Best of the week #32 – Weekend trips, 7 things you don’t know about Italy, what you should have in mind about Retinol and more…

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Прекрасен понеделник е, нали? И ако за момент се замислите и не сте сигурни, погледнете навън през прозореца, насладете се на парещите слънчеви лъчи и си спомнете, че е лято. А то е кратко и трябва да се възползваме максимално!

Днес намерих няколко интересни линка за Вас, което не е новина за понеделник, но и искам да Ви разкажа за две места, които посетих наскоро и препоръчвам за уикенд бягство 🙂

Варна и хижа Здравец 🙂

Така наглед двете места са сравнително в противоположните краища на България, но предвид късите разстояния в нашата родина, съвсем спокойно може да посетите всяко от тях за дълъг уикенд.

1.Варна – хотел Албиция Бийч: Ако ме следите в Instagram, сигурно вече сте видели морските снимки от последните дни. Подготвям отделен пост специално за хотела и местността, защото си струва да се разкаже, но ако не сте сигурни къде ще почивате, и околността на Варна Ви устройва, горещо препоръчвам този хотел. С доста висок рейтинг е в Booking и има защо. Гледката от стаите и терасата на хотела е точно такава, каквато трябва да бъде 🙂

20170803_164453-01

2. Хижа „Здравец“, гр. Пловдив – Еко Хотел „Здравец“ – второто място посетихме за 1 нощувка с приятелки и за мен е добра алтернатива на усещането за планина в близост до големия град. Стаите са съвсем нови, тоест явно скоро са реновирани. Има много възможности за планински туризъм, а за децата – мини голф, детска площадка, сърнички и други забавления. Това, което ме подразни е, че е доста комерсиализиран и цените са сравнително високи, но лично аз, когато искам да избягам за малко от Пловдив, бих го преглътнала на фона на другите предимства.

20170807_071751-01

И така преминавайки от море към планина, мисля, че мога да кажа, че прекарах страхотен уикенд с любимите ми хора – семейство и приятели! И както се пее в една популярна песен: „…пожелавам на всеки повече такива дни…“

И все пак, за да не превръщам този пост в монолог само за мен, искам да споделя:

3. “ 7 неща, които трябва да знаете преди да посетите Италия“ – това е и една от най – любимите ми дестинации. В категорията „Пътуване“ може да откриете няколко поста за Милано, Комо и Бергамо. А имам още много планирани места за посещение и като че ли следващата година живот и здраве номер 1 в листа би било: Monday inspiration #9 – Amalfi Coast, Positano/Амалфийско крайбрежие, Позитано, Италия

Е, ако и Вие скоро ще се потопите в „dolce vita“, погледнете статията 🙂

http://lazara.bg/razvlecheniq/pochivka/neshta-koito-da-znaete-predi-da-posetite-italiq/

И след като „попътувахме“ е време да отделим малко време на красотата 🙂

4. „Макиаж грешките, които те карат да изглеждаш стара“ – всеки от нас в процеса на гримиране експериментира и често не поставяме грима си по най – успешния начин. Няколко признания за моите грешки може да намерите в този пост, а на линка по – долу ще прочетете и какво може да ни накара да изглеждаме по – възрастни. А никой не иска да си сложи десет години отгоре, нали :)?

http://www.make-up.bg/saveti-i-trikove/Makiaz-greskite-koito-te-karat-da-izglezdas-stara

Май трябва внимателно да боравим с пудрата, хайлайтъра и коректора…:)

5. „Внимание: 3 неща, които да направим, преди да използваме ретинол“ – в темата от миналата седмица тук може да си припомните за различните витамини и как те влияят върху кожата, а статията днес е своеобразно продължение по темата за витамин А и какво трябва да имаме предвид и да не правим, когато го използваме. Както обещах, ще се постарая да предлагам информация по темата, тъй като е интересна и със сигурност вълнува някои от Вас.

https://woman.hotnews.bg/krasota/vnimanie-3-neshta-koito-da-napravim-predi-da-izpolzvame-retinol.48845.html

Е, усмивки, смятам за днес да приключа дотук, защото сега е време да прекарвате вечерите с приятели на по коктейл, а не да четете дълги постове пред компютъра или на телефона 🙂

„Summer is a state of mind“, така чеее нека винаги да Ви е лятно и усмихнато!

