5 blogging sins I am guilty of/ 5 блогърски грехове

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Май днес е ден за признания…Е, то истината не може да се скрие, но написаното черно на бяло си остава тук като едно напомняне за мен да не правя повече така…Дали!? Е, поне ще се опитам!

Първо, искам да уточня, че едва ли блогърските ми грехове са само 5, защото започнах Smileystylelady без предварително изградена концепция. Това може и да се приеме като грях №1, но аз не го възприемам така. Защо ли!? Защото не мисля, че „моето място“ трябва да бъде предварително планирано и да се превръща в някакъв род бизнес. Това съм просто аз, без претенции за нещо велико, но с идеята да съм искрена и истинска.

Та … след това въведение, директно преминавам към:

Грях №1 – Стоя си втора година на wordpress.com – тоест по всички правила отдавна трябваше да бъда просто smileystylelady.com например, но не…Май не е добре за откриване от търсачките и сигурно има още хиляди причини, но аз си се чувствам добре на wordpress и да, планирам собствен домейн (май така се казва), и може би е време да предприема нещо…Не знам, отлагането не е хубаво нещо, нали знаете  :)?

Грях №2 – Всеки път се каня да напиша страхотна About me страница, но…не стигам дотам – абсолютно съм наясно, че е важно някой, който за пръв път влиза в блога, да може да ме опознае по – добре чрез нея, да разбере коя съм, какво ме вълнува и какво искам да предам като послание чрез блога. Тук изобщо нямам оправдание и ще се опитам в най – скоро време да се поправя!

Грях №3 – Не си променям наименованието на снимките – което и ръководство за блогове да прочетете, ще разберете, че е важно да се именуват всички снимки за целите на SEO. Е, аз не го правя и го отчитам като грешка и сигурно не  е ок, но…да видим, ще добия ли навик, засрамена от написаното в тази статия 🙂

Грях №4 – Не пиша винаги за актуални и нови неща – това не съм убедена на 100%, че е „грях“, но аз и като цяло не харесвам идеята всички да пишем за едно и също. Съзнавам, че така понякога може да не съм актуална, но се надявам, че опитите ми на моменти да се отлича, няма да попречат на читателите ми да се насладят на съдържанието.

Грях №5 – Не винаги съм доволна от снимките в постовете – като цяло фотографията е много важна за един блог или такъв тип сайт. Аз обаче все още имам хиляди неща да уча и не знам докъде ще стигна. Опитвам се да бъда креативна и да опитвам различни неща, но не винаги съм ок с това, което се получава.  Не се оставям това да ме спира, най – вече защото всеки тръгва отнякъде и знам, че се опитвам да се усъвършенствам. Осъзнавам, че визуалното съдържание също е много важно и си обещавам, че ще се опитвам да подобря този аспект. 🙂

Е, излях си всичко и както казват: „Признат грях, половин грях!“. Със сигурност не съм перфектна, но всеки един мъничък успех – нови последователи и читатели, хубав коментар или споделяне на пост. ме мотивират, защото знам, че има смисъл и за някого там някъде може да бъда полезна и вдъхновяваща!

P.S. Взех идеята за поста от Ели от Maquilab, нейният може да прочетете тук.

P.S.2 – Знам, че имам още много грехове, но реших да не вземе да стане един твърде дълъг пост хахах 🙂

И все пак благодаря на всички, които ме четете и следите! Искрено се радвам на всеки от Вас!

♥♥

Приятна и спокойна вечер, усмивки!

Advertisements

My month in photos: September/ Моят месец в снимки: Септември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

На 1ви септември миналия месец аз и моето семейство бяхме на морския бряг и прекарвахме там лятната си ваканция, а днес – около 30 дни по – късно, всичко вече е доста по – различно 🙂 Когато споделих една от първите ни снимки на плажа във Facebook, я бях озаглавила „Make it a Septemer to remember“ и съвсем като на шега, то така се и оказа.

Септември беше месец, наситен с много нови крачки напред. Не бих казала, че имам достатъчно снимки, просто защото от толкова наситени преживявания нямах ни най – малкото време да се спра за миг и да го запечатам на телефона или апарата.

