January – photos, movies, books/Януари – снимки, кино, книги

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Тази година мисля да променя малко формата на месечните теми за снимки, за да включа и малко по – разнообразна информация. Ще включвам всичко, извън козметиката, което ми е направило по някакъв начин впечатление лично на мен. Концепцията е различна от седмичните теми Best Of , където по – скоро споделям линкове, които смятам, че може да са полезни. И стига толкова обяснения, да видим какво ще се получи, нали :)! Последните снимки от декември 2017 – а, може да намерите в този пост

Януари си е януари…времето за планове, за нови цели и обещания, но в същия момент и един те тези месеци, когато не ти се излиза от вкъщи и ти се иска да премине на бързи обороти. Е, при мен действително премина на висока скорост, но ми донесе много емоции. Отново посетихме Рим и тъй като това беше подаръкът на дядо Коледа за Божидара, съм повече от щастлива от преживяването, което успяхме да ѝ доставим. Ще споделя няколко снимчици, предимно оттам, защото мисля, че усмивките ни „говорят“ достатъчно добре!

Ако трябва да запомня януари с един филм, това е „Чудо“ и даже сега проверих и се чудя как не съм написала нещо в някоя от седмичните теми. Великолепен е и за мен гледането му си струва без капка съмнение. Не беше лесен за възприемане, особено ако сте родител, но толкова много мъдрост и доброта имаше, че смятам, че всеки от нас трабва да отдели 2 часа и да се замисли върху сюжета. Не съм чела книгата, но екранизацията е достатъчно въздействаща. Повдига доста наболели въпроси в контекста на времето, в което живеем и където външният вид и обвивка са всичко. Колко често сме предубедени и съдим хората по това как изглеждат, а не според личните им качества. Как сме много по – склонни да съдим отстрани, без да сме повървели в обувките на другия (много ми харесва този израз, зает от английския:))? Освен това, за всички нас като родители, е важно да научим детето си на толерантност и на съпричастност, включително и чрез личния си пример. Спирам с приказките, но ви призовавам, ако не сте, да го гледате и да го пуснете на децата си! Или да им прочетете книгата!

Книга на месеца за мен безспорно е „Сол при солта“ на Рута Сепетис. Роман, вдъхновен от събития почти в края на Втората световна война, когато хиляди бежанци бягат да се спасят от изживения ужас и немският кораб изглежда като техният единствен шанс. Написана от гледната точка на различните персонажи, книгата за мен беше изключително завладяваща. Едно от онези четива, които те сразяват, оставаш без думи и се чувстваш благодарен, че си жив. Дни, след като затворих и последната страница, все още мислех за героите. Това е и едно от малкото произведения, които ме накараха да се разровя в историята.  Може би това е най – ценното на една книга – когато те накара да искаш да научиш нещо повече!

А сега в оставям в компанията на няколко кадъра и ви пожелавам приятна вечер, усмивки!

IMG-d27842210437503d53e4090b791477c4-V-01.jpeg20180127_140135.jpg20180126_151723.jpg20180126_145712.jpgIMG-b2e7b047e0eee2b472dc9694f37f4d62-V.jpg

Advertisements

Best of the week #1- 2018 – Happy New Year!

Follow my blog with Bloglovin

For English, you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честита Нова Година! Бъдете много здрави, късметлии и заобиколени от любов и положителни емоции! Радвам се, че отново сте с мен и продъ;жаваме заедно по пътешествието на усмивките 🙂 Ще се опитам да се усъвършенствам и през 2018 – та и да ви представям интересни и полезни статии.

Днес постът няма да бъде дълъг, а по – скоро няколко момента от изминалата седмица. Неизбежно е, разбира се, да започна с празнуването на последната вечер от 2017 – та:

1. Нова Година – както всяка година, ние сме си по традиция в града и посрещаме 01.01. на заведение с приятели. Щастлива съм, че и тази година се събрахме с любими хора! Мястото беше приятно, музиката на макс, а забавлението – гарантирано!