Advertisements

Best of the week #17 – Cruise travel, 5 places to visit in Greece and more…about travelling

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Постът тази седмица е посветен на …пътуванията. И няма как да е друго, защото прекарах последните няколко дни на един круизен кораб в кратка обиколка по Средиземноморието. Дали ми хареса….?!!! Беше преживяване, което си струва определено! Със сигурност най – доброто от седмицата за мен беше незабравимото преживяване, прекарано покрай морския бряг. Затова и днес ще споделя с вас първо няколко изречения от мен за кораба и маршрута, после ще „разбием“ няколко мита за круизите и ще продължим с още размисли върху дестинации и пътувания, защото: „Човекът е човек, когато е на път.“

1.Моето пътешествие с Costa Favolosa:

Първо ми се иска да споделя с вас една статия с митове за круизите, за която вече мога да потвърдя от личен опит, че абсолютно отговаря на истината:

http://photo.elle.bg/9-mita-za-kruizite-7238.html

Круизът се оказа много интересно и със сигурност удобно средство, за да разгледаш повече градове, без да се уморяваш с дълго шофиране. Разбира се, за да се стигне до кораба си е нужна стройна организация от самолетни билети, трансфер или влакови билети, но потвърждавам, че при нас всичко се случи в един и същи ден и  успяхме спокойно да се качим. Като цяло, ако имате повече време на разположение, е добре да не го правите наведнъж, защото риск с полетите винаги има.

Ние избрахме кратък маршрут на първо място, защото бяхме взели Божидара и второ – защото не знаехме дали ще ни понесе пътуването на кораб…Всъщност кораб е малко измамно понятие, нашият си беше малък град с над 4000 пътници и още 1000 човека персонал.

costa favolosa

Иска ми се също да уточня, че за кратко време цялото преживяване е малко уморително. Нашият маршрут включваше:

itinerary costa favolosa

Ще има отделен пост за всяко посетено място (без Савона), както и много допълнителни снимки. За днес съм подготвила само няколко, за да загатна една малка част от цялото приключение, защото особено за едно 6 годишно дете това си беше цяло  приключение 🙂

Разбира се, имаше неща, които бяха малко дразнещи, но аз бих се качила още веднъж със сигурност и ми се иска да е за поне 5 – дневен маршрут. Човек се чувства различно в морето и усещането да наблюдаваш брега от открито море е неописуемо. А на палубата…вятърът роши косите ти, слънцето те топли, а ти стоиш с питие в ръка и се взираш в безбрежната морска шир, наблюдавайки играта на вълните!:

image-0-02-04-e0dd9f4a1c428d2a241f833683e240b90168d559e2cec83345234aefe2c6e985-V-01

image-0-02-04-b41b507d4ac4f9e62974ce5bb70415a59e9e480c67f537b701b866ebd06a0f09-V-01

Sagrada Familia – Barcelona

image-0-02-05-028a7c13feb69cecf7f38a1badc7bf332075868a8a6c449bb5c0b9cd67d261e1-V-01

Notre Dame de la Garde – Marseille

2. „5 места в Гърция, които да посетите през пролетта“ – и ако корабът ви се струва твърде екстремен (доста хора около мен ми споделиха, че не биха се чувствали удобно на него) и необичаен за Вас начин за пътуване, на следващия линк има няколко места в Гърция, която е напълно достъпна и близка до нас дестинация:

http://www.momichetataotgrada.com/article/5-mesta-v-grciya-koito-da-posetite-prez-proletta.html#.WP3ewNLyjIU

Между другото, ако не е за морска почивка, пролетта и есента са перфектно време за пътуване, тъй като дните все още не са толкова горещи, а и туристите са по – малко. До Атина често има изгодни цени за самолетните билети с нискотарифните авиокомпании, което я превръща в идеална дестинация за дълъг уикенд, където може да съчетаете културния туризъм с шопинг и всички останали предимства на големия град.