Вече знаете от поста Best of the week #38 – An emotional week, how to recognize poor quality clothes and more…, че тази година беше първият учебен ден на Божидара, съответно и голяма емоция за семейството. През тази седмица беше и моят първи работен ден на едно място, където много желаех да бъда. Радвам се, че и блогът беше този, който допринесе аз да се чувствам достатъчно уверена, че мога да се справя и с новите предизвикателства. А какво точно правя…е, скоро ще разкажа повече. Само ще отбележа, че за момента всичко е много вълнуващо, интересно и с нетърпение чакам всеки нов работен ден!

Септември беше и месецът, в който предприехме дълго освежителен ремонт вкъщи. Като че ли този път попаднахме на правилните хора и се надявам накрая всичко да се получи така, както си го представям. Измежду цялата тази вихрушка, се радвам, че намерих и време да отида на едно участие на Миро и да се видя с приятелки, но със съжаление отбелязвам, че през останалата част от месеца не успях да видя почти никого. Определено работният режим не е лесна работа и отсега умувам как ще се завърна и към пилатеса. Органайзерът ми е пълен със задачи, а точно как аз успявам да се организирам, може да намерите тук. Обещавам, че ще направя всичко възможно да не оставям блога, защото наистина с времето осъзнавам колко много ми е дало това наглед лесно и приятно хоби. Затова и призовавам: Ако понякога се замисляте да направите нещо подобно, не се чудете: изразяването ви на лист хартия или в онлайн пространството, може само да ви помогне – да разберете по -добре себе си и да откриете какво ви прави щастливи.

И май вече ще приключа с приказките, за да ви покажа няколко снимки от този така „богат“ на събития за мен месец. Ако сте пропуснали поста ми за почивката, може да го намерите тук, а аз ви оставям в компанията на снимките от септември:

20170904_194516-01.jpeg20170903_193639-01.jpegimage-0-02-05-7938ad092b9a38ebe571cb0dc5eec0818db7436196915d09fe1fa4d1cfa05291-V.jpgIMG-ba689d3eaf25235915b8da2c22b73fad-V.jpg20170903_100659-01.jpeg20170921_210052-01.jpeg20170921_205957-01.jpeg

Последните снимки са от едно прекрасно място, където празнувахме рождения ден на близък приятел – ресторант „Щастливци под тепето“ и ми се иска, ако идвате до Пловдив, да препоръчам да го посетите. Атмосферата е изключително уютна, а менюто – интересно и вкусно!

И…май това беше, скромно, но с много новини и текст 🙂 Май трябваше да именувам статията  нещо като“ Life update“, но се надявам, че все пак съм успяла да ви покажа нещо ново!

Нека октомври да е прекрасен и вълнуващ, усмивки!

 

 

 

My month in photos: August/Моят месец в снимки: Август

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

…и добре дошъл, септември! Усеща се вече във въздуха, особено през последната седмица, как август бавно отстъпва и прави път на първия месец от есента 🙂 Е, това не е толкова лошо, когато си си прекарал хубаво през лятото и си натрупал много нови спомени и преживявания, които да те зареждат положително през по – студените месец. Обичам кръговрата на природата и като че ли не бих заменила усещането за смяната на сезоните.

А август за мен беше…пълен! С какво ли…, може би ще се запитате, а аз без колебание споделям: с положителни емоции. Успяхме да отскочим до любимата Варна и дори успяхме да открием ново местенце наблизо, което живот и здраве ще посетим пак (Weekend in Albizia Beach Hotel, Varna and OOTD/Уикенд в хотел “Албиция Бийч”, Варна ). След това изкарахме уикенд в планината с компания и не мога да опиша колко ни беше весело за пореден път. Децата пискаха и се гонеха на воля, ние успяхме дори да помързелуваме и да се насладим на природата около нас. Защото планината е магнетична с високите върхове, зад които бавно се скрива слънцето и с безбройните аромати на цветя и бор, които се носят във въздуха. Този път бяхме малко по – далече от цивилизацията (поне за мен) и се събуждахме единствено с песента на птичките или виковете на децата рано сутрин 🙂 А ако искате само за кратко да се откъснете от големия град, припомням поста си за една екопътека близо до Смолян, където спокойно може да прекарате един ден в пикник и разходки (тук).

