January – photos, movies, books/Януари – снимки, кино, книги

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Тази година мисля да променя малко формата на месечните теми за снимки, за да включа и малко по – разнообразна информация. Ще включвам всичко, извън козметиката, което ми е направило по някакъв начин впечатление лично на мен. Концепцията е различна от седмичните теми Best Of , където по – скоро споделям линкове, които смятам, че може да са полезни. И стига толкова обяснения, да видим какво ще се получи, нали :)! Последните снимки от декември 2017 – а, може да намерите в този пост

Януари си е януари…времето за планове, за нови цели и обещания, но в същия момент и един те тези месеци, когато не ти се излиза от вкъщи и ти се иска да премине на бързи обороти. Е, при мен действително премина на висока скорост, но ми донесе много емоции. Отново посетихме Рим и тъй като това беше подаръкът на дядо Коледа за Божидара, съм повече от щастлива от преживяването, което успяхме да ѝ доставим. Ще споделя няколко снимчици, предимно оттам, защото мисля, че усмивките ни „говорят“ достатъчно добре!

Ако трябва да запомня януари с един филм, това е „Чудо“ и даже сега проверих и се чудя как не съм написала нещо в някоя от седмичните теми. Великолепен е и за мен гледането му си струва без капка съмнение. Не беше лесен за възприемане, особено ако сте родител, но толкова много мъдрост и доброта имаше, че смятам, че всеки от нас трабва да отдели 2 часа и да се замисли върху сюжета. Не съм чела книгата, но екранизацията е достатъчно въздействаща. Повдига доста наболели въпроси в контекста на времето, в което живеем и където външният вид и обвивка са всичко. Колко често сме предубедени и съдим хората по това как изглеждат, а не според личните им качества. Как сме много по – склонни да съдим отстрани, без да сме повървели в обувките на другия (много ми харесва този израз, зает от английския:))? Освен това, за всички нас като родители, е важно да научим детето си на толерантност и на съпричастност, включително и чрез личния си пример. Спирам с приказките, но ви призовавам, ако не сте, да го гледате и да го пуснете на децата си! Или да им прочетете книгата!

Книга на месеца за мен безспорно е „Сол при солта“ на Рута Сепетис. Роман, вдъхновен от събития почти в края на Втората световна война, когато хиляди бежанци бягат да се спасят от изживения ужас и немският кораб изглежда като техният единствен шанс. Написана от гледната точка на различните персонажи, книгата за мен беше изключително завладяваща. Едно от онези четива, които те сразяват, оставаш без думи и се чувстваш благодарен, че си жив. Дни, след като затворих и последната страница, все още мислех за героите. Това е и едно от малкото произведения, които ме накараха да се разровя в историята.  Може би това е най – ценното на една книга – когато те накара да искаш да научиш нещо повече!

А сега в оставям в компанията на няколко кадъра и ви пожелавам приятна вечер, усмивки!

Best of the week #1- 2018 – Happy New Year!

Follow my blog with Bloglovin

For English, you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честита Нова Година! Бъдете много здрави, късметлии и заобиколени от любов и положителни емоции! Радвам се, че отново сте с мен и продъ;жаваме заедно по пътешествието на усмивките 🙂 Ще се опитам да се усъвършенствам и през 2018 – та и да ви представям интересни и полезни статии.

Днес постът няма да бъде дълъг, а по – скоро няколко момента от изминалата седмица. Неизбежно е, разбира се, да започна с празнуването на последната вечер от 2017 – та:

1. Нова Година – както всяка година, ние сме си по традиция в града и посрещаме 01.01. на заведение с приятели. Щастлива съм, че и тази година се събрахме с любими хора! Мястото беше приятно, музиката на макс, а забавлението – гарантирано!

2. Декември в снимки – последната година края на всеки месец е времето, когато оставям снимките да „говорят“ вместо мен. Мисля да продължа в тази насока, само че малко ще разширя обхвата…Какво имам предвид, ще разберете съвсем скоро (някъде около 01.02 например :)) Но дотогава няколко кадъра от празничния декември:

3. Цвят на годината – може би сте разбрали, но в началото на 2018 – та, аз съм длъжна да отбележа, че цветът ще бъде:

Аз съм доволна. Харесвам виолетовото, винаги изглежда стилно и неслучайно е и царствен цвят. Освен да се впускаме в търсене на интересни предложения…м?

