My work/Моята работа

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

20171117_105938.jpg

Здравейте усмивки,

Четвъртък е време за нова публикация, а тази си ми е много на сърце…Малко по – лична е и няма да е свързана с грим, козметика или лайфстайл. Просто един монолог от моя страна за нещо, което ме вдъхновява напоследък и се случи благодарение на блога.

Всъщност, до преди две години, не знаех, че писането ми доставя такова удоволствие и спокойствие…Учила съм маркетинг и винаги съм била по – скоро икономически насочена в това, което правех. Но така се стекоха нещата, че започнах Smileystylelady и цялата идея на себеизразяване и комуникация по този начин, много ми допадна. Радвах се на всеки един от вас, който ме чете и се чувствах доволна, че имам какво да споделя – понякога важно, понякога – не толкова!

Обичам да пиша, обичам да се срещам с хора, да комуникирам с най – различни личности и да се случват интересни неща около мен – и ето СЛУЧИ СЕ! В средата на септември така се стекоха нещата, че започнах да пиша за един сайт, който аз самата четях и много харесвам. Темата е родният ми град и всичко, което се случва в и около него. Та какво по – яко от това работата ти да е това, което обичаш! А най – готиното е, че освен писането моя е задачата да се срещам с различни хора по най – разнообразни поводи и така създавам страхотни запознанства. Е, те това е…- малко се получава като „плащат ми да ходя по заведенията“, но когато се прави по правилния начин и ходенето по заведение е работа, нали така!?

И цялата тази лична история беше и донякъде, за да ви вдъхнови, че нещата се случват! Може да не е сега, може да не е веднага, но тогава, когато работиш и вярваш я тях, се получават! С личния си блог нямам амбиците да бъда сред трендсетърите и инфлуенсърите (тези така звучни думички), но в работата си искам да съм на върха! И Smileystylelady ми помага за това. Е, не е съвсем така – да кажем, че и положителната нагласа, усмивката и труда, но нима това не го може всеки от нас?

Искам с този текст да акцентирам на това, че позитивното мислене има значение и че нашето отношение към това, което ни се случва и предлага има голямо значение. Със сигурност не съм постигнала нещо уникално, но в личен план за мен това, което е важно е, че правя това, което обичам и всяка сутрин имам още един повод да с будя с усмивка и хъс за действие.

А вие, усмивки?

Advertisements

My month in photos:November/ Моят месец в снимки: Ноември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Ноември си отмина, а аз съм толкова развълнувана за декември, че дори не осъзнах кога…Белязан беше от хубаво преживяване под формата на пътуване, за което сигурно ви писна да четете и слушате, но няма повече, обещавам :)! Само още малко снимки ще споделя, за да изпратим подобаващо месеца.

Няма да пиша повече за Италия, защото споделих достатъчно ТУК и ТУК , но ми се иска да попиша малко за ноември като усещане…Късна есен, пожълтели листа, уютни аромати и предусещане за празници! Точно, не много кратко и ясно…Някак си като че ли всеки бърза през него, за да дойде декември и да се подготвим за Коледа и изпращането на 2017 – та. За мен като цяло дните напоследък са толкова наситени с нови и забавни неща, че имам чувството, че съм на една въртележка, която яко ме превърта напред. Но това е хубаво и мисля, че дълго време чаках, за да се кача на нея :)!

Оставям ви да си насладите на още някои непоказвани кадри и ще се радвам с по една снимка и вие да представите вашия ноември  🙂

20171104_090654.jpg20171103_114327.jpg20171103_112127.jpg20171104_094504.jpg20171103_201106.jpg20171105_191332.jpgIMG_20171125_121531_343.jpgIMG_20171129_154141_041.jpg20171114_143553.jpg

И за край си оставям една есенна панорама от Градската градина в Пловдив, защото днес (поне при нас) беше истински пролетен ден и единствено пожълтелите листа по дърветата ни напомняха, че всъщност времето за коледна украса и подаръци е съвсем близо!

Пожелавам ви приятна неделна вечер, усмивки и прекрасна седмица!

 

My month in photos: October/Моят месец в снимки: Октомври

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Съвсем като на шега октомври си замина, а аз съвсем не го усетих. Завладяна от задачи, от търчане напред – назад и опитвайки се да се справя с всичко, малко се поизгубих 🙂 Е, още днес пред мен се очертава нещо много приятно, с което ще започна месец ноември и надявам се ще успея да презаредя батериите 🙂 Къде, какво…съвсем скоро!