Август беше още среща с приятелка от гимназията, която не съм виждала от години и нейните дечица. Много се радвам, когато и нашите деца се сприятеляват и намират нещо общо, дори и говорещи на различни езици 🙂 Тя успя да ни събере за един женски ден и чакам с нетърпение следващия път, когато имат възможност да посетят България…Или пък ние им отидем на гости 🙂

Е, не мога да пропусна в разказа и МЕГА събитието на сезона – разбира се, рожденият ден на Божидара…Вие за нещо друго ли се сетихте? 🙂 Вече ще си имам ученичка, а тя беше във възторг от партито си. Честно казано, единствено това има значение, когато си родител – да виждаш детето си щастливо. Малко лирическо отклонение със 7 things that make me a proud parent/ 7 неща, които ме правят горд родител може да си припомните на линка 🙂

А тъй като аз завършвам август на морето, не мога да не Ви залея с още някоя и друга снимка от там 🙂 Отново сме на Дюни и се надявам на прекрасни залези на морския бряг. Защото август е почивка, мързеливи дни, които се превръщат в луди вечери с приятели и поле за незабравими преживявания. Надявам се да сте се възползвали максимално и да пристъпите с усмивка и също толкова голямо очакване и в септември.

20170803_201506-0120170804_202006_Richtone(HDR)-EFFECTS20170811_200502_Richtone(HDR)20170812_110955-01

IMG_20170816_182404_32520170823_181941-0120170817_20075620170817_18565720170801_210338-01

Искам също да споделя и любимият си десерт за сезона….пистачио с малини от Happy 🙂 Много е вкусно и препоръчвам  за любителите на сладкото 🙂 А съвсем скоро съм подготвила и публикация с няколко предпочитани от мен напитки. Stay tuned! 😉

Да Ви е сладък септември, усмивки!

 

7 things that make me a proud parent/ 7 неща, които ме правят горд родител

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Днес е много специален ден за мен и моето семейство, защото точно преди седем години и няколко часа (в 8:34 сутринта) се роди дъщеря ми Божидара. И да, този пост ще е посветен на нея, защото когато станеш родител, колкото и да не ти се вярва, че ще стане така, всичко започва да се върти около малкото човече. Със сигурност не съм от тези майки, които са убедени, че детето им е гениално, единствено и неповторимо, но в същото време не мога да не споделя с Вас колко горда и щастлива ме прави тя всеки ден. Ако все още нямате деца, може и да не ви се вярва, но наглед прости събития като първа хапка, стъпка и усмивка, почти винаги се превръщат в огромна крачка напред в развитието и в забележителен milestone 🙂

20170805_124451

А кои са тези няколко неща, които мен лично ме правят горда всеки ден, може да разберете в редовете по – долу:

1. Божидара е изключително усмихнато и позитивно дете – започва всеки ден с усмивка (истинска дъщеря на майка си) и подхожда към нещата от положителната им страна. Винаги се опитвам да ѝ обяснявам, че не трябва да търсим лошото, а – доброто – и в това, което ни се случва, и в хората.

2. С годините се превърна в една възпитана госпожица – (почти) винаги поздравява, използва „вълшебните“ думички, почиства около себе си, държи на чистотата и на местата, където е. Не се държи грубо с хората и не нахалства 🙂

3. Състрадателна и чувствителна е – прави ѝ впечатление, когато види бездомни животни и ме пита дали си имат собствен дом и родители 🙂 Когато някой плаче или е тъжен от нейните приятели, тя е тази, която го/я  успокоява и се опитва да намери баланса в игрите, за да няма никой сърдит.

4. Артистична и музикална е – не съм сигурна дали има голям талант, защото самата аз не съм нито едно от двете, но обожава да пее и танцува. Много бързо учи движения и любимото ѝ занимание е да пее и танцува пред огледалото с микрофон в ръка.

20170601_171105

5. Не се отказва лесно – когато си науми нещо, обикновено е упорита докрай и се опитва да си постигне целта. При децата това не е нещо странно по принцип, но забелязвам как тя го прави и в ситуации, в които се изисква хъс и малко амбиция. Дано запази това си качество и занапред.

6. Сприятелява се бързо – може би за някого това не е нещо, с което да бъдем горди, особено предвид факта колко лоши хора има около нас. За мен, обаче, е добре да можеш да създаваш лесно приятелства и да си контактен. Тук най – важното е с годините да се научиш да отсейваш хората и да внимаваш кого допускаш до себе си.

