My month in photos:November/ Моят месец в снимки: Ноември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Ноември си отмина, а аз съм толкова развълнувана за декември, че дори не осъзнах кога…Белязан беше от хубаво преживяване под формата на пътуване, за което сигурно ви писна да четете и слушате, но няма повече, обещавам :)! Само още малко снимки ще споделя, за да изпратим подобаващо месеца.

Няма да пиша повече за Италия, защото споделих достатъчно ТУК и ТУК , но ми се иска да попиша малко за ноември като усещане…Късна есен, пожълтели листа, уютни аромати и предусещане за празници! Точно, не много кратко и ясно…Някак си като че ли всеки бърза през него, за да дойде декември и да се подготвим за Коледа и изпращането на 2017 – та. За мен като цяло дните напоследък са толкова наситени с нови и забавни неща, че имам чувството, че съм на една въртележка, която яко ме превърта напред. Но това е хубаво и мисля, че дълго време чаках, за да се кача на нея :)!

Оставям ви да си насладите на още някои непоказвани кадри и ще се радвам с по една снимка и вие да представите вашия ноември  🙂

20171104_090654.jpg20171103_114327.jpg20171103_112127.jpg20171104_094504.jpg20171103_201106.jpg20171105_191332.jpgIMG_20171125_121531_343.jpgIMG_20171129_154141_041.jpg20171114_143553.jpg

И за край си оставям една есенна панорама от Градската градина в Пловдив, защото днес (поне при нас) беше истински пролетен ден и единствено пожълтелите листа по дърветата ни напомняха, че всъщност времето за коледна украса и подаръци е съвсем близо!

Пожелавам ви приятна неделна вечер, усмивки и прекрасна седмица!

 

Advertisements

My month in photos: October/Моят месец в снимки: Октомври

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Съвсем като на шега октомври си замина, а аз съвсем не го усетих. Завладяна от задачи, от търчане напред – назад и опитвайки се да се справя с всичко, малко се поизгубих 🙂 Е, още днес пред мен се очертава нещо много приятно, с което ще започна месец ноември и надявам се ще успея да презаредя батериите 🙂 Къде, какво…съвсем скоро!

А дотогава ви оставям в компанията на няколко снимки от октомври, които най – подходящо бих именувала „есен в града“ – цветна, пъстра, да ти се иска по цял ден да си навън и да те гали слънцето и да те роши вятърът. Е, в последните дни не беше съвсем така, а и вече си му е време на слънчо да се поскрива, но аз се надявам искрено, че тази зима няма да е като миналата, в която един месец не можех да си изкарам колата от леда 🙂

20171021_153149-01.jpeg20171016_155427-01.jpeg20171016_095901-01.jpeg20171022_133715-01.jpeg20171016_144812-01.jpeg20171020_203705-01.jpeg20171015_190805-01.jpegIMG-26f35090a9cbb5e57fe4893a495fbb55-V-01.jpeg

Не искам да бъда многословна, а и без това съм малко развълнувана, така че завършвам с една мисъл, която не е лошо да си я повтаряме често : „Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре. „

И аз така…надявам се, че утре ме очаква един прекрасен невероятен и…още няколко такива прилателни ден! Пожелавам ви го и на вас, усмивки!

My month in photos: September/ Моят месец в снимки: Септември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

На 1ви септември миналия месец аз и моето семейство бяхме на морския бряг и прекарвахме там лятната си ваканция, а днес – около 30 дни по – късно, всичко вече е доста по – различно 🙂 Когато споделих една от първите ни снимки на плажа във Facebook, я бях озаглавила „Make it a Septemer to remember“ и съвсем като на шега, то така се и оказа.

Септември беше месец, наситен с много нови крачки напред. Не бих казала, че имам достатъчно снимки, просто защото от толкова наситени преживявания нямах ни най – малкото време да се спра за миг и да го запечатам на телефона или апарата.

Вече знаете от поста Best of the week #38 – An emotional week, how to recognize poor quality clothes and more…, че тази година беше първият учебен ден на Божидара, съответно и голяма емоция за семейството. През тази седмица беше и моят първи работен ден на едно място, където много желаех да бъда. Радвам се, че и блогът беше този, който допринесе аз да се чувствам достатъчно уверена, че мога да се справя и с новите предизвикателства. А какво точно правя…е, скоро ще разкажа повече. Само ще отбележа, че за момента всичко е много вълнуващо, интересно и с нетърпение чакам всеки нов работен ден!

