Digital Detox or how much time can you spend without your phone?/Дигитален детокс или колко време може да прекараме без телефона си?

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Още в началото на поста си признавам, че аз съм от хората, които като че ли са срастнали с телефона си. Сигурно през 15тина минути рефрешвам социалните медии и проверявам за имейли, нотификации и всякакви подобни разсейващи ме неща. Да, обаче в последно време забелязвах как го правя, не само когато имам свободно време, но и по навик почти непрестанно. И ако не сте се припознали в горните редове, направо ви се възхищавам…Компютрите, смартфоните и социалните мрежи дотолкова са обсебили ежедневието ни, че понякога сме твърде много „там“, без да обръщаме внимание на реалността, която се случва около нас. Миналата година в поста си: Повлияни ли сме от социалните медии?/Are we influenced by the social media? се опитах да се докосна до темата доколко се влияем и „живеем“ във виртуалната реалност и още тогава си поставих за цел да се опитам да се подложа на кратък дигитален детокс и да разбера „Мога ли всъщност без телефон и Facebook?“

facebook social media

Вие как мислите? 🙂

Всъщност дигиталният детокс представлява стратегия, която предполага максимално да изключим електронните устройства от живота си за определен период от време и да „презаредим“ съзнанието си. При мен предизвикателството беше замислено още в началото на годината и бях планирала докато сме на кратката круизна екскурзия да се опитам минимално да използвам телефона си. Тъй като така или иначе в открито море интернетът и телефоните излизат по – скъпо от обичайните роуминг тарифи, бях решила да изключа телефона си. Всички постове в блога бяха подготвени предварително и дори психически бях подготвена да не ровя много много, дори и на места, на които ще имам достъп до Интернет 🙂

Тук обаче се получи още по – добре, защото по път за летището аз установявам, че съм си забравила телефона и тъй като връщане не бе предвидено в програмата си останах напълно без телефон и интернет за цели 4 дни! (Тук е моментът да вметна, че се оказа, че телефонът ми е останал между седалките в колата и си ме чакаше чинно на паркинга на летището). А какво беше чувството?

Хм, ще излъжа, ако кажа, че първият ден постоянно се стрясках, че пропускам нещо, че нещо не е както трябва (нямах постоянно телефон в ръцете). Притеснено ми беше, че постовете няма да са по график (донякъде май бях права, защото постът за любимите цитати се оказа не съвсем правилно настроен от мен), но…това са разбира се, „бели кахъри“ както казват по – възрастните хора 🙂

Какво му е хубавото на дигиталния детокс? – И за да не навлизам само в лични подробности, ми се иска да се опитам да извадя няколко (за мен) важни заключения от прекараните 4! дни без телефон:

  • чувстваш се много по – свободен, без телефон не следиш постоянно за това кой какво е писал, какво ново по новините и прочие
  • оказваш се с повече време за хората около теб – в това сигурно доста майки ще се припознаем, но цъкането по телефоните в голяма част от свободното ни време , донякъде ни отнема от това да го прекараме с децата си, да ги изслушаме и да поиграем с тях. И при мен е така, признавам си!
  • особено на почивка, когато няма нужда от строги графици, не си гледаш постоянно часа и входящата кутия за нови съобщения и задачи.
  • отърсваш се от преживяванията на всички приятели, които се споделят в мрежата и се съсредоточаваш върху твоите собствени.
  • оценяваш песните на птичките (в моя случай гледката на вълните)
  • когато седнеш в заведение се наслаждаваш на обстановката около теб с изчистено съзнание и не се забиваш да ровиш в телефона. Познато, а? 🙂

Сигурно мога още много да разсъждавам по тази тема и все пак в заключение ще кажа, че моят личен опит да се откажа за малко от социалните медии и интернет комуникации беше успешен и бих повторила. Това, което може би ми липсваше, бе камерата на телефона, защото на моменти ми се искаше да уловя нещо точно определено за секунди, но не смятам, че това е голяма драма. Това, което ми помогна на мен беше фактът, че съм на ново място, тоест поглъщах с всички сетива това около мен и може би това, че нямах телефонен апарат с мен, тоест никакъв достъп до Интернет и не се разсейвах от разни получени нотификации на екрана.

