5 things to do in December/5 неща, които да направя през декември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

1/3 – та от декември почти си мина, а аз имам чувството, че няма да успея да свърша всичко, което съм си планувала. Преди няколко часа гледах „Палави мамчета по Коледа“ и там имаше няколко готини момента, от които става ясно, че понякога Коледа за родителите си е изтощителна работа. Мдам, докато си на 7 още си вярваш, че дядо Коледа носи подаръци, а не се буташ в навалицата в мола и не се сражаваш с останалите да докопаш заветната кукла/камионче или играчка, която се оказва, че май всички деца на твоята възраст я искат 🙂

Затова и ми дойде идеята да си направя този списък, да си го имам тук и да се опитвам максимално да се придържам към него…Та си започвам по ред:

1. Без много стрес – да си го кажем честно, празниците може да са стресиращи – подаръци, гости, партита. Е, аз отказвам да се връзвам на цялата лудница. Ще си го давам спокойно, ще си повтарям мантрата, че има време за всичко и ще се опитам да не се „връзвам“ на глупости :)!

2. Да купя подаръци предварително – остава още един уикенд преди коледния, така че ми се иска до 20.12. да съм приключила с идеите и със закупуването на подаръци. Няма да изпадам в истерия и тази година съм решила да подарявам преживявания на любимите си хора!

3. Да намеря време за почивка – малко последните три месеца ги ударих на педал и чувствам, че имам нужда от малко време за себе си. Да си постоя вкъщи, да почета книга и да се погушкам с дъщеря си! Все малки неща, но толкова важни!

4. Да се позабавлявам добре с приятелите – и да, това е и времето, в което се виждаме с приятелите, излизаме заедно, танцуваме си се събираме колкото можем повече. Трудно е за организиране през работните дни, но празниците означават повече почивка и време за любими хораа!

5. Да бъда благодарна за отминалата година – да, често забравяме да си направим равносметка и да се обърнем назад. Но за мен точно дните около Нова година са времето, в което си анализирам 365 – те дни зад мен и съм благодарна на факта, че сме живи и здрави всички заедно. Обръщам поглед напред с надежда, че хубавото все още предстои и че ни очаква още една година, изпълнена с хубави емоции!

Е, това е моят скромен списък, който смятам да си спазвам стриктно, за да може да изпратя декември в прекрасно настроение и с положителна нагласа…Както винаги се опитвам ;)!

Пожелавам на всички да не се стресирате около празниците и да намерите време за всичко и всички! И най – важното е да се усмихваме, нали!?

december

 

Advertisements

My work/Моята работа

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

20171117_105938.jpg

Здравейте усмивки,

Четвъртък е време за нова публикация, а тази си ми е много на сърце…Малко по – лична е и няма да е свързана с грим, козметика или лайфстайл. Просто един монолог от моя страна за нещо, което ме вдъхновява напоследък и се случи благодарение на блога.

Всъщност, до преди две години, не знаех, че писането ми доставя такова удоволствие и спокойствие…Учила съм маркетинг и винаги съм била по – скоро икономически насочена в това, което правех. Но така се стекоха нещата, че започнах Smileystylelady и цялата идея на себеизразяване и комуникация по този начин, много ми допадна. Радвах се на всеки един от вас, който ме чете и се чувствах доволна, че имам какво да споделя – понякога важно, понякога – не толкова!

Обичам да пиша, обичам да се срещам с хора, да комуникирам с най – различни личности и да се случват интересни неща около мен – и ето СЛУЧИ СЕ! В средата на септември така се стекоха нещата, че започнах да пиша за един сайт, който аз самата четях и много харесвам. Темата е родният ми град и всичко, което се случва в и около него. Та какво по – яко от това работата ти да е това, което обичаш! А най – готиното е, че освен писането моя е задачата да се срещам с различни хора по най – разнообразни поводи и така създавам страхотни запознанства. Е, те това е…- малко се получава като „плащат ми да ходя по заведенията“, но когато се прави по правилния начин и ходенето по заведение е работа, нали така!?

И цялата тази лична история беше и донякъде, за да ви вдъхнови, че нещата се случват! Може да не е сега, може да не е веднага, но тогава, когато работиш и вярваш я тях, се получават! С личния си блог нямам амбиците да бъда сред трендсетърите и инфлуенсърите (тези така звучни думички), но в работата си искам да съм на върха! И Smileystylelady ми помага за това. Е, не е съвсем така – да кажем, че и положителната нагласа, усмивката и труда, но нима това не го може всеки от нас?