Септември беше и месецът, в който предприехме дълго освежителен ремонт вкъщи. Като че ли този път попаднахме на правилните хора и се надявам накрая всичко да се получи така, както си го представям. Измежду цялата тази вихрушка, се радвам, че намерих и време да отида на едно участие на Миро и да се видя с приятелки, но със съжаление отбелязвам, че през останалата част от месеца не успях да видя почти никого. Определено работният режим не е лесна работа и отсега умувам как ще се завърна и към пилатеса. Органайзерът ми е пълен със задачи, а точно как аз успявам да се организирам, може да намерите тук. Обещавам, че ще направя всичко възможно да не оставям блога, защото наистина с времето осъзнавам колко много ми е дало това наглед лесно и приятно хоби. Затова и призовавам: Ако понякога се замисляте да направите нещо подобно, не се чудете: изразяването ви на лист хартия или в онлайн пространството, може само да ви помогне – да разберете по -добре себе си и да откриете какво ви прави щастливи.

И май вече ще приключа с приказките, за да ви покажа няколко снимки от този така „богат“ на събития за мен месец. Ако сте пропуснали поста ми за почивката, може да го намерите тук, а аз ви оставям в компанията на снимките от септември:

20170904_194516-01.jpeg20170903_193639-01.jpegimage-0-02-05-7938ad092b9a38ebe571cb0dc5eec0818db7436196915d09fe1fa4d1cfa05291-V.jpgIMG-ba689d3eaf25235915b8da2c22b73fad-V.jpg20170903_100659-01.jpeg20170921_210052-01.jpeg20170921_205957-01.jpeg

Последните снимки са от едно прекрасно място, където празнувахме рождения ден на близък приятел – ресторант „Щастливци под тепето“ и ми се иска, ако идвате до Пловдив, да препоръчам да го посетите. Атмосферата е изключително уютна, а менюто – интересно и вкусно!

И…май това беше, скромно, но с много новини и текст 🙂 Май трябваше да именувам статията  нещо като“ Life update“, но се надявам, че все пак съм успяла да ви покажа нещо ново!

Нека октомври да е прекрасен и вълнуващ, усмивки!

My month in photos: August/Моят месец в снимки: Август

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

…и добре дошъл, септември! Усеща се вече във въздуха, особено през последната седмица, как август бавно отстъпва и прави път на първия месец от есента 🙂 Е, това не е толкова лошо, когато си си прекарал хубаво през лятото и си натрупал много нови спомени и преживявания, които да те зареждат положително през по – студените месец. Обичам кръговрата на природата и като че ли не бих заменила усещането за смяната на сезоните.

А август за мен беше…пълен! С какво ли…, може би ще се запитате, а аз без колебание споделям: с положителни емоции. Успяхме да отскочим до любимата Варна и дори успяхме да открием ново местенце наблизо, което живот и здраве ще посетим пак (Weekend in Albizia Beach Hotel, Varna and OOTD/Уикенд в хотел “Албиция Бийч”, Варна ). След това изкарахме уикенд в планината с компания и не мога да опиша колко ни беше весело за пореден път. Децата пискаха и се гонеха на воля, ние успяхме дори да помързелуваме и да се насладим на природата около нас. Защото планината е магнетична с високите върхове, зад които бавно се скрива слънцето и с безбройните аромати на цветя и бор, които се носят във въздуха. Този път бяхме малко по – далече от цивилизацията (поне за мен) и се събуждахме единствено с песента на птичките или виковете на децата рано сутрин 🙂 А ако искате само за кратко да се откъснете от големия град, припомням поста си за една екопътека близо до Смолян, където спокойно може да прекарате един ден в пикник и разходки (тук).