20171231_222158.jpg20180101_010058.jpg

2. Декември в снимки – последната година края на всеки месец е времето, когато оставям снимките да „говорят“ вместо мен. Мисля да продължа в тази насока, само че малко ще разширя обхвата…Какво имам предвид, ще разберете съвсем скоро (някъде около 01.02 например :)) Но дотогава няколко кадъра от празничния декември:

20171211_170805-01.jpeg20171216_125821-01.jpeg20171221_162758-01.jpeg20171225_170815-01.jpeg

3. Цвят на годината – може би сте разбрали, но в началото на 2018 – та, аз съм длъжна да отбележа, че цветът ще бъде:

pantone-color-of-the-year-2018-ultra-violet-designboom-1800

Аз съм доволна. Харесвам виолетовото, винаги изглежда стилно и неслучайно е и царствен цвят. Освен да се впускаме в търсене на интересни предложения…м?

4. Последните два линка ще са си съвсем традиционни: „Кои тенденции от 2017 ще бъдат актуални и догодина?“. Да не захвърлите нещо от тях, в дъното на гардероба!

http://www.elle.bg/tendencii/koi-tendencii-ot-2017-shte-budat-aktualni-i-dogodina.html

При мен, честно казано, каубойските елементи никога не са били елемнт, който да обичам да съчетавам, и се чудя дали през новата година ще предизвикам сама себе си с нещо по – интересно!

5. А за край оставих „В очакване: топ бюти тенденции за 2018“. Някои новости леко странни ми изглеждат (меко казано), но…отново оставям първо бюти гурутата да ги интерпретират. Аз приветствам подчертаването на долния клепач!

http://www.cosmopolitan.bg/krasota/v-ochakvane-top-biuti-tendencii-za-2018.html

Аз завършвам тази публикация с един цитат, в който има много мъдрост: „За онзи, който има очи да го види, всеки миг е богатство“. – Хенри Милър

Затова бъдете с широко отворени сетива, усмивки и не пропускайте нищо от всичките 365 дни, които са пред нас!

А първият пост от миналата година може да си припомните ТУК

Най – харесваните 9 снимки за 2017 – та може да намерите на профила ми в Instagram: https://www.instagram.com/smileystylelady/.

 

 

My month in photos:November/ Моят месец в снимки: Ноември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Ноември си отмина, а аз съм толкова развълнувана за декември, че дори не осъзнах кога…Белязан беше от хубаво преживяване под формата на пътуване, за което сигурно ви писна да четете и слушате, но няма повече, обещавам :)! Само още малко снимки ще споделя, за да изпратим подобаващо месеца.

Няма да пиша повече за Италия, защото споделих достатъчно ТУК и ТУК , но ми се иска да попиша малко за ноември като усещане…Късна есен, пожълтели листа, уютни аромати и предусещане за празници! Точно, не много кратко и ясно…Някак си като че ли всеки бърза през него, за да дойде декември и да се подготвим за Коледа и изпращането на 2017 – та. За мен като цяло дните напоследък са толкова наситени с нови и забавни неща, че имам чувството, че съм на една въртележка, която яко ме превърта напред. Но това е хубаво и мисля, че дълго време чаках, за да се кача на нея :)!

Оставям ви да си насладите на още някои непоказвани кадри и ще се радвам с по една снимка и вие да представите вашия ноември  🙂

20171104_090654.jpg20171103_114327.jpg20171103_112127.jpg20171104_094504.jpg20171103_201106.jpg20171105_191332.jpgIMG_20171125_121531_343.jpgIMG_20171129_154141_041.jpg20171114_143553.jpg

И за край си оставям една есенна панорама от Градската градина в Пловдив, защото днес (поне при нас) беше истински пролетен ден и единствено пожълтелите листа по дърветата ни напомняха, че всъщност времето за коледна украса и подаръци е съвсем близо!

Пожелавам ви приятна неделна вечер, усмивки и прекрасна седмица!