Искам с този текст да акцентирам на това, че позитивното мислене има значение и че нашето отношение към това, което ни се случва и предлага има голямо значение. Със сигурност не съм постигнала нещо уникално, но в личен план за мен това, което е важно е, че правя това, което обичам и всяка сутрин имам още един повод да с будя с усмивка и хъс за действие.

А вие, усмивки?

My month in photos:November/ Моят месец в снимки: Ноември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Ноември си отмина, а аз съм толкова развълнувана за декември, че дори не осъзнах кога…Белязан беше от хубаво преживяване под формата на пътуване, за което сигурно ви писна да четете и слушате, но няма повече, обещавам :)! Само още малко снимки ще споделя, за да изпратим подобаващо месеца.

Няма да пиша повече за Италия, защото споделих достатъчно ТУК и ТУК , но ми се иска да попиша малко за ноември като усещане…Късна есен, пожълтели листа, уютни аромати и предусещане за празници! Точно, не много кратко и ясно…Някак си като че ли всеки бърза през него, за да дойде декември и да се подготвим за Коледа и изпращането на 2017 – та. За мен като цяло дните напоследък са толкова наситени с нови и забавни неща, че имам чувството, че съм на една въртележка, която яко ме превърта напред. Но това е хубаво и мисля, че дълго време чаках, за да се кача на нея :)!

Оставям ви да си насладите на още някои непоказвани кадри и ще се радвам с по една снимка и вие да представите вашия ноември  🙂

20171104_090654.jpg20171103_114327.jpg20171103_112127.jpg20171104_094504.jpg20171103_201106.jpg20171105_191332.jpgIMG_20171125_121531_343.jpgIMG_20171129_154141_041.jpg20171114_143553.jpg

И за край си оставям една есенна панорама от Градската градина в Пловдив, защото днес (поне при нас) беше истински пролетен ден и единствено пожълтелите листа по дърветата ни напомняха, че всъщност времето за коледна украса и подаръци е съвсем близо!

Пожелавам ви приятна неделна вечер, усмивки и прекрасна седмица!

 

My month in photos: October/Моят месец в снимки: Октомври

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Съвсем като на шега октомври си замина, а аз съвсем не го усетих. Завладяна от задачи, от търчане напред – назад и опитвайки се да се справя с всичко, малко се поизгубих 🙂 Е, още днес пред мен се очертава нещо много приятно, с което ще започна месец ноември и надявам се ще успея да презаредя батериите 🙂 Къде, какво…съвсем скоро!

А дотогава ви оставям в компанията на няколко снимки от октомври, които най – подходящо бих именувала „есен в града“ – цветна, пъстра, да ти се иска по цял ден да си навън и да те гали слънцето и да те роши вятърът. Е, в последните дни не беше съвсем така, а и вече си му е време на слънчо да се поскрива, но аз се надявам искрено, че тази зима няма да е като миналата, в която един месец не можех да си изкарам колата от леда 🙂

20171021_153149-01.jpeg20171016_155427-01.jpeg20171016_095901-01.jpeg20171022_133715-01.jpeg20171016_144812-01.jpeg20171020_203705-01.jpeg20171015_190805-01.jpegIMG-26f35090a9cbb5e57fe4893a495fbb55-V-01.jpeg

Не искам да бъда многословна, а и без това съм малко развълнувана, така че завършвам с една мисъл, която не е лошо да си я повтаряме често : „Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре. „

И аз така…надявам се, че утре ме очаква един прекрасен невероятен и…още няколко такива прилателни ден! Пожелавам ви го и на вас, усмивки!

5 blogging sins I am guilty of/ 5 блогърски грехове

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Май днес е ден за признания…Е, то истината не може да се скрие, но написаното черно на бяло си остава тук като едно напомняне за мен да не правя повече така…Дали!? Е, поне ще се опитам!

Първо, искам да уточня, че едва ли блогърските ми грехове са само 5, защото започнах Smileystylelady без предварително изградена концепция. Това може и да се приеме като грях №1, но аз не го възприемам така. Защо ли!? Защото не мисля, че „моето място“ трябва да бъде предварително планирано и да се превръща в някакъв род бизнес. Това съм просто аз, без претенции за нещо велико, но с идеята да съм искрена и истинска.

Та … след това въведение, директно преминавам към:

Грях №1 – Стоя си втора година на wordpress.com – тоест по всички правила отдавна трябваше да бъда просто smileystylelady.com например, но не…Май не е добре за откриване от търсачките и сигурно има още хиляди причини, но аз си се чувствам добре на wordpress и да, планирам собствен домейн (май така се казва), и може би е време да предприема нещо…Не знам, отлагането не е хубаво нещо, нали знаете  :)?