3. И за последно съм приготвила една статия за пътуванията, защото те са един прекрасен начин да се обогатиш вътрешно, да попиеш различни култури и да се насладиш на живописни местенца.

http://www.missbloom.bg/living/destinacii/urotsite-za-zhivota-na-koito-ni-uchat-patuvaniata/

Защото всяко пътуване е един урок, който не ни преподават в училище, но ни разкрива нови светове!

А Вие, усмивки, обичате ли да пътувате? Аз не съм от хората, които не могат да стоят на едно място и със сигурност след път ми трябва време да се презаредя вкъщи, но вече планирам следващи места за посещение.

Надявам се, че сте в прекрасно настроение, а в четвъртък ще ви чакам отново, за да си „поговорим“ за един продукт, който беше с мен на пътуването и ми свърши доста добра работа 😉

Бергамо – очарователен и спокоен/Bergamo – adorable and peaceful

Follow my blog with Bloglovin

BG: Колкото и трудно да се разделих с Комо, в последния ден бяхме предвидили разходка и нощувка в гр. Бергамо, където е и летището.

Вече посвикнали с италианските влакове и подробно разучили къде трябва да сменим и направим връзката, бързо се озовахме в точния вагон и след около час и половина се озовахме на автогарата в Бергамо. Между другото в Италия жп превозите се оперират от две компании Trenitalia и Trenord и влакът до Бергамо(Trenord) почти приличаше на българските, с изключение на факта, че беше на два етажа, т.е.  бавен и доста стар,  така че е хубаво да се информирате коя гара от кой превозвач се обслужва, ако имате предпочитания към по – комфортно пътуване.

Бергамо е център на провинция Бергамо, област Ломбардия.Населението му е над 120 000 човека. Градът е възникнал на мястото на древния град Бергомум като през 49 г. пр.н.е. е наброявал цели 10 000 жители. През 5-ти век е бил разрушен от нашествие на хуните, предвождано от митичния Атила. След възстановяването му  става столица на Ломбардското херцогство, като е под зависимостта на Милано. Бил е част от Венецианската република, а по-късно е част от  Кралство Ломбардия. През 1859 г. е освободен от Гарибалди и преминава към Кралство Италия. Градът се състои от две части: Citta Alta (Старият град) и Citta Bassa (Новият град).

ЖП гарата се намира в централната част, както и избрания хотел, затова поемаме отново на разходка по италианските улички.  И тук, както в Комо, една от туристическите атракции и свръзката между долния и горния град както още ги наричат в Бергамо, е фуникулярът. Вече имаме опит, така че се отправяме към спирката.

Бергамо се оказва много приятен и чаровен град, минаваме покрай китни и подредени площадчета и през уредени и поддържани квартали. Усещането е за спокойствие, зеленина и тишина. Неделя е, хората са излезли на разходка със семействата си и както установяваме, когато стигаме до фуникуляра, всички са се запътили към стария град 🙂

Опашката е дълга, но върви бързо и организацията е добра, изкачваме се бързо нагоре и се озоваваме на малко площадче, в единия край на което се намира павилионче, където предлагат страхотни вкусотии. Само гледайки витрината и ми се иска да мога да опитам от всичко – в заключение: бергамаските специалитети са мноого вкусни 🙂

EN:  Although it was quite hard to leave Como, on the last day we had foreseen a  walk and overnight in the city of  Bergamo, where the airport was situated.

This time we already were used to Italian trains and explored in advance where we need to make the connection, so we quickly found ourselves at the right car and after about an hour and a half we arrived at the train station in Bergamo. By the way, in Italy railway transport is operated by two companies – Trenitalia and Trenord and the train to Bergamo (Trenord) looked like almost like a Bulgarian train ( ie slow and pretty old), except for the fact that it was on two floors, so if you prefer a more comfortable ride, it would be better to check which company operates the route.