А дотогава ви оставям в компанията на няколко снимки от октомври, които най – подходящо бих именувала „есен в града“ – цветна, пъстра, да ти се иска по цял ден да си навън и да те гали слънцето и да те роши вятърът. Е, в последните дни не беше съвсем така, а и вече си му е време на слънчо да се поскрива, но аз се надявам искрено, че тази зима няма да е като миналата, в която един месец не можех да си изкарам колата от леда 🙂

20171021_153149-01.jpeg20171016_155427-01.jpeg20171016_095901-01.jpeg20171022_133715-01.jpeg20171016_144812-01.jpeg20171020_203705-01.jpeg20171015_190805-01.jpegIMG-26f35090a9cbb5e57fe4893a495fbb55-V-01.jpeg

Не искам да бъда многословна, а и без това съм малко развълнувана, така че завършвам с една мисъл, която не е лошо да си я повтаряме често : „Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре. „

И аз така…надявам се, че утре ме очаква един прекрасен невероятен и…още няколко такива прилателни ден! Пожелавам ви го и на вас, усмивки!

I believe in miracles!/ Вярвам в чудеса

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Вярвам в чудеса! Може би звучи странно заглавие, нямащо много общо с тематиката на блога, но идеята за този пост се роди от един разговор с дъщеря ми. Тя е на тази възраст, когато започва да се пита „Има ли дядо Коледа?“, „А къде е феята на зъбките?“ и други такива въпроси, които на нас възрастните често ни се струват излишни. Не искам да я лъжа…, но не искам да ѝ отнемам илюзиите. Така че може би и този пост ще е един вид адресиран към нея, обещавам, че веднага щом може сама да си го прочете, ще ѝ го покажа :)!

За мен най – голямото предимство на децата пред възрастните е, че умеят да гледат на света изцяло през розови очила. Те се събуждат всеки ден с мисълта и надеждата, че ще бъде прекрасен и искрено вярват в това! И не спират да вярват в чудеса! Когато Божидара ме запита миналата година дали дядо Коледа съществува, аз наистина не исках все още да разбивам илюзията за добрия старец и затова ѝ отговорих, че чудесата, вълшебствата и героите са истински за тези, които вярват в тях. Всеки избира това, в което да приеме за истина и някои предпочитат да са здраво стъпили на земята, но аз се питам: „Не е ли хубаво понякога да се надяваме на доброто и вълшебното?“

Ако това да си възрастен е свързано с факта, че ставаш здраво стъпил на земята реалист, аз не искам да порасна! Искам да си седя на моя розов облак, на който да си почивам понякога от всичко негативно около мен. Защото не зависи ли единствено от нас самите как приемаме света…Като нещо, което е чудо или като нещо обикновено!?…Въпрос на нагласа, може би…?

И може би искам да апелирам към всички ни, бъдете деца, вярвайте в чудеса и не спирайте да сте убедени, че мечтите се сбъдват. Защото неслучайно Алберт Айнщайн е казал: „Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли не съществуват чудеса, а другият – сякаш всяко нещо е чудо.“ А аз днес, в тази прекрасна неделна октомврийска вечер питам: А Вие какво избирате?!

Пожелавам една усмихната и вълшебна седмица и не си забравяйте положителната нагласа вкъщи утре сутрин ;)!

5 blogging sins I am guilty of/ 5 блогърски грехове

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Май днес е ден за признания…Е, то истината не може да се скрие, но написаното черно на бяло си остава тук като едно напомняне за мен да не правя повече така…Дали!? Е, поне ще се опитам!

Първо, искам да уточня, че едва ли блогърските ми грехове са само 5, защото започнах Smileystylelady без предварително изградена концепция. Това може и да се приеме като грях №1, но аз не го възприемам така. Защо ли!? Защото не мисля, че „моето място“ трябва да бъде предварително планирано и да се превръща в някакъв род бизнес. Това съм просто аз, без претенции за нещо велико, но с идеята да съм искрена и истинска.

Та … след това въведение, директно преминавам към:

Грях №1 – Стоя си втора година на wordpress.com – тоест по всички правила отдавна трябваше да бъда просто smileystylelady.com например, но не…Май не е добре за откриване от търсачките и сигурно има още хиляди причини, но аз си се чувствам добре на wordpress и да, планирам собствен домейн (май така се казва), и може би е време да предприема нещо…Не знам, отлагането не е хубаво нещо, нали знаете  :)?

Грях №2 – Всеки път се каня да напиша страхотна About me страница, но…не стигам дотам – абсолютно съм наясно, че е важно някой, който за пръв път влиза в блога, да може да ме опознае по – добре чрез нея, да разбере коя съм, какво ме вълнува и какво искам да предам като послание чрез блога. Тук изобщо нямам оправдание и ще се опитам в най – скоро време да се поправя!