7. Самостоятелна е – с всяка година виждам как пораства пред очите ми и успява да се справи сама с ежедневни ситуации в парка, с приятели, вкъщи, за които преди е имала нужда от помощ. Винаги съм се опитвала да не я обсебвам, а да ѝ оставям пространство, в което да има време и място да греши и сама да се научи от грешките си.

И не, не съм перфектен родител, нито тя е перфектното дете…Може би няма да направи нещо, което да остане в историята или да е успешна по стандартите на другите, но за нас, нейните родители, тя винаги ще бъде единствена и неповторима, защото:

“ Зад всяко малко дете, което вярва в себе си, стои родител, който първи е повярвал в него“ – Матю Джейкъбсън

image-0-02-04-613386d382c0616e0cb809e49c824f44c429f3f56b439ed0d46e0c216a9ee66d-V

 

My month in photos: July/Моят месец в снимки: Юли

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Август ее! Моето малко момиченце ще става на 7 след две седмици, а за нас лятната почивка още предстои…Е, как да не съм развълнувана :)! Като цяло, лятото за мен и моето семейство винаги е изпълнено с емоции, защото освен традиционното време за почивка, имам цели два рожденика в семейството, а и още десетки приятели. Всичко това превръща горещите месеци в моменти, изпълнени с веселие и усмивки. С нетърпение отварям очи всяка една сутрин, защото вярвам, че предстоят само хубави неща 🙂

Юли е един от тези месеци, в които човек усеща лятото в целия му блясък и въпреки че още не съм стигнала до морския бряг (съвсем скоро предстои), успяхме да си „откраднем“ няколко дни, за да отскочим за дълъг уикенд до планината. Посетихме Смолян и околностите и се разнообразихме доста добре от жегата и лудницата в града. Склоновете, оцветени в зелено, свежестта на въздуха и мириса на гора няма как да не те заредят положително. Успяхме да „покорим“ една еко пътека, за която ще има отделен пост и честно казано след ходенето се чувствах толкова добре и заредена, че се чудя защо не го правим по – често. Понякога се улавям, че уикендите го караме твърде мързеливо и ги прекарваме в дълги обеди, прерастващи в срещи на по кафе и после вечери (често по моловете). Това, разбира се, не е лошо, но движението и срещата с природата е незаменимо! През август също имаме планиран един уикенд в Родопите, така че се надявам всичко да се нарежда!

През целия юли с Божидара бяхме редовни посетители на парковете и тази година дори вече мога да се похваля с приятно седене на пейката и четене на книжка, докато вече голямото ми момиче кара ролкови кънки и играя с приятели. През лятото се опитваме да прекарваме максимално много време навън (извън обедните часове) и да събираме слънчеви лъчи, защото през есента всеки вече ще има задължения.

Успяхме да отскочим и до София – до Икеа и Ринг Мол, където бях много впечатлена от една от консултантките на детския щанд в Notos Galleries. Още, когато ни попита дали имаме нужда от помощ и почна да предлага стоки, без да се натрапва, бях убедена, че искам да си купя нещо :). Отбелязвам го, защото напоследък толкова рядко попадам на такива хора, че свеждам пазаруването офлайн до минимум. А е толкова хубаво да случиш на човек, който познава това, което предлага и с финес да успее да ти продаде нещо, което да харесаш и да знаеш, че сам няма да си го откриеш 🙂 Това беше малко лирично отклонение, но ми се искаше да го споделя 🙂

А за Икеа…харесах си един полилей с…нещо като хартиени цветя, но нямам къде да си го сложа! Според мъжа ми е кич, но на мен си ми харесва :(…Вие какво ще кажете? Само ми трябва голяма стая 🙂

Общо взето, юли беше прекрасен месец, а съм още по – развълнувана за август! Обичам да е лято, наистина някак всичко е изпълнено с живот! 🙂

20170725_114920-01

20170701_110854-0120170713_174804-0120170723_111716-0120170722_190619-01image-0-02-05-271559623b5db0ef3ccea00e849c46a47ffe8bf06e5fb690742f01b22764296f-V

20170730_150653-0120170730_152828-01-0120170730_180308-01

И за завършек на днешния пост умишлено избрах тази снимка, защото на всички пожелавам пътешествия през лятото, дори да са в близост до града, в който живеете – пътувайте! Зареждайте се със спомени, хубави моменти и се наслаждавайте на всичко, което е около Вас!