Bergamo is the center of the province of Bergamo, district of Lombardiya. The population is over 120 000 people. The town was founded on the site of the ancient city Bergomum as in ’49 BC and it numbered as 10 000 inhabitants. In the 5th century, it was destroyed by the invasion of the Huns, led by Attila. After its recovery, it became the capital of the Lombard Duchy, being under the dependence of Milan. It was part of the Venetian Republic, and later was part of the Kingdom of Lombardy. In 1859, it was released from Garibaldi and passes to the Kingdom of Italy. The town consists of two parts: Citta Alta (Old Town) and Citta Bassa (new city).

The train station is located in the central part and is pretty close to our hotel, so again we take a walk on Italian streets. Here, as in Como, one of the tourist attractions and the bond between the upper and lower city, as they have been called in Bergamo,  is the funicolar. We already have experience, so we head to the its stop.

Bergamo turns out to be very pleasant and charming town, we pass throuh pretty and tidy squares and cozy neighborhoods. The feeling is of peace and tranquility. It is Sunday, people are out, walking with their families and as we find ,when we come to the funicolar, are all headed to the old city 🙂

There are a lot of people waiting, but it goes quickly and the organization is perfect, and we climbed quickly up and find ourselves standing on a little square. On one of its corners there is a small bakery, which offer great delicacies. Just looking at the window and I already wish I could try everything – my personal conclusion: the specialties of Bergamo are more than  just delicious 🙂

wpid-wp-1439804672024.jpeg

BG: По тесните улички на стария град е пълно с хора – местни и туристи. Не знам дали всеки ден е така, или просто посещението ми съвпадна с уикенда, но у мен остана усещането за празник. Всички бяха в приповдигнато настроение, кафетериите бяха пълни, а отвсякъде се чуваше смях. Какво по – хубаво впечатление за града, който често бива пренебрегван за сметка на популярните туристически дестинации.

EN: The narrow streets of the old town are full of people – locals and tourists. I do not know if every day is this way, or simply my visit coincided with the weekend, but I remained with a sense of some kind of celebration. Everyone was in high spirits, cafeterias were full, and everywhere could be heard laughter. What could be a better impression of the city, which is often neglected at the expense of popular tourist destinations!

wpid-image-129f692b255763f59a9783f6a0247fc4d520de1cdf5e212cc8df3962d746a996-v.jpg

BG: В самото сърце на стария град се намира площадът Piazza Vecchia, а около него са съсредоточени и всички важни сгради – библиотеката, двореца, базиликата, катедралата и капелата.

EN: In the heart of the old town is situated the square  – Piazza Vecchia, and all important buildings are concentrated around it – the library, the Palace, the Basilica, the cathedral and chapel.

wpid-20150301_161435.jpg         wpid-wp-1439805235087.jpeg

wpid-20150301_161121.jpg

wpid-20150301_163007.jpg

 

BG: За съжаление зимният ден е много кратък и не можахме да посетим зоологическата градина, а и вече преситена от забележителности и хора, бързаме да слезем към долния град. Разходката на лунна светлина разкри още от очарованието на Бергамо и препоръчвам да не пропускате да го посетите, защото на мен лично много ми напомни Пловдив.

EN: Unfortunately the winter day is very short and we could not visit the zoo, so already sated by the sights and people, we hurry to go down to the lower city. A walk in the moonlight revealed more of  the charm of Bergamo and I recommend you not to miss to visit it! It reminded me a little bit of my hometown Plovdiv.

wpid-wp-1439805370436.jpeg

BG: Може би ме беше обхванала носталгията и се радвах на усещането за нещо познато и на чувството за спокойствие, но оставам с най – положителни впечатления и на мнение, че всеки посетен град е богатство и всяко впечатление ни обогатява!