 

My month in photos: October/Моят месец в снимки: Октомври

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Съвсем като на шега октомври си замина, а аз съвсем не го усетих. Завладяна от задачи, от търчане напред – назад и опитвайки се да се справя с всичко, малко се поизгубих 🙂 Е, още днес пред мен се очертава нещо много приятно, с което ще започна месец ноември и надявам се ще успея да презаредя батериите 🙂 Къде, какво…съвсем скоро!

А дотогава ви оставям в компанията на няколко снимки от октомври, които най – подходящо бих именувала „есен в града“ – цветна, пъстра, да ти се иска по цял ден да си навън и да те гали слънцето и да те роши вятърът. Е, в последните дни не беше съвсем така, а и вече си му е време на слънчо да се поскрива, но аз се надявам искрено, че тази зима няма да е като миналата, в която един месец не можех да си изкарам колата от леда 🙂

20171021_153149-01.jpeg20171016_155427-01.jpeg20171016_095901-01.jpeg20171022_133715-01.jpeg20171016_144812-01.jpeg20171020_203705-01.jpeg20171015_190805-01.jpegIMG-26f35090a9cbb5e57fe4893a495fbb55-V-01.jpeg

Не искам да бъда многословна, а и без това съм малко развълнувана, така че завършвам с една мисъл, която не е лошо да си я повтаряме често : „Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре. „

И аз така…надявам се, че утре ме очаква един прекрасен невероятен и…още няколко такива прилателни ден! Пожелавам ви го и на вас, усмивки!

My month in photos: September/ Моят месец в снимки: Септември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

На 1ви септември миналия месец аз и моето семейство бяхме на морския бряг и прекарвахме там лятната си ваканция, а днес – около 30 дни по – късно, всичко вече е доста по – различно 🙂 Когато споделих една от първите ни снимки на плажа във Facebook, я бях озаглавила „Make it a Septemer to remember“ и съвсем като на шега, то така се и оказа.

Септември беше месец, наситен с много нови крачки напред. Не бих казала, че имам достатъчно снимки, просто защото от толкова наситени преживявания нямах ни най – малкото време да се спра за миг и да го запечатам на телефона или апарата.

Вече знаете от поста Best of the week #38 – An emotional week, how to recognize poor quality clothes and more…, че тази година беше първият учебен ден на Божидара, съответно и голяма емоция за семейството. През тази седмица беше и моят първи работен ден на едно място, където много желаех да бъда. Радвам се, че и блогът беше този, който допринесе аз да се чувствам достатъчно уверена, че мога да се справя и с новите предизвикателства. А какво точно правя…е, скоро ще разкажа повече. Само ще отбележа, че за момента всичко е много вълнуващо, интересно и с нетърпение чакам всеки нов работен ден!

Септември беше и месецът, в който предприехме дълго освежителен ремонт вкъщи. Като че ли този път попаднахме на правилните хора и се надявам накрая всичко да се получи така, както си го представям. Измежду цялата тази вихрушка, се радвам, че намерих и време да отида на едно участие на Миро и да се видя с приятелки, но със съжаление отбелязвам, че през останалата част от месеца не успях да видя почти никого. Определено работният режим не е лесна работа и отсега умувам как ще се завърна и към пилатеса. Органайзерът ми е пълен със задачи, а точно как аз успявам да се организирам, може да намерите тук. Обещавам, че ще направя всичко възможно да не оставям блога, защото наистина с времето осъзнавам колко много ми е дало това наглед лесно и приятно хоби. Затова и призовавам: Ако понякога се замисляте да направите нещо подобно, не се чудете: изразяването ви на лист хартия или в онлайн пространството, може само да ви помогне – да разберете по -добре себе си и да откриете какво ви прави щастливи.