Август беше още среща с приятелка от гимназията, която не съм виждала от години и нейните дечица. Много се радвам, когато и нашите деца се сприятеляват и намират нещо общо, дори и говорещи на различни езици 🙂 Тя успя да ни събере за един женски ден и чакам с нетърпение следващия път, когато имат възможност да посетят България…Или пък ние им отидем на гости 🙂

Е, не мога да пропусна в разказа и МЕГА събитието на сезона – разбира се, рожденият ден на Божидара…Вие за нещо друго ли се сетихте? 🙂 Вече ще си имам ученичка, а тя беше във възторг от партито си. Честно казано, единствено това има значение, когато си родител – да виждаш детето си щастливо. Малко лирическо отклонение със 7 things that make me a proud parent/ 7 неща, които ме правят горд родител може да си припомните на линка 🙂

А тъй като аз завършвам август на морето, не мога да не Ви залея с още някоя и друга снимка от там 🙂 Отново сме на Дюни и се надявам на прекрасни залези на морския бряг. Защото август е почивка, мързеливи дни, които се превръщат в луди вечери с приятели и поле за незабравими преживявания. Надявам се да сте се възползвали максимално и да пристъпите с усмивка и също толкова голямо очакване и в септември.

20170803_201506-0120170804_202006_Richtone(HDR)-EFFECTS20170811_200502_Richtone(HDR)20170812_110955-01

IMG_20170816_182404_32520170823_181941-0120170817_20075620170817_18565720170801_210338-01

Искам също да споделя и любимият си десерт за сезона….пистачио с малини от Happy 🙂 Много е вкусно и препоръчвам  за любителите на сладкото 🙂 А съвсем скоро съм подготвила и публикация с няколко предпочитани от мен напитки. Stay tuned! 😉

Да Ви е сладък септември, усмивки!

 

My month in photos: July/Моят месец в снимки: Юли

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Август ее! Моето малко момиченце ще става на 7 след две седмици, а за нас лятната почивка още предстои…Е, как да не съм развълнувана :)! Като цяло, лятото за мен и моето семейство винаги е изпълнено с емоции, защото освен традиционното време за почивка, имам цели два рожденика в семейството, а и още десетки приятели. Всичко това превръща горещите месеци в моменти, изпълнени с веселие и усмивки. С нетърпение отварям очи всяка една сутрин, защото вярвам, че предстоят само хубави неща 🙂

Юли е един от тези месеци, в които човек усеща лятото в целия му блясък и въпреки че още не съм стигнала до морския бряг (съвсем скоро предстои), успяхме да си „откраднем“ няколко дни, за да отскочим за дълъг уикенд до планината. Посетихме Смолян и околностите и се разнообразихме доста добре от жегата и лудницата в града. Склоновете, оцветени в зелено, свежестта на въздуха и мириса на гора няма как да не те заредят положително. Успяхме да „покорим“ една еко пътека, за която ще има отделен пост и честно казано след ходенето се чувствах толкова добре и заредена, че се чудя защо не го правим по – често. Понякога се улавям, че уикендите го караме твърде мързеливо и ги прекарваме в дълги обеди, прерастващи в срещи на по кафе и после вечери (често по моловете). Това, разбира се, не е лошо, но движението и срещата с природата е незаменимо! През август също имаме планиран един уикенд в Родопите, така че се надявам всичко да се нарежда!

През целия юли с Божидара бяхме редовни посетители на парковете и тази година дори вече мога да се похваля с приятно седене на пейката и четене на книжка, докато вече голямото ми момиче кара ролкови кънки и играя с приятели. През лятото се опитваме да прекарваме максимално много време навън (извън обедните часове) и да събираме слънчеви лъчи, защото през есента всеки вече ще има задължения.

Успяхме да отскочим и до София – до Икеа и Ринг Мол, където бях много впечатлена от една от консултантките на детския щанд в Notos Galleries. Още, когато ни попита дали имаме нужда от помощ и почна да предлага стоки, без да се натрапва, бях убедена, че искам да си купя нещо :). Отбелязвам го, защото напоследък толкова рядко попадам на такива хора, че свеждам пазаруването офлайн до минимум. А е толкова хубаво да случиш на човек, който познава това, което предлага и с финес да успее да ти продаде нещо, което да харесаш и да знаеш, че сам няма да си го откриеш 🙂 Това беше малко лирично отклонение, но ми се искаше да го споделя 🙂

А за Икеа…харесах си един полилей с…нещо като хартиени цветя, но нямам къде да си го сложа! Според мъжа ми е кич, но на мен си ми харесва :(…Вие какво ще кажете? Само ми трябва голяма стая 🙂

Общо взето, юли беше прекрасен месец, а съм още по – развълнувана за август! Обичам да е лято, наистина някак всичко е изпълнено с живот! 🙂

20170725_114920-01

20170701_110854-0120170713_174804-0120170723_111716-0120170722_190619-01image-0-02-05-271559623b5db0ef3ccea00e849c46a47ffe8bf06e5fb690742f01b22764296f-V

20170730_150653-0120170730_152828-01-0120170730_180308-01

И за завършек на днешния пост умишлено избрах тази снимка, защото на всички пожелавам пътешествия през лятото, дори да са в близост до града, в който живеете – пътувайте! Зареждайте се със спомени, хубави моменти и се наслаждавайте на всичко, което е около Вас!

