My month in photos:May/ Моят месец в снимки: Май

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честит 1ви юни на всички дечица (някои пораснали, други – не още)! Пожелавам да запазим детските си усмивки, защото те са най – искрени и да се учим от децата около нас да гледаме света с малко по – розови очила и да приемаме всичко с тяхното удивление и вяра в доброто!

А какъв беше май…Емоционален! След април, през който пътувахме, имах рожден ден и прекарах време със семейството си, май беше месец за събирания с приятели. Кръщене, сватба, благотворителната инициатива, от която съм част и накрая завършването на детската градина от дъщеря ми. Е, отново със сигурност не беше скучен, а изпълнен с хубави преживявания и срещи с любими хора.

Май беше още разходки из природата, наслаждавайки се на топлите (вече) льчи на слънцето и на разцъфналата прелест. Във въздуха ухае на цветя, в парковете се чува песента на птичките и за мен това е идеалното време за разходки. Попивам си с очи и уши всичко около мен и нямам нужда дори от музика 🙂

Голям фен съм и на залезите 🙂 (както ще видите от снимките), най – вече, защото изобщо не успявам да стана за изгрева хихи. Но…има някаква магия в това да гледаш как слънцето бавно потъва в хоризонта и те „окъпва“ в „златна“ светлина или т.нар golden hour! А и след залезите следват … партитата, нали така?

Предполагам, че през летните месеци ще ме чака и едно мини ремонтче вкъщи (то не знам всъщност има ли мини ремонт, всичко си е свързано с много работа и хаос), затова и се заглеждам постоянно по някакви декорации.

И стига вече приказки, нека да обърнем внимание на малко снимки, а за повече, може да ме последвате в Instagram 🙂

20170503_194652-0120170514_09513320170524_133345-0120170523_143912-0120170517_120624-0120170512_124623-0120170507_133618-0120170514_205531-0120170527_204049-0120170520_230545-01

Снимки от сватбения ми тоалет може да видите в поста от понеделник тук, а снимки от завършването на Божидарка има във Facebook страницата на блога тук.

Май ни донесе обещание за лято, а вече си е време да навлизаме в същинското през юни, така че ви пожелавам горещи дни и нощи и не пропускайте да се отбивате при мен за добро настроение и усмивки. В блога винаги важи с пълна сила цитатът на Зиг Зиглър:

„Бъди полезен. Когато видиш човек без усмивка, дай му своята.“

…Така че,  надявам се, че съм Ви полезна, усмивки!♥

Meet the blogger: Q&A – Melina Mihaylova/ Запознай се с блогъра: Въпроси и отговори – Мелина Михайлова

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Днес е ден за гости, а аз с удоволствие „посрещам“ Мели от It is a Mells World. Защото тя  една прекрасна дама, с широка усмивка, обичаща животните, и както разбирам от отговорите, с огромна страст към козметиката. В нейния блог може да намерите най – разнообразна информация, свързана с красотата, но освен това и мода… а и надявам се повече лични статии, свързани с нея самата. В момента подготвя пост с отговори на зададени от читатели въпроси, така че сега е времето да я последвате и да научите още повече за света на Мели 🙂

А какво сподели тя с мен, може да научите в редовете по – долу↓↓↓


itisamellswolrd

Защо започна да списваш блог?

Ще започна от там, че един от първите ми спомени от детството ми е как си правя „вестник” с козметични съвети, майка ми до ден днешен лекичко ми се подиграва за него. Не помня колко съм била голяма – след запитване на генералния щаб, казаха, че съм била на около 4, когато съм могла да чета и пиша (мда…баба-учителка). А, пък като съм била на 2, при всеки случай, в който съм разгръщала вестник или списание и са ме питали какво чета, отговорът е бил „Как да бидем уби” (Разбирай – Как да бъдем хубави). Та, може да се каже, че желанието ми за блог датира отпреди повече от 25 години, хах J
Вече „пораснала”, идеята я обмислях от доста време, поне 4 години (доколкото си спомням). Често приятелки идваха при мен с въпроси какъв грим да изберат, какъв крем ще им препоръчам…Освен това майка ми е представител на Avon от 15тина години (ако не се лъжа) и у нас винаги сме били заринати с много козметика, която аз щастливо тествах. Първо започнах страница, посветена само на продукти Avon, но реших, че искам да е по-всеобхватен блог. Дълго време се колебах и се опитвах да се „престраша”, но все си мислех – че кой ще тръгне да ме чете точно мен?! Накрая реших, че имам нужда да правя нещо, което е различно от работата ми, за да се разсейвам и забавлявам и така се роди It is a Mells World.