EN: Maybe i felt nostalgic and I enjoyed the feeling of familiarity and a sense of calm, but I was absolutely impressed and I believe that every city we visit, enriches us!

BG: Пътувайте винаги с усмивка и отворени сетива!

EN: Travel always with a smile and an open mind!

 

Lago Di Como – частица от сърцето ми остана там!/I left a part of my heart there!

Follow my blog with Bloglovin

For English scroll down the page↓↓↓

Лаго ди Комо или Езерото на Комо е езеро с ледников произход в Ломбардия, Италия. Намира се на 40 км. от Милано и 5-6 км. от швейцарската граница.Поради близостта му до първоначалната ни дестинация решаваме да му посветим един ден. Според пътеводителите с влак до гр. Комо от Милано се стига за около час, но ние успяхме да превърнем това наглед кратко пътуване в едно забавно 4 часово пътешествие.

На Milano Centrale отначало се запътваме към гишетата, за да си купим билети за влака, но виждайки огромните опашки (всеки чакаше или за закупуване на билет, или за да получи някаква информация; пропускаха се един по един и беше пълна навалица), решаваме, че ще се справим и с автоматите за продажба. Мдаа, те се оказаха като детска игра и напълно доволни си се качваме на влака в указания час и от посочения коловоз. Стигаме крайната спирка след около точно час, но…се оказваме в абсолютно противоположната на Комо посока. След консултация с персонала във влака се оказва, че сме пропуснали да се прехвърлим на някаква гара и затова след 30 минутен престой се качваме обратно и се връщаме почти до Милано. Слизаме на някаква мъничка гара и бързаме да се прехвърлим в друг влак, който се оказва бавен и спиращ във всяко мъничко градче, селце или предградие. Да не си помислите обаче, че приключваме дотук…неее, решаваме ние, все пак да попитаме една двойка италианци дали гарата, на която мислим да слизаме, е правилната, и типично по италиански лежерно и спокойно заедно с тях …се оказваме в  Киасо, Швейцария. Най – накрая след около още час мотаене на мъничката гара в швейцарското селце сме в правилния влак и след минути време гледаме езерото от височината.

Гледката е главозамайваща…хотелът е близо до мястото, откъдето тръгват лодките и нямам търпение да погълна със сетивата си всяка частица от романтичната атмосфера и идиличния пейзаж.

wpid-img_20150301_182306.jpg

Мирише на море, чуват се птиците, лодките си се полюляват лекичко и … пълна идилия 🙂

За съжаление в последния ден от февруари (тоест чак до началото на април) прочутите вили, които се намират по цялото протежение на езерото и привличат с уникалните си градини и места за разходка, не са отворени за посетители, поради което се налага да се задоволим с кратка едночасова разходка по езерото с корабче. Заобиколеното от заснежените върхове на Алпите езеро е наистина величествено . На палубата вятърът пронизва, но аз не мога да откъсна очи от гладката огледална повърхност и кацналите по бреговете му градчета.

wpid-image-86977c945bd69d6b54947813a1923a7a395ac698a02861c2a9ab92cc8ba12b9e-v.jpg

Особено ме впечатли Cernobbio и известната Villa d’Este, май мога да поостана тук…, още повече, че много известни хора от шоубизнеса имат вили в околностите (вкл. Джордж Клуни) и лятото хич не ще да им е скучно 🙂


Villa d’Estewpid-img_20150228_203726.jpg

След разходката се отправяме към една от туристическите атракции на града – фуникулярът, който ни отвежда до Брунате  –  град, който се намира над Комо и където известно време е живял българският поет Пенчо Славейков. Фуникулярът представлява въжено влакче, което се задвижва нагоре и надолу по хълма посредством въжета, закачени на макари. Возенето е много забавно и възможността да гледаш езерото отгоре е невероятна.

wpid-image-a41e0cce9ece1692cb5afc05641bdf0d639e0d62d390f213ba5ae0b648dd10d3-v2.jpg.jpeg

