My month in photos: July/Моят месец в снимки: Юли

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Август ее! Моето малко момиченце ще става на 7 след две седмици, а за нас лятната почивка още предстои…Е, как да не съм развълнувана :)! Като цяло, лятото за мен и моето семейство винаги е изпълнено с емоции, защото освен традиционното време за почивка, имам цели два рожденика в семейството, а и още десетки приятели. Всичко това превръща горещите месеци в моменти, изпълнени с веселие и усмивки. С нетърпение отварям очи всяка една сутрин, защото вярвам, че предстоят само хубави неща 🙂

Юли е един от тези месеци, в които човек усеща лятото в целия му блясък и въпреки че още не съм стигнала до морския бряг (съвсем скоро предстои), успяхме да си „откраднем“ няколко дни, за да отскочим за дълъг уикенд до планината. Посетихме Смолян и околностите и се разнообразихме доста добре от жегата и лудницата в града. Склоновете, оцветени в зелено, свежестта на въздуха и мириса на гора няма как да не те заредят положително. Успяхме да „покорим“ една еко пътека, за която ще има отделен пост и честно казано след ходенето се чувствах толкова добре и заредена, че се чудя защо не го правим по – често. Понякога се улавям, че уикендите го караме твърде мързеливо и ги прекарваме в дълги обеди, прерастващи в срещи на по кафе и после вечери (често по моловете). Това, разбира се, не е лошо, но движението и срещата с природата е незаменимо! През август също имаме планиран един уикенд в Родопите, така че се надявам всичко да се нарежда!

През целия юли с Божидара бяхме редовни посетители на парковете и тази година дори вече мога да се похваля с приятно седене на пейката и четене на книжка, докато вече голямото ми момиче кара ролкови кънки и играя с приятели. През лятото се опитваме да прекарваме максимално много време навън (извън обедните часове) и да събираме слънчеви лъчи, защото през есента всеки вече ще има задължения.

Успяхме да отскочим и до София – до Икеа и Ринг Мол, където бях много впечатлена от една от консултантките на детския щанд в Notos Galleries. Още, когато ни попита дали имаме нужда от помощ и почна да предлага стоки, без да се натрапва, бях убедена, че искам да си купя нещо :). Отбелязвам го, защото напоследък толкова рядко попадам на такива хора, че свеждам пазаруването офлайн до минимум. А е толкова хубаво да случиш на човек, който познава това, което предлага и с финес да успее да ти продаде нещо, което да харесаш и да знаеш, че сам няма да си го откриеш 🙂 Това беше малко лирично отклонение, но ми се искаше да го споделя 🙂

А за Икеа…харесах си един полилей с…нещо като хартиени цветя, но нямам къде да си го сложа! Според мъжа ми е кич, но на мен си ми харесва :(…Вие какво ще кажете? Само ми трябва голяма стая 🙂

Общо взето, юли беше прекрасен месец, а съм още по – развълнувана за август! Обичам да е лято, наистина някак всичко е изпълнено с живот! 🙂

20170725_114920-01

20170701_110854-0120170713_174804-0120170723_111716-0120170722_190619-01image-0-02-05-271559623b5db0ef3ccea00e849c46a47ffe8bf06e5fb690742f01b22764296f-V

20170730_150653-0120170730_152828-01-0120170730_180308-01

И за завършек на днешния пост умишлено избрах тази снимка, защото на всички пожелавам пътешествия през лятото, дори да са в близост до града, в който живеете – пътувайте! Зареждайте се със спомени, хубави моменти и се наслаждавайте на всичко, което е около Вас!

Приятна вечер, усмивки! ♥

My month in photos: June/Моят месец в снимки: Юни

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Посрещнахте ли изгрева в първото утро на юли? Аз си признавам без бой, че изобщо не съм от хората, които могат да стават рано и сигурно затова изгревите, които съм видяла, се броят на пръсти…Хм, залезите са друго нещо…

Всеки път си казвам, че ще стана по – рано, особено когато съм на морето и въздействието на слънчевия диск, бавно издигащ се на хоризонта, е по – голямо, но всеки път претърпявам неуспех :). Е, надявам се, че животът е пред мен и може би още следващият месец ще споделя някой изгрев, макар и не първоюлския 🙂

А ако се върнем към юни, къде изчезна този месец? Имам чувството, че вчера ви разказвах в поста за май за завършването на Божидара 🙂 А той всъщност си мина съвсем неусетно, без да е белязан от големи събития, но изпълнен с ежедневните малки радости от игрите в парка, разходките в града, хубавото настроение и все още свежестта на утрините.