Опиши блога си с 5 думи.

Личен. Семпъл. Искрен.

Какво ти дава вдъхновение/мотивация?

Други блогове, които чета, youtube-ъри, хора, които успяват в начинанията си, но най-вече – всеки един клик и лайк от хора, които посещават блога, фейсбук страницата или инстаграм. Сериозно – това, работата ти да достига до някого, да помага, да вдъхновява или да усмихва, е най-мотивиращото чувство … ЕВЪР! Добре, може би на второ място след това да видиш излекувано от теб животинче, но все пак!

Как успяваш да се организираш?

Опитвам се всичко да е планирано. Разхождам се с 3 тефтера с различни предназначения. Постоянно си правя списъци и планове…и накрая забравям списъците и плановете се променят. Миналата седмица, например, не можах да напиша планувания си пост заради забавяне на доставка, поради което трябваше да пусна планирания за следващата седмица материал…и от там нататък ми се обърква целият график, но какво да се прави – адаптация според ситуацията! 😀 С моята приятелка Ралица се шегувахме, че трябва да направим ивент агенция, която да кръстим „Изненада”, и да е с мотото „Е…к’вот’-такова!” след като се опитвахме добре да планираме нейното гостуване в Лондон. В резултат всичко, което можеше да се обърка, се обърка – трябваше да сменяме дати на билетите даже.

Какъв вид постове обичаш да четеш най – много?

Много са ми любими Monthly Favourites. Обощават най-добрите попадения на хората. Също така обожавам да чета и Q&A-тип постове – така опознавам блогърите и научавам интересни неща за живота и характерите им, а аз съм доста любопитен човек по природа. Трябва да знам всичко и трябва да го знам СЕГА!

Колко често може да очакваме постове от теб?

Старая се да поствам всяка седмица и за сега успешно се справям. Понякога имам повече от един пост готови, но си ги „пазя” за когато имам много напрегната седмица и нямам време да седна да снимам, обработвам и пиша.

Към момента кой е любимият ти пост? (Моля, вмъкни и линк към него)

Не мисля, че имам любим…всичките си ги обичам 😀 Но според статистиката хората за сега най-много харесват поста ми „Как да свалим боя от косата си без силни химикали”. Може би, ако трябва да избирам, ще се спра и аз на него, защото докато го писах трябваше да прегледам много снимки отпреди години, което донесе много спомени J
https://itisamellsworld.com/2017/02/16/how-to-remove-dye-from-your-hair-without-strong-chemicals/

Какво научи от времето, прекарано като блогър?

Ох, то това време никак не е много, ако го броим от пускането на първия ми пост, но ако трябва да обобщя, то бих казала, че много ме изненада това колко много хора ме подкрепиха и започнаха да следят блога ми…да, на фона на успели блогъри с хиляди последователи, моите не са много, но са далеч над това, което очаквах като реакция. Всички, и познати, и непознати, са изключително мили и …ъ…supportive!? (Не мога да измисля по-подходяща дума. Проблем, идващ, когато пишеш на английски и за първи път превключваш на български…не съм си забравила майчиния език, обещавам!). Друго нещо, което научих е, че трябва да се вслушваш в хората – аз, например, не мислех, че някой би бил заинтересован да проследи един ден в моята работа или въобще да пиша за професията ми, но се оказва, че това е един от най-исканите постове. В процес на разработка е в момента.

Какъв съвет би дала на някого, който желае да стартира блог?

JUST DO IT! Ще се изненадате колко хора всъщност ще искат да прочетат мнението ви! Интернет във формата, в която го познаваме днес, е невероятна възможност за споделяне на информация и трябва да се възползваме от това. Няма значение за какво ще пишете – само трябва да ви е на сърце. И петима души да четат блога ви, удоволетворението от споделянето е огромно…е, поне за мен – аз съм човек, който принципно не млъква, така че блогът ми дава прекрасната възможност да бърборя постоянно пред различна аудитория.