Приятна вечер, усмивки! ♥

What blogging taught me?/На какво ме научи блогът?

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Ето така неусетно за мен минаха две години откакто се престраших да регистрирам моето място в Интернет пространството. Отначало наистина не знаех съвсем какво правя, каква е целта ми и къде искам да стигна, но днес вече, смея да твърдя, че имам по – ясна представа за това какво искам аз да дам на блога и моите читатели. и какво респективно да получа обратно 🙂

What blogging taught me

Въпреки че започна като един дневник на всичко, което ме вълнува, сега вече блогът ми дава много повече от свободата да излея чувствата, емоциите и мнението си пред екрана. Защото се оказва, че писането на постове е двупосочен процес, при който от една страна споделяш своето лично мнение, а от друга – се срещаш с различни гледни точки, отворен си за дискусии и коментари.

Воденето на блог не е някакво егоистично хоби или дейност, в която ти трябва да се мислиш за последна инстанция по темата, а е по – скоро за мен и начин за научаване на много нови неща…А мен „моят розов облак“ както често си го наричам ме научи:

1.Да бъда постоянна – основното при блоговете е постоянството. Добре е да има график на постовете и да се опитваме максимално да се придържаме към него. В началото не беше така и това си личеше и по броя на хората, които ме следяха.

2. Да бъда организирана – с идеята за постоянство в писането, дойде и проблемът за организацията. Колко често е добре да се създава пост? Кога да се снима…и още много други такива въпроси известно време ме занимаваха сериозно и ми беше трудно да стигна до идеалната среда. Когато обаче седнах с органайзера в ръка и започнах да планирам и да се стремя да създавам редовно постове, всичко много се промени. Това е и едно от най – важните неща, на които ме научи Smileystylelady – да бъда преди всичко организирана и да планирам. Повече за това съм писала в този пост. Вече година и половина откакто използвам планерите за блога и в ежедневието си и мисля, че всичко се случва поне една идея по – лесно.

3. Да бъда уверена – и не че някога съм била неуверена, но чувството, че правиш нещо, което хората оценяват, е признак, че имаш какво стойностно да споделиш. Уверена съм, че идеите, които стоят зад всеки един пост, срещат своите съмишленици в лицето на моите читатели и така намирам нови приятели и хора, с които мислим еднакво.

4. Да експериментирам – във визията, грима, козметиката, защото може би точно там ще открия моята идентичност и както се случва при мен точните продукти и тоалети, които да разкрият най – доброто от мен!

5. Да не се страхувам да бъда различна – може би едно от най – лошите неща на унифицирането на хората, е това, че те започват да бъдат едни и същи – в разсъжденията, визията, изразяването. Е, за мен една от най – ценните идеи на блоговете е да бъдат различни! Не може всички да пишат за едно и също, само защото е модерно. Винаги се опитвам да балансирам откъм съдържание. Без значение, че в повечето ръководства за успешните блогове пише, че трябва да се придържаме към максимум две основни теми 🙂 Това просто не съм аз!

6. Да бъда себе си! – и съвсем във връзка с последното изречение горе, блогът ме научи да бъда себе си винаги. Читателите усещат неискреността и фалша и затова не виждам смисъл да се представям за каквато не съм в социалните медии. Защото аз съм си аз – просто обикновено момиче, което се усмихва по много, старае се винаги да открива положителното в живота и се интересува от мода, козметика и пътувания, без да ги превръща в центъра на съществуването си!

Искам за пореден път да благодаря на всички, които сте с мен и ме четете! Чрез блога открих и страхотни хора, с които си допаднахме по интереси и завързахме виртуални приятелства, които може би при първа възможност ще прерастнат и в реални. Открих още, че има много готини хора, които ме подкрепят, без дори да ме познават, Защото това, на което искам аз да науча моите читатели чрез блога е, че в живота ни не трябва да има място за „хейт“ и за негативни мисли. Нека бъдем позитивни и усмихнати! Все пак винаги е по – забавно да гледаш на живота от веселата му страна!

И като се замисля…имам още много да се уча – искам да подобря качеството на снимките си, да развивам и „разхубавявам “ още блога, за да мога да предложа хубаво изживяване за всички Вас, които случайно или не попадате при мен…За да се върнете!