Със сигурност е трудно съвсем да се изключиш от всичко, но не е лошо понякога за ден – два да си спрем достъпа до интернет, да отидем на някое прекрасно място и да си починем качествено, Защото, съгласете се, каква почивка може да е, ако постоянно сме в търсене на перфектната локация за идеалното селфи, което да постнем в Instagram 🙂

Аз лично планирам да пробвам отново за някой уикенд през лятото и се надявам да успея отново да издържа, този път без да забравям телефона си, а да тренирам волята си 🙂

digital detox

Ще се радвам, ако споделите опит по темата както и по какъв начин успявате да се дистанцирате от социалния живот онлайн, за да се посветите на любимите хора? Защото щастието със сигурност не се крие в лайковете, а във възможността да споделяме прекрасните си преживявания със семейството и истинските приятели не през екраните, а в реалния живот!

Books recommendation from 2016/Книгите, които харесах през 2016г.

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Неделя е и аз отново се опитвам да намеря време да се отдам на любимото си занимание – четенето на книги. Няма друга такава всепоглъщаща дейност, която да те отнася на толкова различни места и да ти открива прекрасни светове, идеи, мисли и герои. Художествената литература за мен не е просто развлечение, а начин да обогатя културата си, речника и израза. Винаги съм се опитвала да чета най – разнообразни жанрове и да не се ограничавам в определени рамки, за да мога аз самата да разграничавам пошлото от стойностното. Разбира се, нямам претенции, че чета само всепризнати за шедьоври книги (ни най – малко), затова и подборът днес може да се стори на някого твърде разнообразен.

Ако трябва да правим равносметка, през 2016 – та година успях да прочета 85 книги и тази година съм си поставила малко по – висока цел – 90! Да видим…А ако се питате защо ви препоръчвам едва 1/10 от това, което съм изчела – това за мен са по – скоро ориентир като стил, като автори, като жанр, от които вие може да откроите други свои предпочитани произведения. Все пак, книгите са много лично нещо и да се осмелиш да препоръчаш нещо на някого, си е доста сложна работа!

Но да започваме със списъка и се надявам да споделите и ваши лични впечатления, ако вече сте прочели нещичко от тях или ако решите да ми се доверите :):

1. „Момичето от Дания“ – Дейвид Еберсхоф/“The Danish Girl“- David Ebershoff – сигурно много от вас са гледали филма, който също беше наистина докосващ и впечатляващ, но за мен историята под формата на книга си остава по – въздействаща! Написана по действителната история на Лили, пред нас се разкриват мислите, терзанията, желанията на пионера в транссексуалното движение. В книгата много по – подробно е засегнат въпросът за (според мен) саможертвата, която съпругата на Ейнар извършва, оставайки до него в най – трудните моменти и подкрепяйки го в трансформацията не само физически, но и духовно. Една история за истинската, безусловна любов и за жертвата, наред с  търсенето на истинското аз и готовността да бъдеш това, което желаеш, дори ако това означава да погубиш себе си.

2. “ Японският любовник“ – Исабел Алиенде/ „The Japanese Lover“- Isabel Allende – на базата на един цитат от книгата, се вдъхнових за поста за Monday inspiration #32 – Happiness/Щастието и за мен цялата книга беше едно усещане за нежност, спокойствие и красота.  Героите бяха много „живи“ и ми хареса как авторката беше успяла да им придаде толкова различни чувства и емоции. Наглед любовната история е също и разказ за оцеляване, борба, забранена любов, която оцелява с десетилетия и приятелство и загриженост. Исабел Алиенде пише много увлекателно и я препоръчвам.

3. “ Момичето, което бях“ – Джоджо Мойс/ „The Girl You Left Behind“- Jojo Moyes – в блога вече има ревю на „Аз преди теб“ от същата авторка и като цяло аз харесвам повечето й книги. В тази се преплитат две истории от миналото и настоящето и две героини, които се борят с всички сили за това, което обичат. Имаше романтика, имаше история (окупацията на германците), имаше мистерия и накрая…справедливост.

4. „Неверни кафяви очи“ – Ханде Алтайлъ/ „Kahperengi“- Hande Altayh –  не подходих с високи очаквания към книгата, а тя се оказа доста добра.. В интерес на истината съм засичала по българска телевизия сериал с имената на героите (предполагам, че е направен по откъси от книгата), но не съм го гледала и не знам доколко е достоверен. Историята проследява пътя на Нарин от  малко градче до огромния Истанбул и премеждията, които тя преодолява; хората, които среща по пътя си и как това израстване й повлиява. Книгата за мен беше ценна, защото тази млада жена в течение на времето осъзнава много общовалидни истини, които само личният опит може да разбере. “ Самотата не е да си сам, тя е да се опитваш да избягаш от това, че си сам.“