И май вече ще приключа с приказките, за да ви покажа няколко снимки от този така „богат“ на събития за мен месец. Ако сте пропуснали поста ми за почивката, може да го намерите тук, а аз ви оставям в компанията на снимките от септември:

20170904_194516-01.jpeg20170903_193639-01.jpegimage-0-02-05-7938ad092b9a38ebe571cb0dc5eec0818db7436196915d09fe1fa4d1cfa05291-V.jpgIMG-ba689d3eaf25235915b8da2c22b73fad-V.jpg20170903_100659-01.jpeg20170921_210052-01.jpeg20170921_205957-01.jpeg

Последните снимки са от едно прекрасно място, където празнувахме рождения ден на близък приятел – ресторант „Щастливци под тепето“ и ми се иска, ако идвате до Пловдив, да препоръчам да го посетите. Атмосферата е изключително уютна, а менюто – интересно и вкусно!

И…май това беше, скромно, но с много новини и текст 🙂 Май трябваше да именувам статията  нещо като“ Life update“, но се надявам, че все пак съм успяла да ви покажа нещо ново!

Нека октомври да е прекрасен и вълнуващ, усмивки!

My month in photos: August/Моят месец в снимки: Август

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

…и добре дошъл, септември! Усеща се вече във въздуха, особено през последната седмица, как август бавно отстъпва и прави път на първия месец от есента 🙂 Е, това не е толкова лошо, когато си си прекарал хубаво през лятото и си натрупал много нови спомени и преживявания, които да те зареждат положително през по – студените месец. Обичам кръговрата на природата и като че ли не бих заменила усещането за смяната на сезоните.

А август за мен беше…пълен! С какво ли…, може би ще се запитате, а аз без колебание споделям: с положителни емоции. Успяхме да отскочим до любимата Варна и дори успяхме да открием ново местенце наблизо, което живот и здраве ще посетим пак (Weekend in Albizia Beach Hotel, Varna and OOTD/Уикенд в хотел “Албиция Бийч”, Варна ). След това изкарахме уикенд в планината с компания и не мога да опиша колко ни беше весело за пореден път. Децата пискаха и се гонеха на воля, ние успяхме дори да помързелуваме и да се насладим на природата около нас. Защото планината е магнетична с високите върхове, зад които бавно се скрива слънцето и с безбройните аромати на цветя и бор, които се носят във въздуха. Този път бяхме малко по – далече от цивилизацията (поне за мен) и се събуждахме единствено с песента на птичките или виковете на децата рано сутрин 🙂 А ако искате само за кратко да се откъснете от големия град, припомням поста си за една екопътека близо до Смолян, където спокойно може да прекарате един ден в пикник и разходки (тук).

Август беше още среща с приятелка от гимназията, която не съм виждала от години и нейните дечица. Много се радвам, когато и нашите деца се сприятеляват и намират нещо общо, дори и говорещи на различни езици 🙂 Тя успя да ни събере за един женски ден и чакам с нетърпение следващия път, когато имат възможност да посетят България…Или пък ние им отидем на гости 🙂

Е, не мога да пропусна в разказа и МЕГА събитието на сезона – разбира се, рожденият ден на Божидара…Вие за нещо друго ли се сетихте? 🙂 Вече ще си имам ученичка, а тя беше във възторг от партито си. Честно казано, единствено това има значение, когато си родител – да виждаш детето си щастливо. Малко лирическо отклонение със 7 things that make me a proud parent/ 7 неща, които ме правят горд родител може да си припомните на линка 🙂

А тъй като аз завършвам август на морето, не мога да не Ви залея с още някоя и друга снимка от там 🙂 Отново сме на Дюни и се надявам на прекрасни залези на морския бряг. Защото август е почивка, мързеливи дни, които се превръщат в луди вечери с приятели и поле за незабравими преживявания. Надявам се да сте се възползвали максимално и да пристъпите с усмивка и също толкова голямо очакване и в септември.