Какво е любимото ти нещо в блогването?

Вече споменах най-хубавата част за мен – говоря много и блогът ми дава свободата да го правя…ииии също така дава свободата на хората, които го четат да ме mute-нат, когато им е удобно (сигурна съм, че годеникът ми би бил много щастлив, ако тази опция съществуваше и на живо) 😀
Наред с това не искам да забравям и прекрасните контакти, които се създават – не съм предполагала, че ще „срещна” толкова много и готини хора, с които да си четем блоговете и да си приказваме и обменяме мнения. Супер яко е!

Как обичаш да прекарваш уикендите си?

Ох, много зависи колко е била дълга седмицата ми. Понякога е толкова натоварено на работа, че през уикенда искам просто да си седя вкъщи с половинката и да не правим нищо. Друг път пък сме с толкова плътен график, че нямаме време да си почиваме. Като е хубаво времето обичаме да излизаме с дрона (по някое време може да се наканим и да качим клипчета в YouTube от полетите), да се виждаме с приятели и просто да се разходим. През миналата година поне веднъж месечно имахме дълъг уикенд наред с другите почивки, през които летяхме до Франция, Ирландия, Фуертевентура или България. Намират се неща за правене J

Кои са първите три неща от твоя списък с желания?

Не мисля, че имам списък, тъй като нещата, които искам да правя са прекалено много – едно от тях беше започването на блога. Тези, към които се стремя в момента, предпочитам да запазя в тайна (по някаква нелепа причина така си мисля, че има по-голяма вероятност да се наредят така, както искам…)., но пък който следи страниците и блога ми, ще може да вижда всичко интересно своевременно J

Как релаксираш?

Зависи от момента, обичам да си играя с гримовете и да си планирам блог постовете, поради което и имам блог – възприемам го като начин на релаксация, а не задължение или тежест. Но най-релаксиращото нещо в момента ми е просто да седя, да си хапвам и да гледам любим филм, който съм гледала преди, за да не ми се налага да се съсредоточавам прекалено много 😀 Идеята е да мога да си изключа мозъка тотално и да не мисля за нищо, тъй като горкото нещо го експлоатирам жестоко по цял ден, особено като има по-тежки случаи…хм, тук май е мястото да вметна, че съм ветеринар и това е работата, която постоянно казвам, че е страшно изморителна 😀

itisamellswolrd1

Може да последвате Мели на следните линкове:

www.itisamellsworld.com

www.instagram.com/mellymihaylova

www.facebook.com/itisamellsworld

 

 

Digital Detox or how much time can you spend without your phone?/Дигитален детокс или колко време може да прекараме без телефона си?

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Още в началото на поста си признавам, че аз съм от хората, които като че ли са срастнали с телефона си. Сигурно през 15тина минути рефрешвам социалните медии и проверявам за имейли, нотификации и всякакви подобни разсейващи ме неща. Да, обаче в последно време забелязвах как го правя, не само когато имам свободно време, но и по навик почти непрестанно. И ако не сте се припознали в горните редове, направо ви се възхищавам…Компютрите, смартфоните и социалните мрежи дотолкова са обсебили ежедневието ни, че понякога сме твърде много „там“, без да обръщаме внимание на реалността, която се случва около нас. Миналата година в поста си: Повлияни ли сме от социалните медии?/Are we influenced by the social media? се опитах да се докосна до темата доколко се влияем и „живеем“ във виртуалната реалност и още тогава си поставих за цел да се опитам да се подложа на кратък дигитален детокс и да разбера „Мога ли всъщност без телефон и Facebook?“

facebook social media

Вие как мислите? 🙂

Всъщност дигиталният детокс представлява стратегия, която предполага максимално да изключим електронните устройства от живота си за определен период от време и да „презаредим“ съзнанието си. При мен предизвикателството беше замислено още в началото на годината и бях планирала докато сме на кратката круизна екскурзия да се опитам минимално да използвам телефона си. Тъй като така или иначе в открито море интернетът и телефоните излизат по – скъпо от обичайните роуминг тарифи, бях решила да изключа телефона си. Всички постове в блога бяха подготвени предварително и дори психически бях подготвена да не ровя много много, дори и на места, на които ще имам достъп до Интернет 🙂

Тук обаче се получи още по – добре, защото по път за летището аз установявам, че съм си забравила телефона и тъй като връщане не бе предвидено в програмата си останах напълно без телефон и интернет за цели 4 дни! (Тук е моментът да вметна, че се оказа, че телефонът ми е останал между седалките в колата и си ме чакаше чинно на паркинга на летището). А какво беше чувството?