Сядаме да похапнем в една типична италианска тратория на хълма, откъдето можем да се възхищаваме на цялата прелест на едно от най-красивите италиански езера.

wpid-img_20150228_203547.jpg

За разходка из Брунате след това е малко късно и студено, но прибирайки се към хотела по крайбрежната улица, се чувствам като типична италианка – безгрижна и спокойна 🙂

wpid-20150228_192629.jpg    wpid-20150228_193855.jpg

 

 

 

 

 

 

На другата сутрин бързаме да се разходим по тесните италиански улички и да се слеем с местните, за да не изпуснем нито минута от последния ни ден в Италия, а и следобед Бергамо ни чака – от всяка кафетерия се носи аромат на капучино и сладкиши…а на мен не ми се иска да тръгвам…

wpid-img_20150301_182155.jpg    wpid-20150301_105015.jpg

 

 

 

 

 

 

Duomo di Como & una piccolа via…

Искам да поостана тук, да се събуждам с точно този нюанс на синьото и да усещам всички сладки аромати, които се носят във въздуха. Хората  ми се струват толкова лежерни, дружелюбни и усмихнати. Казват, че през лятото е пълно с туристи и понякога пренаселено, но сега, на прага на пролетта, мястото е толкова спокойно и все едно времето за никъде не бърза…

Комо, обещавам, ще се върна пак!


 

Lago di Como or the Lake of Como is a  lake of glacial origin in Lombardy, Italy. Located 40 km. Milan and 5-6 km from the  Swiss border. Beacuse of its closeness to our original destination we decide to devote it one day. According to the guides by train to the town of Como from Milan takes about an hour, but we were able to make this seemingly short ride in a funny 4 hour journey.

At Milano Centrale we firstly head to the counters in order  to buy tickets for the train, but seeing the huge queues (each waiting either to purchase a ticket, or to get some information), it was so crowded that we decide that we will deal with ticket machines. Yeah, they proved to be child’s play and completely satisfied we get on the train at the specified time and place. We reach the train’s final stop after just about an hour, but … we find ourselves in exactly the opposite direction of Como. After consulting with staff on the train it turns out that we forget to transferr to another station and so after 30 minute stay we get back on the train in order to travel almost back to Milan. We go to some tiny station and quickly transfer to another train that turns out to be very slow, stopping literally in every little town, village or suburb. Do not think, however, that this is over here … nooo, we decide that we still have to ask a couple of Italians, if the station is correst and in typical Italian way, we turn out to find ourselves… in Chiasso, Switzerland. Finally after about an hour of hanging around the tiny Swiss village station,  we are in the correct train  and direction and in  a few minutes we are enjoying the lake view from the height.

The view is breathtaking … the hotel is  vely close to the pier and I can not wait to feel every small bit of the romantic atmosphere and the idyllic landscape.

wpid-img_20150301_182306.jpg

 It smells of a sea, I can hear the birds singing, boats waggle gently and I feel completely peaceful and calm… 🙂

Unfortunately,  in the last day of February (i.e until the beginning of April) all famous villas that are located all along the lake and attract with its unique gardens and walking alleys, are not open to visitors, which requires  us to satisfy with only a short one-hour walk along the lake by boat. Surrounded by the snow-capped peaks of the Alps, the lake is really magnificent. On the deck the wind  is piercing, but I can not take my eyes off the smooth mirror surface and the small towns, landed on its shores.

wpid-image-86977c945bd69d6b54947813a1923a7a395ac698a02861c2a9ab92cc8ba12b9e-v.jpg

I was mostly impressed by Cernobbio and the famous Villa d’Este, maybe  I will stay here for a while, as many famous people in show business have villas in the surrounding area (incl. George Clooney) and summer I won’t  feel bored for sure 🙂

Villa d’Estewpid-img_20150228_203726.jpg

After the boat trip  we head to one of the city’s tourist attractions – funicular, which brings us to Brunate – an old city over Como, where years ago lived the Bulgarian poet Pencho Slaveykov. The funicular represents a wire roller, which is driven up and down the hill  by a rope attached to reels. The ride is very fun and the opportunity to watch the lake from the top of the hill is incredible.