5. „Оризовата майка“ – Рани Маника/ “ The Rice Mother“- Rani Manika – книга за живота на една майка, която сама се превръща в глава на семейството и се опитва с всички сили да осигури по – добър живот на потомството си. Тя обаче се среща с много от жестокостите на съдбата – от това да гледа изтезанията на децата си от японците през Втората Световна Война до борбата да ги измъкне от пороците на живота, които ги дебнат навсякъде. Широко застъпен тук е образът на майката като централен в семейството, представена е като орлица и закрилница, но въпреки това поразително е колко различни израстнаха децата й и в какви хора се превърнаха. Една сага за няколко поколения, представена от различни гледни точки, които преплитат в себе си любов, омраза, предателство, грехове, смях и тъга. Смятам, че особено ще докосне тези от вас, които имат деца, защото винаги за нас остава неясен отговорът на въпроса:“ Има ли какво да направя, за да се превърне детето ми в стойностен и достоен човек?“ И накрая ще завърша с един много силен цитат от книгата: „ …любовта на детето никога не е равна на болката, която изпитва майката. Тя е дълбока и сурова, но без нея майката, не е истинска майка. “ 

6. “ Джинджифиловата къща“ – Карин Герхардсен/ “ The Gingerbreadd House“- Carin Gerhardsen – тази и следващата книга са за любителите на скандинавските криминални трилъри и наистина препоръчвам конкретно тях, както и останалите от авторките. Конкретно обсъжданата под номер 6 е една история за отмъщението, което провокира няколко убийства, Малко ми е трудно да обсъждам крими истории, без да разкривам много от действието, затова оставям на вас да й се насладите.

7. „Ледената принцеса“ – Камила Лекберг/ „The Ice Princess“- Camila Laeckberg –  още една книга, която до последната страница имаше какво да разкрие на читателя и да го държи в напрежение. За мен крими трилърите са идеален начин за разпускане и малко тренировка на ума в разгадаване на загадката 🙂

8. “ Ана Каренина“ – Лев Толстой/ “ Ana Karenina“ – Leo Tolstoy – и за финал една класическа история за обречена любов. Любовта между Ана, която не е щастлива в своя брак, и граф Вронски, с когото изживяват тайна връзка. Чела съм историята като тийнейджърка, но тогава не разбирах трудния и невъзможен избор на Ана да остави дори детето си, за да последва своя любим и готовността й да изпадне в пълна социална изолация и да понася презрението на онези, които преди са й били приятели. Тя наистина се превръща в жентъра на целия разказ и нейната трудна съдба разкрива каква цена понякога трябва да заплатим, за да постигнем щастието. А дали тя ни прави щастливи? Това е класика, която за мен е задължителна и въпреки на моменти твърде описателния стил на автора, си струва всяка една секунда и думичка от нея. Мен лично ме накара за пореден път да преосмисля изборите си, смисъла и какво е щастието за мен. И за край отново един цитат, който съм си отделила: “ …винаги съм те обичала, а щом обичаш, обичаш целия човек такъв, какъвто е той, а не какъвто искаш да бъде.“

Преди време бях пуснала и няколко препоръки за друг един мой любим жанр: психологическите трилъри: 3 thrillers I liked lately/3 трилъра, които харесах напоследък.

Амии…,не ми остава нищо друго, освен да ви пожелая приятни мигове с избраните произведения и да ви чакам отново утре, когато ще прочетете моята селекция на интересни линкове от изминалата седмица!

Голяма усмивка за всички!♥

 

Yearly Goals 2017/Годишни цели 2017

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честита Нова Година на всички!!! Нека 2017 – та ви донесе много здраве, щастие, любов, сбъднати мечти и желания! И тъй като често, за да получим това, което желаем, е добре първо да знаем какво искаме :), аз имам традицията да си правя новогодишен списък с цели.

Не знам дали си спомняте миналогодишния пост тук, но аз мисля, че доста добре съм се представила, защото съм доволна от отминаващата година и единственото, което не направих е да пътувам в чужбина (но пък бях гост на 4 прекрасни сватби!!!) и да запиша някакъв курс, но…трябва да остане нещо, нали така 😉

Е, ето и целите ми за 2017 – та, написани и представени съвсем публично, за да няма измъкване!!!