4. Последните два линка ще са си съвсем традиционни: „Кои тенденции от 2017 ще бъдат актуални и догодина?“. Да не захвърлите нещо от тях, в дъното на гардероба!

http://www.elle.bg/tendencii/koi-tendencii-ot-2017-shte-budat-aktualni-i-dogodina.html

При мен, честно казано, каубойските елементи никога не са били елемнт, който да обичам да съчетавам, и се чудя дали през новата година ще предизвикам сама себе си с нещо по – интересно!

5. А за край оставих „В очакване: топ бюти тенденции за 2018“. Някои новости леко странни ми изглеждат (меко казано), но…отново оставям първо бюти гурутата да ги интерпретират. Аз приветствам подчертаването на долния клепач!

http://www.cosmopolitan.bg/krasota/v-ochakvane-top-biuti-tendencii-za-2018.html

Аз завършвам тази публикация с един цитат, в който има много мъдрост: „За онзи, който има очи да го види, всеки миг е богатство“. – Хенри Милър

Затова бъдете с широко отворени сетива, усмивки и не пропускайте нищо от всичките 365 дни, които са пред нас!

А първият пост от миналата година може да си припомните ТУК

Най – харесваните 9 снимки за 2017 – та може да намерите на профила ми в Instagram: https://www.instagram.com/smileystylelady/.

♥

 

 

ROME/РИМ

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Постът днес ще е под формата главно на снимки, защото наистина думите бледнеят пред това, което искам да споделя с вас и да разкажа за Вечния град – Рим! Признавам си, че като цяло съм пристрастена към всичко италианско и може би някога съм била италианка хахах, но не мисля, че някой би могъл да отрече историята и специалната атмосфера, която витае в това място. Всяка малка уличка там те води на площад, на всеки площад има фонтан или статуя, а отстрани – сграда с историческа стойност, монумент или колона от Древната античност. Не се уморих нито за минута да обикалям и попивах с очи всичко около мен. Има моменти, в които наистина не знаеш накъде да гледаш – нагоре или напред. Както екскурзоводката отбеляза: „Целият град е като един музей на открито“. И може би хората, които живеят там вече не са толкова впечатлени от заобикалящата ги архитектура и история, но аз останах с отворени уста 🙂 Рим ни посрещна с дъжд, но не пропусна и да ни покаже своята слънчева страна. Цяло удоволствие е да разполагаш с няколко дни, за да се впуснеш в една луда обиколка из всичко, което искаш да посетиш…А ние дори не успяхме да видим всичко, което си струва!

Подробности за места, на които бяхме; заведения, които пробвахме и всичко около организацията на пътуването ни ще има в отделна публикация, затова днес само ще ви оставя да се насладите на Рим!

И за край споделям един цитат, който си грабнах от приятел във Фейсбук, но за мен казва всичко: „Рим е като книга с фантастични приказки – на всяка страница се срещате с някакъв феномен. И там живеете в измислица и реалност. Едновременно.” – Ханс Кристиан Андерсен

В първия момент, в който имате възможност, не пропускайте да го посетите!

Приятна неделна вечер, усмивки и дано ви хареса виртуалната разходка!

♥

 

 

My month in photos: October/Моят месец в снимки: Октомври

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Съвсем като на шега октомври си замина, а аз съвсем не го усетих. Завладяна от задачи, от търчане напред – назад и опитвайки се да се справя с всичко, малко се поизгубих 🙂 Е, още днес пред мен се очертава нещо много приятно, с което ще започна месец ноември и надявам се ще успея да презаредя батериите 🙂 Къде, какво…съвсем скоро!