Грях №3 – Не си променям наименованието на снимките – което и ръководство за блогове да прочетете, ще разберете, че е важно да се именуват всички снимки за целите на SEO. Е, аз не го правя и го отчитам като грешка и сигурно не  е ок, но…да видим, ще добия ли навик, засрамена от написаното в тази статия 🙂

Грях №4 – Не пиша винаги за актуални и нови неща – това не съм убедена на 100%, че е „грях“, но аз и като цяло не харесвам идеята всички да пишем за едно и също. Съзнавам, че така понякога може да не съм актуална, но се надявам, че опитите ми на моменти да се отлича, няма да попречат на читателите ми да се насладят на съдържанието.

Грях №5 – Не винаги съм доволна от снимките в постовете – като цяло фотографията е много важна за един блог или такъв тип сайт. Аз обаче все още имам хиляди неща да уча и не знам докъде ще стигна. Опитвам се да бъда креативна и да опитвам различни неща, но не винаги съм ок с това, което се получава.  Не се оставям това да ме спира, най – вече защото всеки тръгва отнякъде и знам, че се опитвам да се усъвършенствам. Осъзнавам, че визуалното съдържание също е много важно и си обещавам, че ще се опитвам да подобря този аспект. 🙂

Е, излях си всичко и както казват: „Признат грях, половин грях!“. Със сигурност не съм перфектна, но всеки един мъничък успех – нови последователи и читатели, хубав коментар или споделяне на пост. ме мотивират, защото знам, че има смисъл и за някого там някъде може да бъда полезна и вдъхновяваща!

P.S. Взех идеята за поста от Ели от Maquilab, нейният може да прочетете тук.

P.S.2 – Знам, че имам още много грехове, но реших да не вземе да стане един твърде дълъг пост хахах 🙂

И все пак благодаря на всички, които ме четете и следите! Искрено се радвам на всеки от Вас!

♥♥

Приятна и спокойна вечер, усмивки!

I ❤ AUTUMN // TAG

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Как сте в тази така типична есенна неделя? Някои осъмнаха със сняг, вчера цял ден валя дъжд, а днес при нас в Пловдив вятърът усилено гони листата из града…Идеалното време да си стоиш вкъщи, да наблюдаваш играта на природата навън и да се наслаждаваш на почивния си ден!

Дали есента ми е любима? Е, няма да е честно, ако не кажа, че аз като че ли съм повече фен на пролетта и лятото, но не мога да отрека красотата на есенната палитра. Може би ми е малко носталгично все още и трудно се настройвам за уютни вечери вкъщи (аз обичам да съм повече навън), но съм сигурна, че съвсем скоро ще ме обхване и коледната треска и ще чакам с нетърпение всеки нов ден 🙂

За темата и въпросите от ТАГ – а днес искам да благодаря на Таня от TANIX`S HAPPY PLACE, а аз от своя страна бих искала да прочета отговорите на Злати от The Eyeliner Tragedy  и Михаела от Caramel Bear Blog а и всеки, който желае да сподели своето усещане за есен, разбира се 🙂

И без повече приказки, преминавам директно към:

1. Кое е нещото, което символизира началото на есента за теб?

Може би първият учебен ден. Може и да звучи странно, все пак отдавна не съм в училищна възраст, но с настъпването на 15 – ти септември аз лека – полека преминавам вече на есенна вълна. Дори вече с дете в училище си мисля, че това е още по – актуално. Прибираме се от почивка в началото на месеца и след една седмица бързо преминаваме в работен/училищен/градински режим.

2. Кое е любимото ти място през есента?

Паркът! Без колебание, особено в слънчевите есенни дни по обед. Нападали листа, прекрасни цветове, усещането за приближаващите студени дни и желанието на хората да насъберат колкото се може повече хубаво време и свеж въздух навън (това със свежия въздух не е особено вярно за големия град, но, прогрес, уви…)

autumn park

3. Есента е времето на свещите. Кой е любимият ти аромат свещ, който палиш вкъщи?

Тук може би ще изненадам някого, но аз НЕ паля свещи и нямам навика да купувам такива…Сигурно е странно, не знам, но и в последните години с малко дете вкъщи даже не съм се и замисляла 🙂

4. Коя е любимата ти есенна напитка?

Нямам някоя специална напитка, която да свързвам конкретно с есента, но тогава е времето, в което често посягам към чая. А и в блога може да си припомните поста ми с My favourite winter drinks/ Любими зимни напитки.

marhmellow and cocoa

5. Пухкави чорапи?

Навън ли!? Иначе всичко пухкаво е идеално за сгушване вкъщи 🙂 Чорапи, одеяла, чорапи и шалове…Предстоят студени дни и нощи все пак!