Хм, ще излъжа, ако кажа, че първият ден постоянно се стрясках, че пропускам нещо, че нещо не е както трябва (нямах постоянно телефон в ръцете). Притеснено ми беше, че постовете няма да са по график (донякъде май бях права, защото постът за любимите цитати се оказа не съвсем правилно настроен от мен), но…това са разбира се, „бели кахъри“ както казват по – възрастните хора 🙂

Какво му е хубавото на дигиталния детокс? – И за да не навлизам само в лични подробности, ми се иска да се опитам да извадя няколко (за мен) важни заключения от прекараните 4! дни без телефон:

  • чувстваш се много по – свободен, без телефон не следиш постоянно за това кой какво е писал, какво ново по новините и прочие
  • оказваш се с повече време за хората около теб – в това сигурно доста майки ще се припознаем, но цъкането по телефоните в голяма част от свободното ни време , донякъде ни отнема от това да го прекараме с децата си, да ги изслушаме и да поиграем с тях. И при мен е така, признавам си!
  • особено на почивка, когато няма нужда от строги графици, не си гледаш постоянно часа и входящата кутия за нови съобщения и задачи.
  • отърсваш се от преживяванията на всички приятели, които се споделят в мрежата и се съсредоточаваш върху твоите собствени.
  • оценяваш песните на птичките (в моя случай гледката на вълните)
  • когато седнеш в заведение се наслаждаваш на обстановката около теб с изчистено съзнание и не се забиваш да ровиш в телефона. Познато, а? 🙂

Сигурно мога още много да разсъждавам по тази тема и все пак в заключение ще кажа, че моят личен опит да се откажа за малко от социалните медии и интернет комуникации беше успешен и бих повторила. Това, което може би ми липсваше, бе камерата на телефона, защото на моменти ми се искаше да уловя нещо точно определено за секунди, но не смятам, че това е голяма драма. Това, което ми помогна на мен беше фактът, че съм на ново място, тоест поглъщах с всички сетива това около мен и може би това, че нямах телефонен апарат с мен, тоест никакъв достъп до Интернет и не се разсейвах от разни получени нотификации на екрана.

Със сигурност е трудно съвсем да се изключиш от всичко, но не е лошо понякога за ден – два да си спрем достъпа до интернет, да отидем на някое прекрасно място и да си починем качествено, Защото, съгласете се, каква почивка може да е, ако постоянно сме в търсене на перфектната локация за идеалното селфи, което да постнем в Instagram 🙂

Аз лично планирам да пробвам отново за някой уикенд през лятото и се надявам да успея отново да издържа, този път без да забравям телефона си, а да тренирам волята си 🙂

digital detox

Ще се радвам, ако споделите опит по темата както и по какъв начин успявате да се дистанцирате от социалния живот онлайн, за да се посветите на любимите хора? Защото щастието със сигурност не се крие в лайковете, а във възможността да споделяме прекрасните си преживявания със семейството и истинските приятели не през екраните, а в реалния живот!

My month in photos: April/ Моят месец в снимки: Април

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Цветен, зареждащ, вълнуващ…това за мен беше април! Със сигурност ще го повтарям и ще разказвам още дълго време, защото прекрасните изживявания бяха много и най – вече, споделени със семейството ми. А от това по – хубаво няма! Радвам се, че тази година се престрашихме да направим нещо, което аз доскоро не съм си мислила, че ще направя (пътуването с кораб) и че реших за рождения си ден на първо място да си подаря спомени, а не само вещи!