Грях №2 – Всеки път се каня да напиша страхотна About me страница, но…не стигам дотам – абсолютно съм наясно, че е важно някой, който за пръв път влиза в блога, да може да ме опознае по – добре чрез нея, да разбере коя съм, какво ме вълнува и какво искам да предам като послание чрез блога. Тук изобщо нямам оправдание и ще се опитам в най – скоро време да се поправя!

Грях №3 – Не си променям наименованието на снимките – което и ръководство за блогове да прочетете, ще разберете, че е важно да се именуват всички снимки за целите на SEO. Е, аз не го правя и го отчитам като грешка и сигурно не  е ок, но…да видим, ще добия ли навик, засрамена от написаното в тази статия 🙂

Грях №4 – Не пиша винаги за актуални и нови неща – това не съм убедена на 100%, че е „грях“, но аз и като цяло не харесвам идеята всички да пишем за едно и също. Съзнавам, че така понякога може да не съм актуална, но се надявам, че опитите ми на моменти да се отлича, няма да попречат на читателите ми да се насладят на съдържанието.

Грях №5 – Не винаги съм доволна от снимките в постовете – като цяло фотографията е много важна за един блог или такъв тип сайт. Аз обаче все още имам хиляди неща да уча и не знам докъде ще стигна. Опитвам се да бъда креативна и да опитвам различни неща, но не винаги съм ок с това, което се получава.  Не се оставям това да ме спира, най – вече защото всеки тръгва отнякъде и знам, че се опитвам да се усъвършенствам. Осъзнавам, че визуалното съдържание също е много важно и си обещавам, че ще се опитвам да подобря този аспект. 🙂

Е, излях си всичко и както казват: „Признат грях, половин грях!“. Със сигурност не съм перфектна, но всеки един мъничък успех – нови последователи и читатели, хубав коментар или споделяне на пост. ме мотивират, защото знам, че има смисъл и за някого там някъде може да бъда полезна и вдъхновяваща!

P.S. Взех идеята за поста от Ели от Maquilab, нейният може да прочетете тук.

P.S.2 – Знам, че имам още много грехове, но реших да не вземе да стане един твърде дълъг пост хахах 🙂

И все пак благодаря на всички, които ме четете и следите! Искрено се радвам на всеки от Вас!

♥♥

Приятна и спокойна вечер, усмивки!

My month in photos: September/ Моят месец в снимки: Септември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

На 1ви септември миналия месец аз и моето семейство бяхме на морския бряг и прекарвахме там лятната си ваканция, а днес – около 30 дни по – късно, всичко вече е доста по – различно 🙂 Когато споделих една от първите ни снимки на плажа във Facebook, я бях озаглавила „Make it a Septemer to remember“ и съвсем като на шега, то така се и оказа.

Септември беше месец, наситен с много нови крачки напред. Не бих казала, че имам достатъчно снимки, просто защото от толкова наситени преживявания нямах ни най – малкото време да се спра за миг и да го запечатам на телефона или апарата.

Вече знаете от поста Best of the week #38 – An emotional week, how to recognize poor quality clothes and more…, че тази година беше първият учебен ден на Божидара, съответно и голяма емоция за семейството. През тази седмица беше и моят първи работен ден на едно място, където много желаех да бъда. Радвам се, че и блогът беше този, който допринесе аз да се чувствам достатъчно уверена, че мога да се справя и с новите предизвикателства. А какво точно правя…е, скоро ще разкажа повече. Само ще отбележа, че за момента всичко е много вълнуващо, интересно и с нетърпение чакам всеки нов работен ден!

Септември беше и месецът, в който предприехме дълго освежителен ремонт вкъщи. Като че ли този път попаднахме на правилните хора и се надявам накрая всичко да се получи така, както си го представям. Измежду цялата тази вихрушка, се радвам, че намерих и време да отида на едно участие на Миро и да се видя с приятелки, но със съжаление отбелязвам, че през останалата част от месеца не успях да видя почти никого. Определено работният режим не е лесна работа и отсега умувам как ще се завърна и към пилатеса. Органайзерът ми е пълен със задачи, а точно как аз успявам да се организирам, може да намерите тук. Обещавам, че ще направя всичко възможно да не оставям блога, защото наистина с времето осъзнавам колко много ми е дало това наглед лесно и приятно хоби. Затова и призовавам: Ако понякога се замисляте да направите нещо подобно, не се чудете: изразяването ви на лист хартия или в онлайн пространството, може само да ви помогне – да разберете по -добре себе си и да откриете какво ви прави щастливи.