20170803_201506-0120170804_202006_Richtone(HDR)-EFFECTS20170811_200502_Richtone(HDR)20170812_110955-01

IMG_20170816_182404_32520170823_181941-0120170817_20075620170817_18565720170801_210338-01

Искам също да споделя и любимият си десерт за сезона….пистачио с малини от Happy 🙂 Много е вкусно и препоръчвам  за любителите на сладкото 🙂 А съвсем скоро съм подготвила и публикация с няколко предпочитани от мен напитки. Stay tuned! 😉

Да Ви е сладък септември, усмивки!

 

My month in photos: July/Моят месец в снимки: Юли

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Август ее! Моето малко момиченце ще става на 7 след две седмици, а за нас лятната почивка още предстои…Е, как да не съм развълнувана :)! Като цяло, лятото за мен и моето семейство винаги е изпълнено с емоции, защото освен традиционното време за почивка, имам цели два рожденика в семейството, а и още десетки приятели. Всичко това превръща горещите месеци в моменти, изпълнени с веселие и усмивки. С нетърпение отварям очи всяка една сутрин, защото вярвам, че предстоят само хубави неща 🙂

Юли е един от тези месеци, в които човек усеща лятото в целия му блясък и въпреки че още не съм стигнала до морския бряг (съвсем скоро предстои), успяхме да си „откраднем“ няколко дни, за да отскочим за дълъг уикенд до планината. Посетихме Смолян и околностите и се разнообразихме доста добре от жегата и лудницата в града. Склоновете, оцветени в зелено, свежестта на въздуха и мириса на гора няма как да не те заредят положително. Успяхме да „покорим“ една еко пътека, за която ще има отделен пост и честно казано след ходенето се чувствах толкова добре и заредена, че се чудя защо не го правим по – често. Понякога се улавям, че уикендите го караме твърде мързеливо и ги прекарваме в дълги обеди, прерастващи в срещи на по кафе и после вечери (често по моловете). Това, разбира се, не е лошо, но движението и срещата с природата е незаменимо! През август също имаме планиран един уикенд в Родопите, така че се надявам всичко да се нарежда!

През целия юли с Божидара бяхме редовни посетители на парковете и тази година дори вече мога да се похваля с приятно седене на пейката и четене на книжка, докато вече голямото ми момиче кара ролкови кънки и играя с приятели. През лятото се опитваме да прекарваме максимално много време навън (извън обедните часове) и да събираме слънчеви лъчи, защото през есента всеки вече ще има задължения.

Успяхме да отскочим и до София – до Икеа и Ринг Мол, където бях много впечатлена от една от консултантките на детския щанд в Notos Galleries. Още, когато ни попита дали имаме нужда от помощ и почна да предлага стоки, без да се натрапва, бях убедена, че искам да си купя нещо :). Отбелязвам го, защото напоследък толкова рядко попадам на такива хора, че свеждам пазаруването офлайн до минимум. А е толкова хубаво да случиш на човек, който познава това, което предлага и с финес да успее да ти продаде нещо, което да харесаш и да знаеш, че сам няма да си го откриеш 🙂 Това беше малко лирично отклонение, но ми се искаше да го споделя 🙂

А за Икеа…харесах си един полилей с…нещо като хартиени цветя, но нямам къде да си го сложа! Според мъжа ми е кич, но на мен си ми харесва :(…Вие какво ще кажете? Само ми трябва голяма стая 🙂

Общо взето, юли беше прекрасен месец, а съм още по – развълнувана за август! Обичам да е лято, наистина някак всичко е изпълнено с живот! 🙂

20170725_114920-01

20170701_110854-0120170713_174804-0120170723_111716-0120170722_190619-01image-0-02-05-271559623b5db0ef3ccea00e849c46a47ffe8bf06e5fb690742f01b22764296f-V

20170730_150653-0120170730_152828-01-0120170730_180308-01

И за завършек на днешния пост умишлено избрах тази снимка, защото на всички пожелавам пътешествия през лятото, дори да са в близост до града, в който живеете – пътувайте! Зареждайте се със спомени, хубави моменти и се наслаждавайте на всичко, което е около Вас!

Приятна вечер, усмивки! ♥