А дотогава ви оставям в компанията на няколко снимки от октомври, които най – подходящо бих именувала „есен в града“ – цветна, пъстра, да ти се иска по цял ден да си навън и да те гали слънцето и да те роши вятърът. Е, в последните дни не беше съвсем така, а и вече си му е време на слънчо да се поскрива, но аз се надявам искрено, че тази зима няма да е като миналата, в която един месец не можех да си изкарам колата от леда 🙂

Не искам да бъда многословна, а и без това съм малко развълнувана, така че завършвам с една мисъл, която не е лошо да си я повтаряме често : „Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре. „

И аз така…надявам се, че утре ме очаква един прекрасен невероятен и…още няколко такива прилателни ден! Пожелавам ви го и на вас, усмивки!

♥

My month in photos: September/ Моят месец в снимки: Септември

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

На 1ви септември миналия месец аз и моето семейство бяхме на морския бряг и прекарвахме там лятната си ваканция, а днес – около 30 дни по – късно, всичко вече е доста по – различно 🙂 Когато споделих една от първите ни снимки на плажа във Facebook, я бях озаглавила „Make it a Septemer to remember“ и съвсем като на шега, то така се и оказа.

Септември беше месец, наситен с много нови крачки напред. Не бих казала, че имам достатъчно снимки, просто защото от толкова наситени преживявания нямах ни най – малкото време да се спра за миг и да го запечатам на телефона или апарата.

Вече знаете от поста Best of the week #38 – An emotional week, how to recognize poor quality clothes and more…, че тази година беше първият учебен ден на Божидара, съответно и голяма емоция за семейството. През тази седмица беше и моят първи работен ден на едно място, където много желаех да бъда. Радвам се, че и блогът беше този, който допринесе аз да се чувствам достатъчно уверена, че мога да се справя и с новите предизвикателства. А какво точно правя…е, скоро ще разкажа повече. Само ще отбележа, че за момента всичко е много вълнуващо, интересно и с нетърпение чакам всеки нов работен ден!

Септември беше и месецът, в който предприехме дълго освежителен ремонт вкъщи. Като че ли този път попаднахме на правилните хора и се надявам накрая всичко да се получи така, както си го представям. Измежду цялата тази вихрушка, се радвам, че намерих и време да отида на едно участие на Миро и да се видя с приятелки, но със съжаление отбелязвам, че през останалата част от месеца не успях да видя почти никого. Определено работният режим не е лесна работа и отсега умувам как ще се завърна и към пилатеса. Органайзерът ми е пълен със задачи, а точно как аз успявам да се организирам, може да намерите тук. Обещавам, че ще направя всичко възможно да не оставям блога, защото наистина с времето осъзнавам колко много ми е дало това наглед лесно и приятно хоби. Затова и призовавам: Ако понякога се замисляте да направите нещо подобно, не се чудете: изразяването ви на лист хартия или в онлайн пространството, може само да ви помогне – да разберете по -добре себе си и да откриете какво ви прави щастливи.

И май вече ще приключа с приказките, за да ви покажа няколко снимки от този така „богат“ на събития за мен месец. Ако сте пропуснали поста ми за почивката, може да го намерите тук, а аз ви оставям в компанията на снимките от септември:

Последните снимки са от едно прекрасно място, където празнувахме рождения ден на близък приятел – ресторант „Щастливци под тепето“ и ми се иска, ако идвате до Пловдив, да препоръчам да го посетите. Атмосферата е изключително уютна, а менюто – интересно и вкусно!

И…май това беше, скромно, но с много новини и текст 🙂 Май трябваше да именувам статията  нещо като“ Life update“, но се надявам, че все пак съм успяла да ви покажа нещо ново!

Нека октомври да е прекрасен и вълнуващ, усмивки!

♥

My month in photos: July/Моят месец в снимки: Юли

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Август ее! Моето малко момиченце ще става на 7 след две седмици, а за нас лятната почивка още предстои…Е, как да не съм развълнувана :)! Като цяло, лятото за мен и моето семейство винаги е изпълнено с емоции, защото освен традиционното време за почивка, имам цели два рожденика в семейството, а и още десетки приятели. Всичко това превръща горещите месеци в моменти, изпълнени с веселие и усмивки. С нетърпение отварям очи всяка една сутрин, защото вярвам, че предстоят само хубави неща 🙂