Април беше още… –  една страхотна пролет! Цветове, багри и цъфнали растения и кой може да остане равнодушен пред природната красота!?…Горда съм от себе си, че успях да продължа с ходенето във фитнеса по няколко пъти седмично, защото май досега никога не съм била сериозна в това отношение!

А за какъв месец май си мечтая – за великолепен! Отново предстоят хубави емоции – сватба, благотворителното събитие, което организираме всяка година и за край – завършването на детската градина на Божидара! Надявам се само на късметлийски дни и на усмихнати лица около мен!

20170404_175224-0120170405_133423-0120170412_123545-0120170412_190720-01image-0-02-05-ae6eaf6be2f4f3fe26b74c6c36162f7f2d1093191f667086caebeec7a5d7ce9e-V-01image-0-02-05-3647e86140bc4856813cbb4ab2a19b9c4df90da32c18176bdcfa30595ef14a27-Vimage-0-02-05-a68ac3b2a698ba931b66b94ab02d033961516cdc9ab010eeded63f049a60c68a-V-0120170410_12255220170408_142158-0120170411_211846-1

Рожденият си ден прекарах с Божидарка в мола, гледайки приказната история на „Красавицата и звяра“, защото всяко момиче заслужава да си помечтае да бъде принцеса! Малко снимки може да видите в тази тема:I am 32 already: The Good and The Bad!/ Вече съм на 32: Какво му е хубавото и какво лошото!

Снимки от посещението ни в Барселона може да намерите тук , а съвсем скоро ще е готов и разказът ми за Марсилия.

Пожелавам на всички Вас, усмивки, един прекрасен МАЙ, изпълнен със смях и хубави емоции…Защото май е обещание – за лято, за дълги вечери с любими приятели и за дъха на морето!

И помнете – не отлагате нищо, защото както е казал Кенеди:

„Ако не вие, кой?

Ако не сега, кога?“

Най – хубавото време може би е точно днес, от нас самите си зависи!

Meet the blogger: Q&A – Zlatina Bobotzova/Запознай се с блогъра: Въпроси и отговори – Златина Бобоцова

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Сигурно не знаете, че днес е предпоследният четвъртък от месеца, то кой ли освен мен ги брои…!? Ноо е време за виртуална среща с още една прекрасна дама – Злати от The Eyeliner Tragedy. Май ви бях споделяла в поста за  My beauty sins/Моите козметични грехове, че аз съм пълна трагедия с очната линия, така че тотално се чувствам на място в кътчето на Злати :).

Много козметични ревюта (полезни!), грим вдъхновения и добро настроение може да намерите при нея. Тя танцува и живее в следващия ми любим град след Пловдив – Варна и си мисля как някой ден ми се иска да я посетя, че не съм навестявала морската градина от две години поне :)!

И колкото и да обичам да се отклонявам в приказки, май е време да ви презентирам и нейните отговори:


Защо започна да списваш блог?

Много от приятелките ми задаваха голямо количество въпроси, свързани с гримове и декоративна козметика и накрая се реших. Началото положих през януари 2016.

Опиши блога си с 5 думи.
Красота, грим, усмивки, позитивизъм, очи

Какво ти дава вдъхновение/мотивация?
Вдъхновението ми се появява най-вече, когато мина покрай витрина на магазин за козметика или видя красиво гримирана жена. И в някои случаи, когато очаквам дъъъълго време нов продукт на любим козметичен бранд.

Как успяваш да се организираш?
Трудно-почти невъзможно!
Но нали съм superwoman, пилотирам (успешно и без сблъсъци засега) покрай задачките, тренировките, домакинската работа и блога.

Какъв вид постове обичаш да четеш най – много?
Аз съм голям фен на ревютата и първите впечатления за даден козметичен продукт.


Колко често може да очакваме постове от теб?
Старая се да пиша един път седмично, за жалост ми е много трудно да фиксирам точен ден от седмицата, в който да се случва това…

Към момента кой е любимият ти пост? (Моля, вмъкни и линк към него)
От моите постове- този за любимата ми палитра на Tarte

http://theeyelinertragedy.blogspot.bg/2016/10/tartelette-amazonian-clay-matte-palette.html

Какво научи от времето, прекарано като блогър?

Че трябва да си сериозен и редовен, в това което правиш  и да си склонен да експериментираш без страх.