И май вече ще приключа с приказките, за да ви покажа няколко снимки от този така „богат“ на събития за мен месец. Ако сте пропуснали поста ми за почивката, може да го намерите тук, а аз ви оставям в компанията на снимките от септември:

20170904_194516-01.jpeg20170903_193639-01.jpegimage-0-02-05-7938ad092b9a38ebe571cb0dc5eec0818db7436196915d09fe1fa4d1cfa05291-V.jpgIMG-ba689d3eaf25235915b8da2c22b73fad-V.jpg20170903_100659-01.jpeg20170921_210052-01.jpeg20170921_205957-01.jpeg

Последните снимки са от едно прекрасно място, където празнувахме рождения ден на близък приятел – ресторант „Щастливци под тепето“ и ми се иска, ако идвате до Пловдив, да препоръчам да го посетите. Атмосферата е изключително уютна, а менюто – интересно и вкусно!

И…май това беше, скромно, но с много новини и текст 🙂 Май трябваше да именувам статията  нещо като“ Life update“, но се надявам, че все пак съм успяла да ви покажа нещо ново!

Нека октомври да е прекрасен и вълнуващ, усмивки!

My month in photos: August/Моят месец в снимки: Август

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

…и добре дошъл, септември! Усеща се вече във въздуха, особено през последната седмица, как август бавно отстъпва и прави път на първия месец от есента 🙂 Е, това не е толкова лошо, когато си си прекарал хубаво през лятото и си натрупал много нови спомени и преживявания, които да те зареждат положително през по – студените месец. Обичам кръговрата на природата и като че ли не бих заменила усещането за смяната на сезоните.

А август за мен беше…пълен! С какво ли…, може би ще се запитате, а аз без колебание споделям: с положителни емоции. Успяхме да отскочим до любимата Варна и дори успяхме да открием ново местенце наблизо, което живот и здраве ще посетим пак (Weekend in Albizia Beach Hotel, Varna and OOTD/Уикенд в хотел “Албиция Бийч”, Варна ). След това изкарахме уикенд в планината с компания и не мога да опиша колко ни беше весело за пореден път. Децата пискаха и се гонеха на воля, ние успяхме дори да помързелуваме и да се насладим на природата около нас. Защото планината е магнетична с високите върхове, зад които бавно се скрива слънцето и с безбройните аромати на цветя и бор, които се носят във въздуха. Този път бяхме малко по – далече от цивилизацията (поне за мен) и се събуждахме единствено с песента на птичките или виковете на децата рано сутрин 🙂 А ако искате само за кратко да се откъснете от големия град, припомням поста си за една екопътека близо до Смолян, където спокойно може да прекарате един ден в пикник и разходки (тук).

Август беше още среща с приятелка от гимназията, която не съм виждала от години и нейните дечица. Много се радвам, когато и нашите деца се сприятеляват и намират нещо общо, дори и говорещи на различни езици 🙂 Тя успя да ни събере за един женски ден и чакам с нетърпение следващия път, когато имат възможност да посетят България…Или пък ние им отидем на гости 🙂

Е, не мога да пропусна в разказа и МЕГА събитието на сезона – разбира се, рожденият ден на Божидара…Вие за нещо друго ли се сетихте? 🙂 Вече ще си имам ученичка, а тя беше във възторг от партито си. Честно казано, единствено това има значение, когато си родител – да виждаш детето си щастливо. Малко лирическо отклонение със 7 things that make me a proud parent/ 7 неща, които ме правят горд родител може да си припомните на линка 🙂

А тъй като аз завършвам август на морето, не мога да не Ви залея с още някоя и друга снимка от там 🙂 Отново сме на Дюни и се надявам на прекрасни залези на морския бряг. Защото август е почивка, мързеливи дни, които се превръщат в луди вечери с приятели и поле за незабравими преживявания. Надявам се да сте се възползвали максимално и да пристъпите с усмивка и също толкова голямо очакване и в септември.

20170803_201506-0120170804_202006_Richtone(HDR)-EFFECTS20170811_200502_Richtone(HDR)20170812_110955-01

IMG_20170816_182404_32520170823_181941-0120170817_20075620170817_18565720170801_210338-01

Искам също да споделя и любимият си десерт за сезона….пистачио с малини от Happy 🙂 Много е вкусно и препоръчвам  за любителите на сладкото 🙂 А съвсем скоро съм подготвила и публикация с няколко предпочитани от мен напитки. Stay tuned! 😉

Да Ви е сладък септември, усмивки!