Прекрасна неделна вечер, усмивки и винаги преследвайте мечтите си!

Throwback Thursday in photos: 10 years ago till now/10 години назад в снимки

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Идеята за поста днес ми дойде от Facebook, защото скоро разглеждах стари снимки и забелязах, че първите датират от 2007 година, тоест вече 10 години 🙂 Стана ми интересно да ги подредя хронологично и да проследя как съм се променила, защото определено разлика има – дали в положителна или отрицателна насока всеки съди за себе си 🙂 Аз, ако трябва да си направя равносметка, доста неща „свърших“ за 10 години и всяка една промяна или стъпка напред е била желана. Чисто физически мисля, че съм „пораснала“ или по – скоро изглеждам някак по – улегнала на последните снимки. Към всяка ще прибавя няколко думи за повода, при който е правена и чувствата, които предизвиква в мен сега. Да видим какво ще се получи:

25.12.2007 – Коледната вечер на дискотека – съвсем класическо парти по времето, когато бях без дете 🙂 Шапки на джуджета, танци до зори и втора вечеря в ранните часове на деня. Безгрижно, нали? 🙂

25.12.2007

11.04.2008 – Рожденият ми ден и аз вече на 23 – явно добре се е получило или пък имам хубав голям подарък…просто ми забележете усмивката – пълен набор от зъбки

11.04.2008 tbt

11.04.2009 – следващ рожден ден и пак съм къдрава, явно по онова време съм си мечтаела за къдрава коса, защото като гледам снимки много често съм с подобен тип прически по поводи. От тази година ще има още 2 снимки, защото:

11.04.2009

20.09.2009 – …бях булка 🙂 Предполагам, че мога да ви залея със снимки от този ден, но вече съм показвала някои в поста:Monday inspiration #6 – Weddings/Сватбите

Тази не е от фотографа, а от мила приятелка и е малко „зад кадър“ 🙂

20.09.2009

26.12.2009 – и още една снимка от празнуването на 5 години от завършването на гимназия. Ние винаги си го правим като още един бал и с нетърпение очаквам следващата дата. (Съжалявам за качеството на снимката, сваляна е отнякъде, но ми носи винаги много положителни емоции)

26.12.2009

06.11.2010 – годината, в която се роди Божидара и след разлистване в албуми и ровене в карти памет, установявам, че нямам особено много мои снимки. Тя обаче има стотици 🙂 Това е една от разходките ни на Гребната база в Пловдив:

06.11.2010

11.04.2011 – тук двете сме на рожден ден на моя кръщелник, който се роди на същата дата като мен и често си празнуваме заедно – той сутрин, аз вечер…Така всеки празник се отбелязва подобаващо! Вече приличам на себе си…:)

11.04.2011

22.09.2012 – нашето кумуване на сватбата на любими приятели. Божидарка е вече на 2 години, обаче още не е съвсем купонджийка.

22.09.2012

11.04.2013 – голяма усмивка за рожденичката!

11.04.2013

04.03.2014 – тук мисля, че е преди първото тържество на Божидарка в детската градина. Май и това ще е една от малкото снимки, на които съм сериозна и без усмивка…и вече с очила :)!

04.03.2014

11.04.2015 – и отново е април, пораствам с една година – тук съм на 30 :), но детското в мен още си пада по партита с рисунки и тортааа!

11.04.2015

16.07.2016 – личи си работата от професионалист, нали :)? Гримирана и готова за сватба, преди около година…много бързо лети времето, защото имам чувството, че сякаш беше съвсем скоро :)!

17.08.2016

07.07.2017 – а ето ни и нас преди по – малко от седмица в…парка. Това е мястото, където най – вероятно ще сме през голяма част от лятото. Не знам за себе си, но Божидара определено много се е променила и личи колко е пораснала…Малкото ми бебе ще е вече първи клас ! 🙂

20170707_180105

И за край – една снимка, която не съм сигурна дали е от 2003 или 2004 – та година, но тук съм в гимназията, най – вероятно в 12ти клас. С черен молив във водната линия…Е, признавала съм си в поста: TAG: Beauty mistakes from the past/Козметични грешки от миналото

2004

Е, усмивки, надявам се, че „кратката разходка“ 10 години  назад Ви е допаднала и Ви предизвиквам да качите снимки от 2007 -ма година 🙂 Пожелавам прекрасна вечер!