждаме с приятели и просто да се разходим. През миналата година поне веднъж месечно имахме дълъг уикенд наред с другите почивки, през които летяхме до Франция, Ирландия, Фуертевентура или България. Намират се неща за правене J

Кои са първите три неща от твоя списък с желания?

Не мисля, че имам списък, тъй като нещата, които искам да правя са прекалено много – едно от тях беше започването на блога. Тези, към които се стремя в момента, предпочитам да запазя в тайна (по някаква нелепа причина така си мисля, че има по-голяма вероятност да се наредят така, както искам…)., но пък който следи страниците и блога ми, ще може да вижда всичко интересно своевременно J

Как релаксираш?

Зависи от момента, обичам да си играя с гримовете и да си планирам блог постовете, поради което и имам блог – възприемам го като начин на релаксация, а не задължение или тежест. Но най-релаксиращото нещо в момента ми е просто да седя, да си хапвам и да гледам любим филм, който съм гледала преди, за да не ми се налага да се съсредоточавам прекалено много 😀 Идеята е да мога да си изключа мозъка тотално и да не мисля за нищо, тъй като горкото нещо го експлоатирам жестоко по цял ден, особено като има по-тежки случаи…хм, тук май е мястото да вметна, че съм ветеринар и това е работата, която постоянно казвам, че е страшно изморителна 😀

itisamellswolrd1

Може да последвате Мели на следните линкове:

www.itisamellsworld.com

www.instagram.com/mellymihaylova

www.facebook.com/itisamellsworld