Какъв съвет би дала на някой, който желае да стартира блог?
Просто да започне-началото е леко трудно и объркващо, но всичко се надвива с малко ентусиазъм и усмивки (и мноооого гримове)!

Какво е любимото ти нещо в блогването?
Моята голяма страст е декоративната козметика, а изпробването на нов продукт винаги си е голяма тръпка.

Как обичаш да прекарваш уикендите си?
Прекарвам ги далеч от лаптопа и с любимия ми мъж. Обичаме да сме сред природата. Аз се увличам много от планината и морето, имам и разнообразни алпинистки мечти/планове.

Кои са първите три неща от твоя списък с желания?
Да се кача до най-високия връх.
Да бъда в колаборация с Tarte.
Да се срещна с възможно най-много различни хора/култури и да успея да приема в сърцето и живота си поне малка частица от всичко срещнато/преживяно.

Как релаксираш?
Правя йога, танцувам и слушам музика.

Facebook-

https://www.facebook.com/theeyelinertragedy/?fref=ts

Blogger-

http://theeyelinertragedy.blogspot.bg

Instagram-

https://www.instagram.com/inna_bobotzova

И така…, ако вече не сте, бързо да я последвате, за да сте в крак с най – новите постове. Също така ви предлагам да си припомните и предишните постове по темата:

Meet the blogger: Q&A – Zornitsa Simova/ Запознай се с блогъра: Въпроси и отговори – Зорница Симова

Meet the blogger:Q&A – Margarita Russeva/Запознай се с блогъра: Въпроси и Отговори – Маргарита Русева

Meet the blogger: Q &A – Julieta Nikova/ Запознайте се с блогъра: Въпроси и Отговори – Жулиета Никова

I am 32 already: The Good and The Bad!/ Вече съм на 32: Какво му е хубавото и какво лошото!

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Във вторник пораснах с още една година…дали пораснах или остарях май си е въпрос на гледна точка, но аз категорично отказвам да се приема единствено и само като възрастен. Честно казано като се погледна в огледалото оттам изобщо не ме гледа майка на почти 7 годишна госпожица, а по – скоро безгрижното момиче на 20 например…Дали обаче е така? Наистина ли изглеждаме на колкото се чувстваме и откога годините започват да оставят следите си върху нас?…Все въпроси, на които май нямам точен и еднозначен отговор за всички ни, но днес ми се иска да споделя с Вас, мои приятели, малко лични размисли по темата за това, което на мен ми носят като усещане моите 32 години 🙂

ЛОШОТО на годините:

  • Кожата вече не е опъната и на места се появяват онези малки бръчици, в които се взираме с притеснение всеки ден пред огледалото.
  • Тялото ни се нуждае от спорт и поддръжка – ФАКТ, дори и да сме се радвали на добра фигура, доказано е, че с годините метаболизмът се забавя, така че ако искаме да продължим с начина си на хранене, добре е да включим спорта в програмата си.
  • Сънят също е важен! – едно е на 18 да танцуваш до зори, но на 30+  на мене вече си ми трябва цял ден за релакс след това. Ако не си поспя поне 8 часа на денонощие, сенките под очите веднага са налице :). Тук поне на помощ винаги идва макиажа.
  • Очакванията на всички към тебе се повишават – сватба, кариера, дете, след това още едно…и така до безкрай. Тук обаче аз си казвам: СТИГА, най – важното е какво искам АЗ и как си представям АЗ моя живот!

ХУБАВОТО на годините:

  • Хубавото на тези бръчици на 32 години е, че основно май само ние самите си ги забелязваме :).
  • Научаваш се да цениш важните неща – тези, които имат смисъл и остават във времето.
  • Разбираш кои са истинските ти приятели – с годините неизменно преживяваме много ситуации, в които имаме нужда от хората до себе си и именно тогава, в хубавите и лошите моменти, изживени заедно, разбираме кой е винаги до нас да споделя радостта ни и да ни бърше сълзите, когато е нужно.
  • Оценяваш силата и подкрепата на семейството – и докато като млади най – често си мислим, че нямаме нужда от никого, с годините разбирам колко много разчитам на моралната подкрепа на роднините си и колко е ценно времето, прекарано с тях.
  • Научаваш какво те прави наистина щастлив и това, което можеш да си подаряваш на всеки рожден ден е „да правиш повече от нещата, които те радват“.
  • Чувствам се по – уверена в себе си и възможностите си