Юни е за мен очакване…на същинското лято, на почивката, плануване на пътувания, на малки „бягства“ от града за уикенда и на ваканционните вечери, където не бързаш за никъде. Почивката на море е организирана, планирани са и няколко дни в любим морски град, за да се видим с приятели, които ни липсват; един уикенд на планина, където да избягаме от Пловдив и да презаредим, а и защо не за кратък дигитален детокс отново 🙂

Юни беше месецът, в който отворихме кутията с даренията от благотворителното мероприятие “ Моето сърце е съпричастно“. Резултатът може да намерите в тази тема, а аз  съм благодарна, че всичко се получи още по – добре и сумата показва, че вървим в правилната посока.  Капана Фест беше другото събитие, с което ще запомня юни и за него също ви „говорих“ малко в един от постовете в понеделник (тук). Той се превърна в традиция два пъти годишно и според мен привлича много посетители и популяризира европейската столица на културата 2019 :). Тази година реших да не правя отделен пост за него, защото видях безброй прекрасни снимки в интернет пространството, и се радвам, че всеки го беше уловил по неповторим начин. Аз бях с Божидарка и си спомням, че тя много се радваше на арт инсталацията от ленти, така популярна за снимки и селфита в Инстаграм 🙂

И за край – в един от последните дени на юни си взех двумесечна почивка от тренировките, в които смея да кажа бях изключително редовна през последните месеци. Летните месеци ще прекарам с дъщеря си в нейното последно лято преди училище и реших да замразя пилатеса до септември. Резултатът при мен беше много добър и се надявам да задържа постигнатото, за да започна от същата стартова позиция. В края на годината съм подготвила и един пост за спорта от гледната точка на човек, който с ръка на сърце си признава, че е малко мързелив. Но мисля, че най – сетне намерих това, което да ме кара да се връщам поне 3 седмично в залата 🙂

Май много приказки станаха, а къде са снимките :)?!

IMG_20170614_075127_59020170605_122328-01IMG_20170621_093405_71720170620_140636-EFFECTSIMG_20170609_192638_635IMG_20170628_091834_170IMG_20170624_125516_61520170604_133452IMG_20170620_073107_812

А какъв беше Вашият юни? Харесва ми възможността чрез тези постове да си водя един своеобразен фото дневник, към който мога да се върна и да си припомня всички онези моменти, които са ме впечатлили и докоснали. Надявам се, че е интересно и пожелавам на всички един вълшебен летен юли!

Усмивки,

My month in photos:May/ Моят месец в снимки: Май

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честит 1ви юни на всички дечица (някои пораснали, други – не още)! Пожелавам да запазим детските си усмивки, защото те са най – искрени и да се учим от децата около нас да гледаме света с малко по – розови очила и да приемаме всичко с тяхното удивление и вяра в доброто!

А какъв беше май…Емоционален! След април, през който пътувахме, имах рожден ден и прекарах време със семейството си, май беше месец за събирания с приятели. Кръщене, сватба, благотворителната инициатива, от която съм част и накрая завършването на детската градина от дъщеря ми. Е, отново със сигурност не беше скучен, а изпълнен с хубави преживявания и срещи с любими хора.

Май беше още разходки из природата, наслаждавайки се на топлите (вече) льчи на слънцето и на разцъфналата прелест. Във въздуха ухае на цветя, в парковете се чува песента на птичките и за мен това е идеалното време за разходки. Попивам си с очи и уши всичко около мен и нямам нужда дори от музика 🙂

Голям фен съм и на залезите 🙂 (както ще видите от снимките), най – вече, защото изобщо не успявам да стана за изгрева хихи. Но…има някаква магия в това да гледаш как слънцето бавно потъва в хоризонта и те „окъпва“ в „златна“ светлина или т.нар golden hour! А и след залезите следват … партитата, нали така?