wpid-image-a41e0cce9ece1692cb5afc05641bdf0d639e0d62d390f213ba5ae0b648dd10d3-v2.jpg.jpeg

We sit down to eat in a typical Italian trattoria on the hill, where we can admire all the beauty of one of the most beautiful Italian Lakes.

wpid-img_20150228_203547.jpg

It is already cold and late to take a tour in Brunate, but walking to the hotel along the shore of Como, I feel like a typical Italian – carefree and calm 🙂

The next morning we hurry to take a  walk  through the narrow Italian streets in order to merge with locals and experience their lifestyle. In the afternoon Bergamo awaits us, but in the meantime we try not to miss a single minute of our last day in Italy. –  from each I can smell the aroma of cappuccino and pastries ..and I do not want to go …

wpid-img_20150301_182155.jpgwpid-20150301_105015.jpg

 

 

 

 

 

 

 

Duomo di Como & una piccolа via…

I want to stay here for a while, to wake up  every morning seeing this particular shade of blue and feeling all the sweet aromas that float in the air. People here seem so relaxed, friendly and smiling. They say that during the summer the city is filled with tourists and sometimes crowded, but now, on the threshold of spring, the place is so quiet and it seems that nobody is in a hurry, time stays still …

Como, I promise I’ll be back again!

Милано е винаги добра идея/Milan is always a good idea…

Follow my blog with Bloglovin

For English scroll down the page↓↓↓

Това беше моята новогодишна изненада – пътуване до Милано и 4 дена, в които да се отдам на безцелно туристическо обикаляне и попиване на културни забележителности и красиви пейзажи.

След консултация с интернет гайдовете и обстойно прочитане на темите за Милано във форума Бг Мама разделих дните на 2 в Милано, 1 – пътуване до езерото Комо и последен ден преди излитане –  за стария град на Бергамо.

И така…с подробен списък от забележителности, които задължително трябва да се посетят, в ранни зори кацаме на летището в Бергамо (много мъничко и компактно). Преминаването на паспортния контрол става изключително бързо и се отправям към шатъл бусчетата с крайна спирка Milano Centrale или Централната жп гара на Милано.

Според пътеводителите районът около гарата е подходящ за туристическо настаняване поради близостта си до спирките на метрото, от които посредством връзки с линиите му, лесно и бързо се обикаля целия град. Нощем късно обаче разходките не са особено препоръчителни 🙂

След известно лутане из уличките най-сетне намирам хотела, който се оказва адски близо, но аз с навигацията на телефона си явно не се справям много добре, оставям багажа и се отправям към прочутата  Duomo di Milano.

Миланската катедрала (на итал. Duomo di Milano) е катедрала в Милано, Италия, издигната на централния площад Пиаца дел Дуомо. Една от най-високите в света с максимална височина 108,50 м. Построена е на мястото на древна катедрала от V в., в която бил кръстен Свети Августин и която е била частично разрушена от пожар през 1075 г. Строителството на сегашната катедрала започва в 1386 г. и е завършено окончателно едва през 1805 г. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт. (информация от Wikipedia)

wpid-img_20150226_171348.jpg

Гледката на разкриващата се пред мен огромна и величествена сграда докато се изкачвам по стълбите от спирката на метрото ме оставя без думи и застинала в преклонение пред гения на създателите и строителите й.