Приятна вечер, усмивки! ♥

Best of the week #28 – Fashion, travel, positive vibes and more…

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Надявам се, че сте погледнали вкусната идея за вечеря от вчера. А в случай, че не ви се готви днес, предлагам да си вземете питието в ръка, да се изтегнете удобно и да се разтоварите от работния понеделник в компанията на няколко линка, които подбрах за вас. Този път съм наблегнала на модата, пътуванията и снимките на плажа. Аз все още снимки оттам нямам, но се наслаждавам на всяка една на моите приятели. Обожавам да гледам водата и за мен тя винаги е действала успокояващо. Предполагам, че още от дете съм запазила еуфорията, която изпитвам винаги, когато видя синята шир, блеснала пред мен още по пътя от колата. Така се чувствах и като пътувах за пристанището в Италия, а на прозореца в каютата или на палубата можех да стоя с часове и просто да наблюдавам това безбрежно синьо! Но…днес няма да има линк точно за морето, а…

1. „Как да изглеждаме по – фотогенични по бански?“ – в един от по – старите постове (тук) имаше няколко полезни съвета как да застанем в подходяща поза за снимки, но едно е да се снимаме в любим тоалет, който подчертава предимствата ни, а съвсем друго – разголени по бански. Поне аз, въпреки че се чувствам добре в тялото си, не се престрашавам да публикувам снимки по бански. Винаги се фокусирам върху нещо, което не ми се струва съвсем естетично. Е, на линка по – долу има няколко примера каква поза да заемем, за да представим фигурата си в по – добра светлина. Вие бихте ли пробвали? Аз още обмислям… 🙂

http://lazara.bg/razvlecheniq/kak-da-izglejdame-po-fotogenichni-po-banski/

2. И след като задължително сме сложили банския в куфара, време е да прибавим и останалите дрехи и аксесоари, за да сме ослепителни във всеки един момент от почивката ни. Да, обаче най – често пълним толкова много пътната си чанта, че прилагаме всякакви странни трикове и пози, за да я затворим. Някой да се разпознава в описанието? А като се замислим, тъй като прекарваме по – голямата част от деня на плажа, значи всъщност не са ни нужни 10 рокли или пък пък 5 пасващи към тях чифта официални сандали… Затова и си струва да погледнете: “ 5 съвета как да пътувате по-леко и с малко, но ефективни дрехи и аксесоари“:

http://www.momichetataotgrada.com/article/5-sveta-kak-da-ptuvate-po-leko-i-s-malko-no-efektivni-drexi.html#.WWITjIjyjIU

Май приключвам с темата за почивката за момента, за да се прехвърля на любимото на почти всяка жена…пазаруване:

3. „13 Shopping Mistakes You Should Stop Making“ – често предлагам такива линкове със съвети за пазаруване, най – вече, защото вярвам, че може да се научим да „пазаруваме правилно“. Слагам го в кавички, защото не съм убедена, че има такъв израз, който да оправдава купуването на н- тата на брой рокля, но в случай, че сме безнадеждно влюбени в нея…защо не? Особено ако тя е нещо, което може да носим в различни случаи, направена от качествен плат и с добра кройка, която да „гали“ фигурата ни например :), тоест пазете се от грешките, които често правим:

http://www.whowhatwear.co.uk/shopping-mistakes-over-30/slide7

А още полезни съвети за пазаруването на разпродажби, може да прочетете точно тук

4. А като си пишем за мода и в контекста на завръщането на chokers и тенденциите от 90 – те, въпросът е дали е дошло време за „Завръщането на ниската талия“ …Аз май предпочитам нормалната напоследък, а си спомням, че тогава постоянно носех дънки и панталони, с които сега не би ми било особено удобно да седна…още повече, ако са съчетани с актуалните crop tops 🙂 Със сигурност ще мога да ги съчетая подходящо и се надявам поне да не излезе и бельото на показ, защото това не е нещо, което ми се струва привлекателно.