Предполагам, че през летните месеци ще ме чака и едно мини ремонтче вкъщи (то не знам всъщност има ли мини ремонт, всичко си е свързано с много работа и хаос), затова и се заглеждам постоянно по някакви декорации.

И стига вече приказки, нека да обърнем внимание на малко снимки, а за повече, може да ме последвате в Instagram 🙂

20170503_194652-0120170514_09513320170524_133345-0120170523_143912-0120170517_120624-0120170512_124623-0120170507_133618-0120170514_205531-0120170527_204049-0120170520_230545-01

Снимки от сватбения ми тоалет може да видите в поста от понеделник тук, а снимки от завършването на Божидарка има във Facebook страницата на блога тук.

Май ни донесе обещание за лято, а вече си е време да навлизаме в същинското през юни, така че ви пожелавам горещи дни и нощи и не пропускайте да се отбивате при мен за добро настроение и усмивки. В блога винаги важи с пълна сила цитатът на Зиг Зиглър:

„Бъди полезен. Когато видиш човек без усмивка, дай му своята.“

…Така че,  надявам се, че съм Ви полезна, усмивки!♥

My month in photos: April/ Моят месец в снимки: Април

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Цветен, зареждащ, вълнуващ…това за мен беше април! Със сигурност ще го повтарям и ще разказвам още дълго време, защото прекрасните изживявания бяха много и най – вече, споделени със семейството ми. А от това по – хубаво няма! Радвам се, че тази година се престрашихме да направим нещо, което аз доскоро не съм си мислила, че ще направя (пътуването с кораб) и че реших за рождения си ден на първо място да си подаря спомени, а не само вещи!

Април беше още… –  една страхотна пролет! Цветове, багри и цъфнали растения и кой може да остане равнодушен пред природната красота!?…Горда съм от себе си, че успях да продължа с ходенето във фитнеса по няколко пъти седмично, защото май досега никога не съм била сериозна в това отношение!

А за какъв месец май си мечтая – за великолепен! Отново предстоят хубави емоции – сватба, благотворителното събитие, което организираме всяка година и за край – завършването на детската градина на Божидара! Надявам се само на късметлийски дни и на усмихнати лица около мен!

20170404_175224-0120170405_133423-0120170412_123545-0120170412_190720-01image-0-02-05-ae6eaf6be2f4f3fe26b74c6c36162f7f2d1093191f667086caebeec7a5d7ce9e-V-01image-0-02-05-3647e86140bc4856813cbb4ab2a19b9c4df90da32c18176bdcfa30595ef14a27-Vimage-0-02-05-a68ac3b2a698ba931b66b94ab02d033961516cdc9ab010eeded63f049a60c68a-V-0120170410_12255220170408_142158-0120170411_211846-1

Рожденият си ден прекарах с Божидарка в мола, гледайки приказната история на „Красавицата и звяра“, защото всяко момиче заслужава да си помечтае да бъде принцеса! Малко снимки може да видите в тази тема:I am 32 already: The Good and The Bad!/ Вече съм на 32: Какво му е хубавото и какво лошото!

Снимки от посещението ни в Барселона може да намерите тук , а съвсем скоро ще е готов и разказът ми за Марсилия.

Пожелавам на всички Вас, усмивки, един прекрасен МАЙ, изпълнен със смях и хубави емоции…Защото май е обещание – за лято, за дълги вечери с любими приятели и за дъха на морето!

И помнете – не отлагате нищо, защото както е казал Кенеди:

„Ако не вие, кой?

Ако не сега, кога?“

Най – хубавото време може би е точно днес, от нас самите си зависи!