  • Да пътувам в чужбина – този път вече съм планирала нещичко и само се надявам всичко да се нареди. Пътува ми се, опознават ми се нови неща и места и няма да забравя и България: тук все още има много прекрасни места, които искам да покажа на дъщеря си!!!
  • Да се радвам на малките неща около мен – мога да кажа, че през изминалата година се научих да ценя много малките неща, моментите, прекарани с приятели и любими хора и ми се иска да продължа тази тенденция и през 2017 – та! Бъдете с мен!
  • Да преместя блога на собствен домейн – моето виртуално местенце може би е време да си има и собствен „дом“ и това всичко е благодарение на ВАС, моите читатели! Благодаря ви, че ме четете и сте до мен!
  • Да показвам любовта си на всички приятели и роднини – често в ежедневието забравяме да казваме на хората около нас колко много ги обичаме и ценим! А без тях аз не съм аз!
  • Да продължа да бъда част от организационния тим на благотворителната инициатива „Моето сърце е съпричастно“ – повече за каузата съм писала тук. Щастлива съм, че по този начин мога да допринеса за една положителна кауза и да направя малка стъпка към нещо по – добро!

Надявам се само да успея да завърша всичко, което съм замислила и да имам възможността да „работя здраво“ за мечтите си, защото нищо не се случва, освен ако не вложим усилие и старание.

Фокусирайте се върху важните неща, подарявайте си преживявания и си правете спомени, защото няма нищо по – хубаво от това, накрая на поредната отиваща си година да можеш да кажеш, че си доволен от всичко, което си постигнал!

Целувки и усмивки от мен за една по – добра 2017 – та!!!

Как да си прекараме страхотна вечер с момичетата?/How to spend an unforgettable night with the girls?

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

wp-1482157747700.jpg

Ако има нещо, което много ми липсва от времето преди да стана родител, това са спонтанните излизания с приятелки…И не, че сега не се виждаме или пък чуваме редовно, но всичко е съпроводено с уговорки и планиране от страна на всички ни. Често и поради промяна в плановете в последния момент, нещата пропадат…Но!, когато излезем  си се забавляваме качествено! Доброто настроение, смехът и мускулната треска след това са ни гарантирани!

А, ето и малко идеи от мен как може да си прекарате забавно и да посетите някои места и мероприятия, на които често мъжете не са особено големи фенове 😉

1.Отидете на романтичен филм или на комедия заедно – няма да забравя как на „Аз преди теб“ с моя приятелка си разменяхме кърпички накрая или как се хилихме с друга на една от американските комедии напоследък. Винаги е по – весело с компания 🙂

2.Вечеря, вино, и мнооого приказки! Наскоро един обяд, посветен на имен ден, съвсем спокойно си премина почти във вечеря и колко още ни остана за говорене!…Така е, женските приказки никога нямат край, но и са толкова сладки!

wp-1482157596620.jpg

3. Отидете на танци – и не сядайте за миг, от стари хитове от 90 – те до най – модерните напоследък Криско и компания, няма значение музиката, важна е компанията на дансинга, нали така :)!

4….Или пък на концерт, участие на любим изпълнител – половинката ми не е особено голям фен на част от певците, които аз харесвам и знам, че би дошъл с мен само от най – добри чувства, но пък приятелките тук са незаменими! Може би си спомняте миналогодишния пост за концерта на Енрике Иглесиас…Е, не се спираме само дотам, нали момичета?

5. С кого, ако не с приятелки може да споделите парче шоколадова торта със сметана…а и защо трябва да е само едно парче всъщност? После заедно ще изгорите калориите с танци 🙂

wp-1483019422604.jpg

Сигурни и вие, усмивки, си имате своите тайни местенца и любими занимания с приятелките, така че грабвайте телефона и организирайте набързо една незабравима среща 🙂 Защото за мен този пост беше повод за още една уговорка за излизане, което скоро ще бъде резервирано!

Обичам си приятелките и се радвам, че с някои от тях планираме да посрещнем Новата година заедно! А с останалите…ще имаме да наваксваме 😉

Пожелавам на всеки да посрещне 2017 здрав и с усмивка на лицето! Мислете положително и вярвайте, че хубавото предстои!

А аз ви пращам многобройни положителни мисли и усмивки♥!

Monday inspiration #48 – New Year=Fresh Start!/Нова Година=Ново начало!

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Остава по – малко от седмица до Нова Година, до деня, когато празнуваме още една нова глава от страницата на нашия живот. В тази връзка много ми допадна цитата по – долу, който гласи, че краят на годината не е нито край, нито начало, а продължаване напред с цялата мъдрост от опита, който сме натрупали.