http://codefashion.bg/zavrshhaneto-na-niskata-taliya

Все пак въпреки че модата се върти, 2017 – та не е 1990 и си мисля, че съм се поучила от грешките си като тийнейджърка и почитателка (тогава) на Кристина и Бритни 🙂

5.“Имам две причини да се събуждам сутрин – първата е, защото не ми се спи повече, а втората –  защото ми се живее!“  – Чарлз Буковски

И стига вече писаници…нека живеем! Навън е лято, времето е чудесно, радвайте му се и използвайте всеки повод да усмивки!

inspiration pic

 

 

My month in photos: June/Моят месец в снимки: Юни

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Посрещнахте ли изгрева в първото утро на юли? Аз си признавам без бой, че изобщо не съм от хората, които могат да стават рано и сигурно затова изгревите, които съм видяла, се броят на пръсти…Хм, залезите са друго нещо…

Всеки път си казвам, че ще стана по – рано, особено когато съм на морето и въздействието на слънчевия диск, бавно издигащ се на хоризонта, е по – голямо, но всеки път претърпявам неуспех :). Е, надявам се, че животът е пред мен и може би още следващият месец ще споделя някой изгрев, макар и не първоюлския 🙂

А ако се върнем към юни, къде изчезна този месец? Имам чувството, че вчера ви разказвах в поста за май за завършването на Божидара 🙂 А той всъщност си мина съвсем неусетно, без да е белязан от големи събития, но изпълнен с ежедневните малки радости от игрите в парка, разходките в града, хубавото настроение и все още свежестта на утрините.

Юни е за мен очакване…на същинското лято, на почивката, плануване на пътувания, на малки „бягства“ от града за уикенда и на ваканционните вечери, където не бързаш за никъде. Почивката на море е организирана, планирани са и няколко дни в любим морски град, за да се видим с приятели, които ни липсват; един уикенд на планина, където да избягаме от Пловдив и да презаредим, а и защо не за кратък дигитален детокс отново 🙂

Юни беше месецът, в който отворихме кутията с даренията от благотворителното мероприятие “ Моето сърце е съпричастно“. Резултатът може да намерите в тази тема, а аз  съм благодарна, че всичко се получи още по – добре и сумата показва, че вървим в правилната посока.  Капана Фест беше другото събитие, с което ще запомня юни и за него също ви „говорих“ малко в един от постовете в понеделник (тук). Той се превърна в традиция два пъти годишно и според мен привлича много посетители и популяризира европейската столица на културата 2019 :). Тази година реших да не правя отделен пост за него, защото видях безброй прекрасни снимки в интернет пространството, и се радвам, че всеки го беше уловил по неповторим начин. Аз бях с Божидарка и си спомням, че тя много се радваше на арт инсталацията от ленти, така популярна за снимки и селфита в Инстаграм 🙂

И за край – в един от последните дени на юни си взех двумесечна почивка от тренировките, в които смея да кажа бях изключително редовна през последните месеци. Летните месеци ще прекарам с дъщеря си в нейното последно лято преди училище и реших да замразя пилатеса до септември. Резултатът при мен беше много добър и се надявам да задържа постигнатото, за да започна от същата стартова позиция. В края на годината съм подготвила и един пост за спорта от гледната точка на човек, който с ръка на сърце си признава, че е малко мързелив. Но мисля, че най – сетне намерих това, което да ме кара да се връщам поне 3 седмично в залата 🙂

Май много приказки станаха, а къде са снимките :)?!

IMG_20170614_075127_59020170605_122328-01IMG_20170621_093405_71720170620_140636-EFFECTSIMG_20170609_192638_635IMG_20170628_091834_170IMG_20170624_125516_61520170604_133452IMG_20170620_073107_812

А какъв беше Вашият юни? Харесва ми възможността чрез тези постове да си водя един своеобразен фото дневник, към който мога да се върна и да си припомня всички онези моменти, които са ме впечатлили и докоснали. Надявам се, че е интересно и пожелавам на всички един вълшебен летен юли!

Усмивки,