My month in photos: March/ Моят месец в снимки: Март

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Вече е априиил!!! Yay! Април е моят месец, защото тогава съм родена и тази година специално ме очаква и нещо ново и вълнуващо…Какво е то, ще разберете скоро, а аз с този пост днес все пак обръщам леко поглед назад към изминалия месец. Така че без повече отклонения преминавам право към целта…:)

Какъв беше март за мен? С една дума: Пролет! Още от началото му буквално можех да почувствам разбуждането на природата и да се насладя на красотата, която се разкри пред мен. Разбира се, природният ренесанс изобщо не ме остави равнодушна и гордо мога да заявя, че точно през месец март успях да положа началото на една рутина, която се надявам да се превърне в целогодишна :). Нещо, лично за мен, което е обещание към мен самата за по -здравословен живот, движение и надявам се, гаранция за тонус и винаги добро настроение. За какво точно обяснявам ли…е, с една приятелка, след доста колебания, си взехме карти за посещение на фитнес център, в който се посветихме за начало на груповите занимания – йога, пилатес и др. В момента сме доста мотивирани и се опитваме да си създадем навик, защото спортът има значение и ми се иска винаги да бъда мотивирана да се грижа за тялото си, а и за духа си! Споделям и тук, за да имам стимул пред себе си и всички вас да не се отказвам 🙂

Март още в началото започна с разходки из природата и хубаво време и както ще видите от снимките с много поводи за усмивки 🙂 Ако сте пропуснали поста ми за разходката до Карлово, може да погледнете снимки оттам, а останалите ще бъдат също една кратка разходка из месец март през моите очи и камера. Март беше още „женският“ месец, в който аз намерих вдъхновение в Коко Шанел и съм си сложила в читателския лист нейната биография. Красиви залези, приятна вечер с приятели и десерти за разкош…какво още!?…Надникнете по – надолу ;)↓

wp-1491127210199.jpgwp-1491127282100.jpgwp-1491127210183.jpgwp-1491127521701.jpgwp-1491124858298.jpgwp-1491121476393.jpgwp-1491124896269.jpgwp-1491059838580.jpgwp-1491059838635.jpgwp-1491059838638.jpg

И ми се иска да завърша този пост с един мотивиращ цитат, който за мен важи не само за спорта, а и за всяко ново начинание, което предприемем:

„You don’t have to be great to start, but you have to start to be great!“- Zig Zagler

Не се страхувайте да започвате всичко, което някога сте си мечтали и желаете, усмивки! Никога не се знае докъде може да стигнете и не бива да подценявате собствената си мотивация и воля! Увереността или (само)увереността за мен лично никога не е било негативно качество, а напротив, понякога дори и по – голяма доза е за предпочитане, за да ни даде стимул да постигнем целите си! И ако нещо съм научила за скромните си години, то е, че нещата, които силно желаем могат да се получат, но само ако работим здраво за тях…Дали в спорта, работата, връзките…всичко е свързано с работа, упоритост, воля и разбира се, с най – важното  – с първата стъпка, която сме се осмелили да направим, дори понякога да не сме били сигурни в крайния резултат!

Пожелавам ви прекрасен април, усмивки!

My month in photos: February/ Моят месец в снимки: Февруари

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честита Баба Марта и Здравей, Март…може ли да усетите пролетта във въздуха?

За мен вече си се чувстват наближаващите по – топло време и по – дълги дни. Това ме зареди много положително през този месец и си го изпратих някак бързо и неусетно… Месецът на любовта, виното, все още в плен на зимата, но и с плахо обещание за пролет… Все още сгушена вътре в домашния уют, отпиваща от топлото кафе, но и търсеща свежестта на чийзкейка и зеленината, която срамежливо се показва навън. Малки бели кокичета, подали страхливо главички; ярки слънчеви лъчи, които все още не топлят силно,  но са ни така нужни след дългите зимни вечери….Ето такъв беше за мен февруари! И макар да не е моят любим месец, отново не мога да отрека чара му и хубавите моменти, които той ми донесе. Защото след студа и мразовитата красота на януари, сега оценявам всеки слънчев и топъл ден и се радвам като малко дете на събуждащата се природа.