Тук може би мога да продължавам още, но основният ми замисъл по темата е преди всичко да споделя, че за мен годините вече са просто цифра, от която няма как да избягам и само мога да направя така, че когато погледна назад, да намеря там прекрасни спомени и незабравими моменти. Защото живеем тук и сега и независимо дали сме на 20, 30, 40 или 50 ние заслужаваме да обърнем внимание на доброто и позитивното, които всяка една година ни носи.

Благодарна съм, че успях да прекарам още един рожден ден, споделен с моята дъщеря и да направим нещо, което и двете смятахме отдавна – да гледаме една приказка и да се пренесем в света на принцесите и вълшебствата. Защото детското в мен винаги ще е там и ще ми напомня да не забравям да вярвам в чудеса!

Благодаря Ви, усмивки, че четете блога ми!

My month in photos: March/ Моят месец в снимки: Март

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Вече е априиил!!! Yay! Април е моят месец, защото тогава съм родена и тази година специално ме очаква и нещо ново и вълнуващо…Какво е то, ще разберете скоро, а аз с този пост днес все пак обръщам леко поглед назад към изминалия месец. Така че без повече отклонения преминавам право към целта…:)

Какъв беше март за мен? С една дума: Пролет! Още от началото му буквално можех да почувствам разбуждането на природата и да се насладя на красотата, която се разкри пред мен. Разбира се, природният ренесанс изобщо не ме остави равнодушна и гордо мога да заявя, че точно през месец март успях да положа началото на една рутина, която се надявам да се превърне в целогодишна :). Нещо, лично за мен, което е обещание към мен самата за по -здравословен живот, движение и надявам се, гаранция за тонус и винаги добро настроение. За какво точно обяснявам ли…е, с една приятелка, след доста колебания, си взехме карти за посещение на фитнес център, в който се посветихме за начало на груповите занимания – йога, пилатес и др. В момента сме доста мотивирани и се опитваме да си създадем навик, защото спортът има значение и ми се иска винаги да бъда мотивирана да се грижа за тялото си, а и за духа си! Споделям и тук, за да имам стимул пред себе си и всички вас да не се отказвам 🙂

Март още в началото започна с разходки из природата и хубаво време и както ще видите от снимките с много поводи за усмивки 🙂 Ако сте пропуснали поста ми за разходката до Карлово, може да погледнете снимки оттам, а останалите ще бъдат също една кратка разходка из месец март през моите очи и камера. Март беше още „женският“ месец, в който аз намерих вдъхновение в Коко Шанел и съм си сложила в читателския лист нейната биография. Красиви залези, приятна вечер с приятели и десерти за разкош…какво още!?…Надникнете по – надолу ;)↓

wp-1491127210199.jpgwp-1491127282100.jpgwp-1491127210183.jpgwp-1491127521701.jpgwp-1491124858298.jpgwp-1491121476393.jpgwp-1491124896269.jpgwp-1491059838580.jpgwp-1491059838635.jpgwp-1491059838638.jpg

И ми се иска да завърша този пост с един мотивиращ цитат, който за мен важи не само за спорта, а и за всяко ново начинание, което предприемем:

„You don’t have to be great to start, but you have to start to be great!“- Zig Zagler

Не се страхувайте да започвате всичко, което някога сте си мечтали и желаете, усмивки! Никога не се знае докъде може да стигнете и не бива да подценявате собствената си мотивация и воля! Увереността или (само)увереността за мен лично никога не е било негативно качество, а напротив, понякога дори и по – голяма доза е за предпочитане, за да ни даде стимул да постигнем целите си! И ако нещо съм научила за скромните си години, то е, че нещата, които силно желаем могат да се получат, но само ако работим здраво за тях…Дали в спорта, работата, връзките…всичко е свързано с работа, упоритост, воля и разбира се, с най – важното  – с първата стъпка, която сме се осмелили да направим, дори понякога да не сме били сигурни в крайния резултат!

Пожелавам ви прекрасен април, усмивки!