Юли е един от тези месеци, в които човек усеща лятото в целия му блясък и въпреки че още не съм стигнала до морския бряг (съвсем скоро предстои), успяхме да си „откраднем“ няколко дни, за да отскочим за дълъг уикенд до планината. Посетихме Смолян и околностите и се разнообразихме доста добре от жегата и лудницата в града. Склоновете, оцветени в зелено, свежестта на въздуха и мириса на гора няма как да не те заредят положително. Успяхме да „покорим“ една еко пътека, за която ще има отделен пост и честно казано след ходенето се чувствах толкова добре и заредена, че се чудя защо не го правим по – често. Понякога се улавям, че уикендите го караме твърде мързеливо и ги прекарваме в дълги обеди, прерастващи в срещи на по кафе и после вечери (често по моловете). Това, разбира се, не е лошо, но движението и срещата с природата е незаменимо! През август също имаме планиран един уикенд в Родопите, така че се надявам всичко да се нарежда!

През целия юли с Божидара бяхме редовни посетители на парковете и тази година дори вече мога да се похваля с приятно седене на пейката и четене на книжка, докато вече голямото ми момиче кара ролкови кънки и играя с приятели. През лятото се опитваме да прекарваме максимално много време навън (извън обедните часове) и да събираме слънчеви лъчи, защото през есента всеки вече ще има задължения.

Успяхме да отскочим и до София – до Икеа и Ринг Мол, където бях много впечатлена от една от консултантките на детския щанд в Notos Galleries. Още, когато ни попита дали имаме нужда от помощ и почна да предлага стоки, без да се натрапва, бях убедена, че искам да си купя нещо :). Отбелязвам го, защото напоследък толкова рядко попадам на такива хора, че свеждам пазаруването офлайн до минимум. А е толкова хубаво да случиш на човек, който познава това, което предлага и с финес да успее да ти продаде нещо, което да харесаш и да знаеш, че сам няма да си го откриеш 🙂 Това беше малко лирично отклонение, но ми се искаше да го споделя 🙂

А за Икеа…харесах си един полилей с…нещо като хартиени цветя, но нямам къде да си го сложа! Според мъжа ми е кич, но на мен си ми харесва :(…Вие какво ще кажете? Само ми трябва голяма стая 🙂

Общо взето, юли беше прекрасен месец, а съм още по – развълнувана за август! Обичам да е лято, наистина някак всичко е изпълнено с живот! 🙂

И за завършек на днешния пост умишлено избрах тази снимка, защото на всички пожелавам пътешествия през лятото, дори да са в близост до града, в който живеете – пътувайте! Зареждайте се със спомени, хубави моменти и се наслаждавайте на всичко, което е около Вас!

Приятна вечер, усмивки! ♥

Throwback Thursday in photos: 10 years ago till now/10 години назад в снимки

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Идеята за поста днес ми дойде от Facebook, защото скоро разглеждах стари снимки и забелязах, че първите датират от 2007 година, тоест вече 10 години 🙂 Стана ми интересно да ги подредя хронологично и да проследя как съм се променила, защото определено разлика има – дали в положителна или отрицателна насока всеки съди за себе си 🙂 Аз, ако трябва да си направя равносметка, доста неща „свърших“ за 10 години и всяка една промяна или стъпка напред е била желана. Чисто физически мисля, че съм „пораснала“ или по – скоро изглеждам някак по – улегнала на последните снимки. Към всяка ще прибавя няколко думи за повода, при който е правена и чувствата, които предизвиква в мен сега. Да видим какво ще се получи:

25.12.2007 – Коледната вечер на дискотека – съвсем класическо парти по времето, когато бях без дете 🙂 Шапки на джуджета, танци до зори и втора вечеря в ранните часове на деня. Безгрижно, нали? 🙂

11.04.2008 – Рожденият ми ден и аз вече на 23 – явно добре се е получило или пък имам хубав голям подарък…просто ми забележете усмивката – пълен набор от зъбки

11.04.2009 – следващ рожден ден и пак съм къдрава, явно по онова време съм си мечтаела за къдрава коса, защото като гледам снимки много често съм с подобен тип прически по поводи. От тази година ще има още 2 снимки, защото:

20.09.2009 – …бях булка 🙂 Предполагам, че мога да ви залея със снимки от този ден, но вече съм показвала някои в поста:Monday inspiration #6 – Weddings/Сватбите

Тази не е от фотографа, а от мила приятелка и е малко „зад кадър“ 🙂

26.12.2009 – и още една снимка от празнуването на 5 години от завършването на гимназия. Ние винаги си го правим като още един бал и с нетърпение очаквам следващата дата. (Съжалявам за качеството на снимката, сваляна е отнякъде, но ми носи винаги много положителни емоции)

06.11.2010 – годината, в която се роди Божидара и след разлистване в албуми и ровене в карти памет, установявам, че нямам особено много мои снимки. Тя обаче има стотици 🙂 Това е една от разходките ни на Гребната база в Пловдив:

11.04.2011 – тук двете сме на рожден ден на моя кръщелник, който се роди на същата дата като мен и често си празнуваме заедно – той сутрин, аз вечер…Така всеки празник се отбелязва подобаващо! Вече приличам на себе си…:)

22.09.2012 – нашето кумуване на сватбата на любими приятели. Божидарка е вече на 2 години, обаче още не е съвсем купонджийка.

11.04.2013 – голяма усмивка за рожденичката!

04.03.2014 – тук мисля, че е преди първото тържество на Божидарка в детската градина. Май и това ще е една от малкото снимки, на които съм сериозна и без усмивка…и вече с очила :)!

11.04.2015 – и отново е април, пораствам с една година – тук съм на 30 :), но детското в мен още си пада по партита с рисунки и тортааа!

16.07.2016 – личи си работата от професионалист, нали :)? Гримирана и готова за сватба, преди около година…много бързо лети времето, защото имам чувството, че сякаш беше съвсем скоро :)!

07.07.2017 – а ето ни и нас преди по – малко от седмица в…парка. Това е мястото, където най – вероятно ще сме през голяма част от лятото. Не знам за себе си, но Божидара определено много се е променила и личи колко е пораснала…Малкото ми бебе ще е вече първи клас ! 🙂

И за край – една снимка, която не съм сигурна дали е от 2003 или 2004 – та година, но тук съм в гимназията, най – вероятно в 12ти клас. С черен молив във водната линия…Е, признавала съм си в поста: TAG: Beauty mistakes from the past/Козметични грешки от миналото

Е, усмивки, надявам се, че „кратката разходка“ 10 години  назад Ви е допаднала и Ви предизвиквам да качите снимки от 2007 -ма година 🙂 Пожелавам прекрасна вечер!

 

 

Best of the week #28 – Fashion, travel, positive vibes and more…

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Надявам се, че сте погледнали вкусната идея за вечеря от вчера. А в случай, че не ви се готви днес, предлагам да си вземете питието в ръка, да се изтегнете удобно и да се разтоварите от работния понеделник в компанията на няколко линка, които подбрах за вас. Този път съм наблегнала на модата, пътуванията и снимките на плажа. Аз все още снимки оттам нямам, но се наслаждавам на всяка една на моите приятели. Обожавам да гледам водата и за мен тя винаги е действала успокояващо. Предполагам, че още от дете съм запазила еуфорията, която изпитвам винаги, когато видя синята шир, блеснала пред мен още по пътя от колата. Така се чувствах и като пътувах за пристанището в Италия, а на прозореца в каютата или на палубата можех да стоя с часове и просто да наблюдавам това безбрежно синьо! Но…днес няма да има линк точно за морето, а…

1. „Как да изглеждаме по – фотогенични по бански?“ – в един от по – старите постове (тук) имаше няколко полезни съвета как да застанем в подходяща поза за снимки, но едно е да се снимаме в любим тоалет, който подчертава предимствата ни, а съвсем друго – разголени по бански. Поне аз, въпреки че се чувствам добре в тялото си, не се престрашавам да публикувам снимки по бански. Винаги се фокусирам върху нещо, което не ми се струва съвсем естетично. Е, на линка по – долу има няколко примера каква поза да заемем, за да представим фигурата си в по – добра светлина. Вие бихте ли пробвали? Аз още обмислям… 🙂