Използвайте всеки момент да излезете навън, да отделите малко време за разходка и да се заредите със слънце и пролетно очакване. В България предстои и дълъг уикенд, така че нека да излезем от черупката на зимата и да се „гмурнем“ в новия сезон 🙂

Обичайте (не само през февруари), опиянявайте се (не само от виното), а и от живота и се наслаждавайте на всеки отминал ден, защото той ни прави по – мъдри и придава смисъл на живота ни, особено когато се научим да ценим мига и да се наслаждаваме на настоящето!

wp-1488443206215.jpg

wp-1488443145652.jpg

My valentine card from my 6 y/o daughter!

wp-1488443043883.jpg

wp-1488442979201.jpg

wp-1488442979200.jpgwp-1488443043879.jpgwp-1488455992109.jpgwp-1488457338800.jpg

И накрая ще е странно да не приключа месеца на любовта с едно признание в любов. Едно обяснение към себе си! Защото за да можем да обичаме хората около нас и да оценяваме заобикалящата ни красота, трябва преди всичко да сме в мир със самите нас! Да се обичаме и ценим такива, каквито сме и да приветстваме всеки нов ден с усмивка, защото няма нищо по – приятно от това да се събудиш уверен и с желание да се възползваш максимално от това, което предстои. И не че няма да падаме, не че няма да има мигове, в които няма да сме си толкова любими и дори ще се мразим, но нека те да са малко и да не ни завземат, а просто да ни учат да ценим онова, другото!

„Да си призная, не съм човек, който изглежда фантастично във всяко едно отношение, но все пак не мога да не се обичам.“ 

„Яж, моли се и обичай“ – Е. Гилбърт

Не мога да мечтая за по – добър край на тази публикация и просто приключвам с пожеланието за един още по – запомнящ се месец март!

P.S. Моля, да ми простите някои лични и лирични отклонения, но такъв е за мен февруари -пореден повод да се вгледам в себе си и да търся положителното!

Усмивки,

My month in photos: January/ Моят месец в снимки: Януари

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Поредна нова рубрика в блога, която искам да е като своеобразен дневник за изминалия месец, но в един по – различен формат: снимки.

Покрай блога се запалих да запечатвам по – често различни моменти, пейзажи и интересни неща около мен и ми се иска да се усъвършенствам в това. А какъв по – добър стимул от моите читатели?

Ако трябва да обобщя, обаче, моя януари в една дума, това ще е ЗИМА. Да, зимата се настани съвсем удобно в Пловдив и май все още не иска да си тръгне. Поради тази причина всякакви разходки и срещи с природата бяха много редки и епизодични. Направо целият месец си беше социална изолация отвсякъде, но има и такива моменти, когато имам възможност да се наслаждавам на света от вкъщи 🙂

И докато декември беше изпълнен с вълнение покрай празниците и събирания с приятели и роднини, януари според мен е един малко самотен месец, в който се връщаме към ежедневния си ритъм на живот и работната/учебната си рутина. Януари е и за поставяне на цели, за равносметка на отминалата година и поглед напред в следващите месеци. За мен той беше още един повод да погледна в себе си, да разбера какво ме прави щастлива и да се опитвам така да организирам времето си, че да отделям всеки ден поне по половин час за мен. Дали обичате да четете книга, да практикувате йога, да правите упражнения, да шиете и пр., отделете малко време за това любимо занимание, за да се заредите положително. Аз, например, винаги си повдигам настроението дори и с кратка разходка навън, затова използвам всяка възможност да се пораздвижа, да си сложа слушалките и да се наслаждавам на природата около мен (да, разтопеният сняг хич не е приятен, но ще мислим позитивно, нали? :))

Стига вече лирически отклонения, че фото постът ми ще се превърне в есе на тема „Януари“, затова…скролвайте надолу към снимките. Някои от кадрите съм ви показвала в постове, във Facebook или Instagram, но това беше януари през моите очи и камера:

wp-1483368092100.jpg

The first sunset of 2017 – when there was still no snow 🙂

wp-1483973634115.jpg

wp-1486024861427.jpgwp-1486024900070.jpg

wp-1486025101752.jpg

wp-1486025053763.jpg

wp-1486025053760.jpg

Me – not very happy with the snow 🙂

wp-1486025053758.jpg

wp-1486025101744.jpg

Sunrise in the nature – frosty morning

wp-1485784626152.jpg

wp-1486028460498.jpg

wp-1486028460524.jpg

И без значение какъв е сезонът…усмихвайте се!