Отпред както винаги е глъчка и пълно с туристи – бебета, деца, възрастни и неизменните амбулантни търговци, които изключително нахално, но в тон с новите технологии, предлагат селфи стикове 🙂

Още под въздействие на невероятната архитектура се отправям към галерията Виктор Емануил, пасажът, прочут с най – високия клас бутици в Милано. Марките – от Prada нагоре, а за цените – кой ти пита :). В интерес на истината по време на моето посещение течеше реновация и не мога да кажа, че бях особено впечатлена. Търговският център свързва площада пред катедралата с прочутия театър La Scala, който за мое най – голямо разочарование не изглеждаше никак внушително поне отвън и на дневна светлина , а за посещение на опера нямаше време този път 🙂

galleria vittorio emanuele

Следваща спирка е дворецът Сфорцеско (Castello Sforzesco) и паркът Семпионе (Parco Sempione) около него, особен приятен за разходка в слънчевия зимен ден. Построен през 15 век замъкът е известен с двете кръгли кули и украсен с произведения на едни от най – големите творци, в това число и Леонардо да Винчи.

wpid-img_20150227_105003.jpg

Прекалено много неща остават за разглеждане и изживяване след този пръв досег с Милано и си обещавам, че много скоро ще се завърна пак, за да се потопя не само в типичните туристически маршрути, а и да попия от италианската атмосфера и тяхното разбиране за dolce vita!


That was my New Year’s surprise – a trip to Milan and 4 days in which to indulge in aimless tourist wandering and enjoying of cultural attractions and beautiful scenery.

After consulting almost all of  the internet guides and detailed reading of the topics  for Milan in the internet forum of Bg Mamma I divided our my vacation into 2 days in Milan,  1 day for a trip to Lake Como and last day before departure – for the old city of Bergamo.

So … with a detailed list of places that must be visited  I am landing at dawnat the airport in Bergamo (very tiny and compact). The passage of passport control is extremely fast and I head to the shuttle buses for Milano Centrale, or central train station of Milan.

According to guidebooks the area around the station is suitable for tourist accommodation due to its proximity to subway stops, thanks to which one can quickly and easily travel around the entire city. But late night walks  especially alone are not particularly recommended in the neighbourhood 🙂

After some wandering through the streets, I  finally manage to find my hotel that turns hellish close, but obviously I am not doing very well with the navigation on my phone. I am very impatient to leave luggage and head towards the famous Duomo di Milano.

Milan Cathedral (Italian. Duomo di Milano) is the cathedral in Milan, Italy, located in the central square Piazza del Duomo, one of the highest in the world with a maximum height of 108.50 meters. It was built on the site of an ancient cathedral  during the V c. and after  that was partially destroyed by fire in 1075. The construction of the current cathedral began in 1386 and was finalized only in 1805. The first architects of the cathedral are Marco Solari and Giovanni Solari to Carroll. Here on May 26, 1805 was crowned as King of Italy Napoleon Bonaparte. (according to Wikipedia).

wpid-img_20150226_171348.jpg

The sight of  the huge and majestic building, that is disclosing in front of me as I climb the stairs of the subway, leaves me speechless and frozen in admiration for the genius of its creators and builders.

Front as always it is such a  clamor,  full of tourists – babies, children, adults and the inevitable hawkers who very presumptuous, but always one step forward with the new technologies, offer selfie sticks 🙂

Still under the influence of the incredible architecture, I head to the Galleria Vittorio Emanuele II, the passage, most famous for its  high-end boutiques in Milan. Brands – from Prada up and prices – who dares to ask for :). In fact, during my visit there was  flowing a renovation and I can not say that I was particularly impressed. The mall connects the square outside the cathedral with the famous theater La Scala, which to my disappointment did not look as impressive at least from the outside in daylight as I imagined it, and for visiting opera concert I had no time during my visit 🙂

galleria vittorio emanuele

My next stop is the Palace Sforzesco (Castello Sforzesco) and the surrounding Sempione Park (Parco Sempione), particularly pleasant for a walk in the sunny winter day. Built in the 15th century the castle is famous for its two round towers and adorned with works of many of the major artists, including Leonardo da Vinci.

wpid-img_20150227_105003.jpg

There is too much left to browse and experience after this first contact with Milan and I promise I will soon come back again to dive not only in the typical tourist routes but to dive into the Italian atmosphere and  take a chance to feel their understanding of the „dolce vita“ !