„Year’s end is neither an end nor a beginning but a going on, with all the wisdom that experience can instill in us.“

Hal Borland

Много точно и мъдро, защото като се замислим всичко си продължава оттам, откъдето сме го оставили, но само от нас зависи да си направим равносметка на изминалата година, на нашите избори и преживявания; да се поучим от грешките си и да откроим полезния опит. За да можем да навлезем в 2017 – та без страх, а само с очакване за хубавите неща, които ни предстоят! Да, пак ще грешим, ще има и тъжни и трудни моменти, но трябва да помним, че животът не е само хубаво или само лошо, а просто един кръговрат! Бъдете готови за всичко, но винаги се надявайте на най – хубавото!

new-year-fireworks

The Christmas Tag/Коледният таг

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честито Рождество Христово! Нека ви очакват светли дни, изпълнени с щастие и позитивни емоции!

Постът днес ще бъде забавен, доста експлоатиран в интернет пространството, но личен и мъничко пълен с клишета…Това не звучи много обещаващо, но ще ви допадне, сигурна съм 🙂

 1. Любим коледен филм – едва ли ще е изненада за някого, но си обичам „Love actually“, винаги ми е много коледно да си го гледам. Със следващия, обаче, ще ви изненадам, защото изобщо не е коледен, но все го дават по някоя телевизия точно по празниците – „Pretty woman“. Тези двата филма най – много обичам точно по празниците да ги гледам!

2. Някога прекарвали ли сте „бяла“ Коледа? – може би като дете е имало такива Коледи, но напоследък точно по празниците в града няма никакъв сняг и дори е доста топло за декември.

3. Къде обикновено прекарвате празниците? – не обичам да пътувам по празници, затова сме си в града. Бъдни вечер сме си вкъщи, а на Коледа гостуваме на моите родители.

4. Любима коледна песен – знам, че е голямо клише, но…:

5. Кога отваряте подаръците си? – в коледното утро, винаги ни чакат под елхата 🙂

6. Може ли да назовете еленчетата на дядо Коледа? – хммм, да видим: Rudolph, Dancer, Prancer, Cupid, Vixen…май за тези се сещам

7. Кои коледни традиции очаквате с нетърпение? – отварянето на подаръците, разбира се 🙂

8. Каква елха имате? – Изкуствена

9. Коя е любимата ви коледна храна? – не съм сигурна дали е на 100% традиционна, но най – много обичам тиквената супа, за която от миналата година има рецепта в блога: тук

10. Кое предпочитате: да подарявате или да получавате подаръци? – признавам си честно: да получавам подаръци, аз съм си едно пораснало дете 🙂

11. Кой е най – хубавият коледен подарък, който сте получавали? – всичко, което съм получила, е било нещо, което съм искала, така че не бих откроила нищо конкретно. Всичко ми е скъпо!

12. Къде бихте искали да отидете по Коледа? – както писах по – горе, не обичам да пътувам по празниците, но може би бих пробвала да изкарам Коледа на някое топло място: Хавай, например

13. Умеете ли да опаковате подаръци? – не, абсолютно НЕ 🙂

14. Най – запомнящ се коледен момент: не е нещо специално, но и до днес си спомням как си намерих подаръка в гардероба на майка ми на Бъдни вечер (голяма бях, не вярвах в дядо Коледа вече)

15. Кога разбрахте истината за дядо Коледа? – нямам конкретен спомен

16. Пишете ли си цели и обещания за Новата година и придържате ли се към тях? – да, и съвсем скоро съм планирала пост на тази тема…Очаквайте!

17. Какво прави празникът специален? – присъствието на любимите ми хора

Надявам се, че всички сте заобиколени от семейството си и щастливи с подаръците си! Прегръдки и целувки от мен!

wp-1482643578188.jpg

Monday inspiration #47 – Christmas/Коледа

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

christmas2

Здравейте усмивки,

Както каза днес сутринта моята 6 годишна дъщеря:“Ще спим още 6 пъти и на сутринта ще е Коледа!“…

А аз само си помислих колко заразна е детската еуфория и вълнение от предстоящите празници и колко удивителна е вярата им в чудесата и в дядо Коледа…Така ми се иска да можеше да я пазим в себе си и когато пораснем, защото често сред всекидневните грижи и проблеми забравяме, че има празници. И не, не говоря за тези празници, чиито дати са на календара, а за тези вътре в нас. Защото ние трябва да пуснем празничния дух в нас, да повярваме, че все пак ще се случи нещо хубаво и добро и никога да не оставаме без надежда!

И предстоящата Коледа е един прекрасен повод да съберем най – любимите си хора и да благодарим, че сме заедно! Да заразим всички с коледния дух и да внесем радост и веселие в ежедневието си! Затова, слагайте усмивките, новите дрехи и се забавлявайте!

christmas3