6. Сезонът на тиквата е все пак. Коя е любимата ти тиквена храна/напитка?

Не съм най – големият фен на тиквата, но обожавам тиквената крем супа на любимия. Рецепта тук. Даже се сещам, че съвсем скоро май ще почнем честичко да си похапваме! А това прословуто тиквено лате на Starbucks вече направо му се чудя дали е толкова вкусно или е някаква интернет истерия 🙂

7. Кое е нещото, което очакваш с най- голямо нетърпение през есента?

Няма нещо конкретно, което да очаквам. Обичам вечерите, прекарани вкъщи със семейството ми, когато си мързелуваме и почиваме. Обичам моментите, когато вечеряме в уютни ресторанти с приятели или пък пием топъл шоколад в някой късен неделен следобед. Та в този ред на мисли – да, очаквам с нетърпение всичко това и се надявам на прекрасна есен! А ако става въпрос за тази конкретна есен  – едно пътуване, до което остава по – малко от месец! Йеее!

autumn colors

Е, това бяха всички отговори от моя страна. Беше ми изключително приятно да отговоря и ми стана още по – есенно! Надявам се да съм допринесла и за Вашата усмивка и приятно прекарване на тези около 3 минути четене на поста! Желая спокойна неделна вечер, усмивки!

 

How I spend my weekend?/Какво правя през уикенда?

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Неделя вечер е и предполагам, че всички се подготвяме за началото на работната седмица. А дали сме се възползвали от уикенда пълноценно? Дали сме успели да свършим всичко онова, което сме запланували? Е, при мен не винаги се получава, но аз и обикновено не правя големи планове, защото това е времето, когато нещата трябва да се случват по – лежерно, без много бързане и напрежение. Уикендът е преди всичко време за семейството и любимите хора. През седмицата обикновено сме толкова заети, всеки със собствените си задачи, че си обръщаме време единствено вечер, за по час – два. Събота и неделя,обаче, са на първо място –  време за нас заедно…А какво точно правим, може да научите в редовете по – долу ↓

1. Спим до късно – радвам се, че Божидара и тя обича да си поспива и обикновено не ставаме преди 10 часа, особено, когато нямаме планове. Излежаване, закуска в леглото и мързелуване пред телевизора, поне час 🙂 Спокойно си изготвяме програмата.

20151007_093810

2. Пазаруване – е, за съжаление тук нямам предвид точно разходка в мола, но по – скоро минаване през хранителните магазини и плануване на седмичното меню.Неизбежно е, най – вече когато вечер единственото, което правиш след като се прибереш, е една бърза вечеря 🙂

3. Писане на постове – за мен уикендът е основното време, когато правя снимки, подготвям и планирам месеца/седмицата и пиша публикации. Винаги си оставям поне 3-4 часа, които да посветя на любимото хоби 🙂 В последния месец се занимавам вкъщи с едно обновяване и всичко е на кашони, така че снимките в статиите са сведени до минимум…но малко още остана и се завръщам с пъна сила, обещавам! 🙂

4. Разходки със семейството – особено в топлите, слънчеви и подходящи за прекарване време навън дни! Понякога се опитваме през уикенда да отидем на някое интересно местенце извън града или да покорим някоя екопътека (препоръчвам тази) , а друг път – просто се мотаем из парковете или на гребната база.

20170719_202117

5. Срещи с приятелки – любимо време. Малко трудно за организация, но неделните следобеди често намирам време за по кафе с момичетата или пък за по питие и някой пиано бар в съботната вечер. А повече идеи как да си прекарате незабравимо по женски, може да намерите в тази публикация цък. Такива моменти винаги ме зареждат изключително положително и ги очаквам с вълнение и нетърпение!

20170916_232107-01

6. Релаксирам – отделен пост с повече информация как аз си почивам може да намерите на този линк. Винаги си отделям време, което си прекарвам и самичка, за да мога да направя нещо любимо, необезпокоявана от никого. Закон! Повече за препоръчани от мен маски, прочетете тук, а любими филми тук и тук. Може би, ако трябва да напиша някъде и класация с книги, ще е доста дълга, но всичко, което ме впечатлява ще намерите и в секцията Lifestyle – TV, movies and books!

IMG_20170809_113104_323

А Вие как обичате да прекарвате почивните дни? Пътувате или оставате да отпочинете вкъщи? Кое ви е любимото нещо от събота и неделя и очаквате ли ги с нетърпение? Аз мисля, че не правя нищо особено и толкова интересно, но дори и само мисълта, че са почивни идеи и няма строг график, ме зарежда с повече енергия 🙂