http://lazara.bg/razvlecheniq/kak-da-izglejdame-po-fotogenichni-po-banski/

2. И след като задължително сме сложили банския в куфара, време е да прибавим и останалите дрехи и аксесоари, за да сме ослепителни във всеки един момент от почивката ни. Да, обаче най – често пълним толкова много пътната си чанта, че прилагаме всякакви странни трикове и пози, за да я затворим. Някой да се разпознава в описанието? А като се замислим, тъй като прекарваме по – голямата част от деня на плажа, значи всъщност не са ни нужни 10 рокли или пък пък 5 пасващи към тях чифта официални сандали… Затова и си струва да погледнете: “ 5 съвета как да пътувате по-леко и с малко, но ефективни дрехи и аксесоари“:

http://www.momichetataotgrada.com/article/5-sveta-kak-da-ptuvate-po-leko-i-s-malko-no-efektivni-drexi.html#.WWITjIjyjIU

Май приключвам с темата за почивката за момента, за да се прехвърля на любимото на почти всяка жена…пазаруване:

3. „13 Shopping Mistakes You Should Stop Making“ – често предлагам такива линкове със съвети за пазаруване, най – вече, защото вярвам, че може да се научим да „пазаруваме правилно“. Слагам го в кавички, защото не съм убедена, че има такъв израз, който да оправдава купуването на н- тата на брой рокля, но в случай, че сме безнадеждно влюбени в нея…защо не? Особено ако тя е нещо, което може да носим в различни случаи, направена от качествен плат и с добра кройка, която да „гали“ фигурата ни например :), тоест пазете се от грешките, които често правим:

http://www.whowhatwear.co.uk/shopping-mistakes-over-30/slide7

А още полезни съвети за пазаруването на разпродажби, може да прочетете точно тук

4. А като си пишем за мода и в контекста на завръщането на chokers и тенденциите от 90 – те, въпросът е дали е дошло време за „Завръщането на ниската талия“ …Аз май предпочитам нормалната напоследък, а си спомням, че тогава постоянно носех дънки и панталони, с които сега не би ми било особено удобно да седна…още повече, ако са съчетани с актуалните crop tops 🙂 Със сигурност ще мога да ги съчетая подходящо и се надявам поне да не излезе и бельото на показ, защото това не е нещо, което ми се струва привлекателно.

Завръщането на ниската талия

Все пак въпреки че модата се върти, 2017 – та не е 1990 и си мисля, че съм се поучила от грешките си като тийнейджърка и почитателка (тогава) на Кристина и Бритни 🙂

5.“Имам две причини да се събуждам сутрин – първата е, защото не ми се спи повече, а втората –  защото ми се живее!“  – Чарлз Буковски

И стига вече писаници…нека живеем! Навън е лято, времето е чудесно, радвайте му се и използвайте всеки повод да усмивки!

♥

 

 

My month in photos: June/Моят месец в снимки: Юни

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Посрещнахте ли изгрева в първото утро на юли? Аз си признавам без бой, че изобщо не съм от хората, които могат да стават рано и сигурно затова изгревите, които съм видяла, се броят на пръсти…Хм, залезите са друго нещо…

Всеки път си казвам, че ще стана по – рано, особено когато съм на морето и въздействието на слънчевия диск, бавно издигащ се на хоризонта, е по – голямо, но всеки път претърпявам неуспех :). Е, надявам се, че животът е пред мен и може би още следващият месец ще споделя някой изгрев, макар и не първоюлския 🙂

А ако се върнем към юни, къде изчезна този месец? Имам чувството, че вчера ви разказвах в поста за май за завършването на Божидара 🙂 А той всъщност си мина съвсем неусетно, без да е белязан от големи събития, но изпълнен с ежедневните малки радости от игрите в парка, разходките в града, хубавото настроение и все още свежестта на утрините.

Юни е за мен очакване…на същинското лято, на почивката, плануване на пътувания, на малки „бягства“ от града за уикенда и на ваканционните вечери, където не бързаш за никъде. Почивката на море е организирана, планирани са и няколко дни в любим морски град, за да се видим с приятели, които ни липсват; един уикенд на планина, където да избягаме от Пловдив и да презаредим, а и защо не за кратък дигитален детокс отново 🙂

Юни беше месецът, в който отворихме кутията с даренията от благотворителното мероприятие “ Моето сърце е съпричастно“. Резултатът може да намерите в тази тема, а аз  съм благодарна, че всичко се получи още по – добре и сумата показва, че вървим в правилната посока.  Капана Фест беше другото събитие, с което ще запомня юни и за него също ви „говорих“ малко в един от постовете в понеделник (тук). Той се превърна в традиция два пъти годишно и според мен привлича много посетители и популяризира европейската столица на културата 2019 :). Тази година реших да не правя отделен пост за него, защото видях безброй прекрасни снимки в интернет пространството, и се радвам, че всеки го беше уловил по неповторим начин. Аз бях с Божидарка и си спомням, че тя много се радваше на арт инсталацията от ленти, така популярна за снимки и селфита в Инстаграм 🙂

И за край – в един от последните дени на юни си взех двумесечна почивка от тренировките, в които смея да кажа бях изключително редовна през последните месеци. Летните месеци ще прекарам с дъщеря си в нейното последно лято преди училище и реших да замразя пилатеса до септември. Резултатът при мен беше много добър и се надявам да задържа постигнатото, за да започна от същата стартова позиция. В края на годината съм подготвила и един пост за спорта от гледната точка на човек, който с ръка на сърце си признава, че е малко мързелив. Но мисля, че най – сетне намерих това, което да ме кара да се връщам поне 3 седмично в залата 🙂

Май много приказки станаха, а къде са снимките :)?!

А какъв беше Вашият юни? Харесва ми възможността чрез тези постове да си водя един своеобразен фото дневник, към който мога да се върна и да си припомня всички онези моменти, които са ме впечатлили и докоснали. Надявам се, че е интересно и пожелавам на всички един вълшебен летен юли!

Усмивки,

♥

My month in photos:May/ Моят месец в снимки: Май

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Честит 1ви юни на всички дечица (някои пораснали, други – не още)! Пожелавам да запазим детските си усмивки, защото те са най – искрени и да се учим от децата около нас да гледаме света с малко по – розови очила и да приемаме всичко с тяхното удивление и вяра в доброто!

А какъв беше май…Емоционален! След април, през който пътувахме, имах рожден ден и прекарах време със семейството си, май беше месец за събирания с приятели. Кръщене, сватба, благотворителната инициатива, от която съм част и накрая завършването на детската градина от дъщеря ми. Е, отново със сигурност не беше скучен, а изпълнен с хубави преживявания и срещи с любими хора.

Май беше още разходки из природата, наслаждавайки се на топлите (вече) льчи на слънцето и на разцъфналата прелест. Във въздуха ухае на цветя, в парковете се чува песента на птичките и за мен това е идеалното време за разходки. Попивам си с очи и уши всичко около мен и нямам нужда дори от музика 🙂

Голям фен съм и на залезите 🙂 (както ще видите от снимките), най – вече, защото изобщо не успявам да стана за изгрева хихи. Но…има някаква магия в това да гледаш как слънцето бавно потъва в хоризонта и те „окъпва“ в „златна“ светлина или т.нар golden hour! А и след залезите следват … партитата, нали така?

Предполагам, че през летните месеци ще ме чака и едно мини ремонтче вкъщи (то не знам всъщност има ли мини ремонт, всичко си е свързано с много работа и хаос), затова и се заглеждам постоянно по някакви декорации.

И стига вече приказки, нека да обърнем внимание на малко снимки, а за повече, може да ме последвате в Instagram 🙂

Снимки от сватбения ми тоалет може да видите в поста от понеделник тук, а снимки от завършването на Божидарка има във Facebook страницата на блога тук.

Май ни донесе обещание за лято, а вече си е време да навлизаме в същинското през юни, така че ви пожелавам горещи дни и нощи и не пропускайте да се отбивате при мен за добро настроение и усмивки. В блога винаги важи с пълна сила цитатът на Зиг Зиглър:

„Бъди полезен. Когато видиш човек без усмивка, дай му своята.“

…Така че,  надявам се, че съм Ви полезна, усмивки!♥